Руслан Стефанов: Липсва яснота, как точно българския бюджет ще подобри ситуацията в страната ни

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията, в интервю за обзора на седмицата на Радио „Фокус“ „Метроном“

 

Водещ: Републиканският бюджет за догодина бе приет на първо четене в парламентарните комисии по бюджет и финанси, по труда и социалната политика, по здравеопазването и по отбраната. Кои са добрите и кои не до там добрите новини за него, ще научим от анализа на Руслан Стефанов – директор на Икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията. Според финансовия министър бюджетът за догодина е добре балансиран. Въпросът е: до колко добре?

Руслан Стефанов: Първо, както обявихте в анонса, бих казал позитивните неща. За мен най-позитивното и въобще за колегите, с които работим по бюджета, е, че се запазва тенденцията на едно много добро ниво на прозрачност на българския бюджет. Тоест приемане на бюджетните процедури рано в годината, обявяване на параметрите сравнително рано, така че да се създаде възможност за дебат по основните параметри и разширяване на обхвата на програмното бюджетиране за 2020 г. Тоест необходимостта министерствата и все повече държавни структури на практика да обявяват своите бюджети по програми, тоест какви са целите, които възнамеряват да изпълнят. Тоест в това отношение смело можем да кажем, че Бюджет 2020 продължава традицията българският бюджет да е сравнително прозрачен и да позволява навременен анализ. За тези от нас, които си спомнят предходни години бюджетите, тоест преди 20 години, тъй като правим и някакви равносметки тези дни, си спомням, че имаше по няколко промени през годината, това несъмнено е доста сериозно придвижване напред. Що се отнася до балансираността на бюджета – това е другият позитивен, но и в същото време не толкова факт е, че бюджетът не предизвиква кой знае колко сериозни дебати. От една страна това е резултат от факта, че живеем поне в момента няколко години на сравнително добри времена. Съответно приходите в бюджета се подобряват и грубо казано от гледна точка на балансираност това, което се вижда от данните за бюджета, има за всекиго по нещо. Тоест разходите на институциите, ако се вгледаме в средносрочната прогноза се увеличават 2020 и 2021 някъде повече, другаде по-малко. Основните параметри по отношение на данъци и данъчни активни ставки остават непроменени. И всъщност това говори за сравнително устойчивост, тоест предвидимост на средата поне що се отнася от бюджетна гледна точка. От друга страна тази балансираност и липсата на каквито и да било промени, на каквито и да било по-сериозни точки за дебат, показват проблематична страна на бюджета. А то е, че липсват идеи, какво точно трябва да се промени и как точно бюджетната и данъчната политика могат да променят дългосрочните негативни тенденции в българската икономика. Като например сериозния отлив, сериозното намаляване на българското население, примерно демографската криза, необходимостта от българската икономика да се преструктурира. Знаете, има няколко сериозни глобални тенденции: от една страна продължаващия натиск въпреки скорошното разбирателство между САЩ и Китай за намаляване на така наречената търговска война. Но тези рискове не са отминали. От друга страна преходът към нисковъглеродна икономика в ЕС, знаете България е една от страните, която имат сериозна необходимост от сериозна въглищна индустрия, съответно електроенергия, която се базира на тази индустрия. Преходът към кръгова икономика или необходимостта от рециклиране на много голяма част от продуктите, които произвеждаме и съответно необходимостта българската икономика да премине към един различен модел на растеж от екстензивния, а именно базиране иновации, технология и обучения. Тоест всичките тези глобални тенденции не ги виждаме в бюджета. Тоест от тази гледна точка липсва яснота, как точно българския бюджет ще подобри ситуацията в страната ни, така щото не просто да се доближаваме бавно към средноевропейските равнища, това което се случва в момента, а да бъдем сред страните, които впечатляват: както например са Естония със сериозния си ръст, Чехия, която пък вече достигна и мина средноевропейското равнище и така нататък, и така нататък. Тоест от тази гледна точка тази балансираност на бюджета прикрива и редица дългогодишни проблеми. Сред тях можем да отбележим например и продължаващите липса на фискална децентрализация. Въпреки, че се непрекъснато се записва в бюджета, че това е една цел, тоест общините да получат повече възможности предвид и отминалите местни избори. И бюджета, ако го погледнем и за 2020 г., и за следващата година, това което се предвижда, се вижда, че на практика почти всички български общини, да не кажем всички, са силно, силно зависими от централната власт, тъй като липсва собствени приходоизточници, и това се вижда дори от приходната страна на бюджета. От друга страна другият елемент, който обикновено обсъждаме, са разходите за различни държавни агенции, които предполагат приоритизирането в тези разходи. Там за поредна година, ако се вгледаме, ще видим, че сериозни агенции като Комисия за защита на конкуренцията, като КЕВР, като Комисия за регулиране на съобщенията и т.н., всички те имат съвкупно, а по отделно много по-ниски бюджети да речем от НСО. Тоест това говори за определени приоритети, които българското правителство е хубаво да отбелязва и да се ангажира и да обяснява съответно тези си приоритети. Също по същия начин можем да говорим и за Агенция „Електронно управление“ и т.н. Тоест липсват дискусии именно по тези теми, които показват точно по какъв начин българската икономика или българския бюджет, извън европейските средства, ще постигне този растеж, базиран на иновации, на нови технология, как се подпомагат българските предприятия. Още един пример да дадем само – от една страна отново за балансираността и предвидимостта на бюджета- няма да променяме данъчни ставки, те остават непроменени. Това е добре, нисък корпоративен данък. От друга страна можем да кажем смело, че този корпоративен данък е много висок на практика за иновативни предприятия, които инвестират в нови технологии. Тъй като в повечето страни на практика такива предприятия, които развиват нови технологии и въвеждат нови продукти на пазара, този данък обикновено е нула. Причината това да е така е, че в тези страни има изключително добре подготвена данъчна администрация, която позволява да има съответните приоритети. Тоест, може да различава и да подпомага инвестициите в тези нови технологии например, за разлика от тук, където се прилага една унифицирана ставка, която си мислим че всъщност е ниска. Но за определени икономически дейности всъщност това не е така, тъй като в останалия свят поради наличието на съответните стимули и поради наличието на обучена администрация, която да прилага тези стимули без съответните злоупотреби, всъщност това позволява едни по-ниски данъци в тези страни. От тази гледна точка, тъй като не виждам отново дискусия по това в бюджета, можем да кажем, че едва ли можем да очакваме, че България ще стане разбира се технологичен гигант или пък най-малкото да се придвижи към така наречената граница на технологично развитие. Знаете разбира се и последно да завършим обзора – бюджетът на практика не е само макро числа и цифри. Там се очаква да се видят и много отчети или по-скоро залагането на показатели за развитие на администрацията. Нещо, което за пореден път липсва. Тоест как например разбираме, че една агенция е по-ефективна от друга. Кои са тези показатели. Разбира се не чисто финансови, но показатели по това, с колко работата се е подобрила на една агенция и защо например бюджетът на тази  агенция се увеличава за сметка на бюджета на другата с повече, извън чисто политическото желание да се развият определени области повече от други.

Водещ: Аз не успях да разбера от това, което прочетох, господин Стефанов, какви икономически политики се залагат в бюджета?

Руслан Стефанов: На практика това е, което отбелязах и аз, че липсват елементарни приоритети.

Водещ: Не става ясно.

Руслан Стефанов: На практика има приоритети, които се обявяват като на практика за увеличаване на разходите, които са здравеопазване, образование, политика по доходите, отбрана разбира се. Тъй като вече направихме големият разход за купуване на бойни самолети. Съответно ще има и допълнителни разходи. Но това, което всъщност не става ясно дори в тези политики, е, как те ще се обвържат с по-широкото икономическо развитие. Тоест как например по-високите разходи за военни проекти, примерно по-високите инвестиционни разходи, които несъмнено са необходими, ще се вържат напримерно с икономическото развитие на страната, с отбранителната индустрия, с развитието на нови технологии, с привличането да речем на предприятия, които да развиват тези нови технологии около отбранителната индустрия и така нататък. Тоест наистина тези по-детайлни политики липсват и не са разписани в бюджета или поне не са показани в тяхното развитие. Разбира се, това е, което имах предвид и като казах, че тази стабилност и предвидимост на бюджета води до успокояване и съответно липса на задаване на приоритети, липса  на дебат например как се отразяват за това, което споменах за данъчната ставка. Тоест това, че имаме 10% корпоративен данък, пак казвам, не е задължително тя да е ниска за абсолютно всички, тъй като има предприятия, които в страни с високи данъчни ставки всъщност плащат по-ниски от тези 10%. Това означава, че тази среда данъчна, която българската държава осигурява, не е добра за всички. По същия начин разбира се многократно беше повдигнат въпроса за необлагаемия минимум. Нещо, което очевидно е проблем за българската икономика от гледна точка на спазването на правилата и съответно сивата икономика, тъй като очевидно е, че за нискодоходните домакинства, каквито са много голяма част от българските домакинства изключително липсват каквито и да било стимули и мотивации. Особено от гледна точка данъчна тежест да плащат тези данъци. Тъй като на практика поради универсалността на ДДС и липсата на такъв необлагаем минимум българската данъчна система е регресивна. Тоест по-ниско доходните групи плащат всъщност по-високи данъци. Което се отразява като процент в техния доход, което се отразява върху техните стимули да плащат тези данъци и съответно да се развиват икономически. Това е нещо, което е от едно табутата, тоест не се споменава, не се говори, не се обсъжда, въпреки че сега е именно моментът това да се прави.

Водещ: А защо не се прави?

Руслан Стефанов: Защото е удобно. Защото другото поражда необходимостта от дебат, защото повдига трудни въпроси. Защото изисква развитието и прилагането на политики, които са по-трудни. Разбирате, че е много по-лесно да прилагате една ясна данъчна ставка от 10%, отколкото да разбирате кога една фирма инвестира в научно-изследователска дейност, как тази фирма разработвайки нови продукти наема хора и съответно дава много по-големи приходи и следва да бъдат приложени всичките налични данъчни стимули и т.н. Просто това е много по-трудно, отколкото да се прилага една унифицирана ставка, сравнително проста и ясна. Тоест това, което искам да кажа е, че отмина времето, когато българската администрация действително беше изключително слаба от гледна точка прилагане на политики. Мисля, че вече трябва да започнем да мислим за по-сложни политики от тези, които имаме вече в продължение на 20 години на практика. Другото нещо, което можем да кажем за балансираността на бюджета е, че след 2003-2004 г. горе-долу принципите, които се прилагат в бюджетирането са едни и същи, горе-долу виждаме едно и също структуриране на бюджета. Което пак казвам – от една страна това е хубаво, тъй като дава достатъчно ниво на прозрачност, от друга страна не виждаме нищо ново от гледна точка на по-детайлно обяснение на икономическите политики. Включително между другото се подминават такива сериозни въпроси като приемането на еврото, това някак си се споменава вътре в бюджета, казва се, че ще има позитивни ефекти, но не се обяснява, всъщност какви ще бъдат тези ефекти, как ще се отрази това на банковата система. Как ще се подобрят например или ще намалеят таксите, които ще плащат българските граждани, съответно как това ще подобри икономическата активност и т.н. Просто тези по-детайлни дебати липсват от бюджета.

Водещ: А макроикономическия ръст от 3,3 % реалистичен ли е или силно занижена прогноза, за да може да се преизпълни в края на годината?

Руслан Стефанов: Аз бих разделил въпроса на две. Самият ръст не бих го коментирал, тъй като той малко или много е добро приближение на това,  какъв може да се очаква да е ръстът. Има сериозни рискове поне в момента в международната икономика, които могат да се материализират. Тоест от една страна не е толкова проблемът в икономическия ръст, колкото в ръста на приходите. Обикновено тези приходи сега за поредна година в държавния бюджет се залагат като малко по-ниски. Това не би било проблем, ако допълнителните приходи, които след това се реализират се запазват, но практиката сочи, че правителството на практика изразходва тези приходи без санкция на парламента в повечето случаи. Тоест от тази гледна точка това е, което поражда проблем. Този бюджет не прави разлика от такива предходни години, когато се залага един такъв буфер. Пак казвам няма лошо, тъй като българския бюджет по принцип е силно зависим от международни шокове. Половината от данъчните приходи в бюджета се формират от ДДС и акциз, които при негативна международна среда много бързо се свиват. Тоест от тази гледна точка българския бюджет е силно рисков във връзка на международната конюнктура и не е лошо да се залагат такива буфери. Проблемът е, че когато буферите не се реализират, тоест се запази добрата прогноза и се реализират допълнителните приходи, тези допълнителни приходи правителството ги харчи общо взето на принципа на кратковременни решения, а не на дългосрочни стратегии и съответно без санкция на парламента. Нещо, което от години обсъждаме, че не би трябвало да се случва.

Водещ: Предполага ли този бюджет искане за увеличаване на пенсиите и на минималната пенсия на 250 лв. на месец?

Руслан Стефанов: От една страна е необходимо разбира се да се увеличават доходите на най-ниско доходните групи. Тоест този натиск няма да спре и поради обективни причини, тъй като действително доходите на българското население са изключително ниски. И поради добрата икономическа конюнктура на практика приходите в бюджета ще се увеличават. Друг е въпросът, че отново това, което бихме могли да видим, е някакви опити да се осигури по-голяма икономическа активност, така че да има по-малко такива зависими български граждани от централния бюджет. На практика това, което виждаме е, че тези групи граждани, които зависят от българския бюджет, са сериозен брой хора, и това е една от най-необсъжданите теми, как тези хора могат да бъдат намалени.

Цоня Събчева