Руслан Стефанов: Републиканският бюджет за догодина е позитивен, но без блясък

Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: На извънредно заседание във вторник парламентът прие на първо четене бюджетите на НЗОК и на Държавното обществено осигуряване за догодина. В сряда продължи с приемането на окончателните промени в данъчните закони, а до края на деня прие на първо четене републиканския бюджет за 2019. Как изглежда България през текстовете на пакета от данъчни и бюджетни законопроекти? Следва анализът на Руслан Стефанов – директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. Каква е оценката ви за предложения пакт документи?

Руслан Стефанов: Това, което вече многократно коментирахме, е, че бюджетът не изненадва с нещо ново. Позитивните му страни са, че продължава увеличаването на средства в основни сфери, които са заложени и наистина има необходимост от увеличаване на тези средства като социални, здравеопазване и образование. Негативната е, че в най-общи линии няма нищо ново по отношение на смели политики за дългосрочна промяна в ефективността на разходване или в структурата на разходите, или в политики, които да се преследват. И ще дам конкретни примери – не видяхме нищо смело да речем за дълго дискутираните с години огромни разходи за Национална служба за охрана, като в същото време бюджетът на тази служба остава многократно по-голям от бюджетите на различни регулаторни органи, на важни комисии като Комисията за защита на конкуренцията, Държавната комисия за водно и енергийно регулиране и всякакви други, които са в пъти по-важни по отношение на оптималното функциониране на пазара в държавата. На второ място можем да споменем и липсата на амбициозни политики, които да откроят България, да я направят звезда, да я направят нещо като Естония, Чехия или други страни. Не виждаме политики, от които има нужда: дали ще бъде в ИТ сектора, дали ще бъде в автомобилната индустрия, дали ще бъде в аутсорсинга. Тоест липсват такива смели хрумвания с идеи за това, как да се направи България по-атрактивно място. И на последно място бих казал, но не и по важност липсват нови смели идеи, които да са по отношение на данъчното облагане както идеята замърсителят да плаща, така идеята за това, което се говори за автомобилите за застраховките и така нататък. Това е стандартен бюджет, който се приема по стандартна процедура,  тоест сравнително бързо без много съществени обсъждания, което оставя усещане за това, че гражданите не могат да очакват, кой знае колко. В крайна сметка, ако теглим чертата, това, което трябва да кажем, е, че, да, България продължава да е сравнително прозрачна по отношение  на правене на бюджета си, има ясно установена бюджетна процедура, правила. Тоест, за който се интересува, може да има достатъчно информация много по-добра от много други страни в Европейския съюз, да кажем от Южна Европа. Следователно бихме могли да кажем, че има много позитивни неща, но реално това, което липсва, е наистина изненадата – тоест някъде, където да има ясно отразени приоритети, които да блеснат, които да покажат, че се търси промяна в определена политика, която да даде много ясни резултати. От тази гледна точка не можем да очакваме бюджетът да доведе до някакви съществени промени в капацитета на страната за по-висок ръст, нещо, което е изключително важно от гледна точка на дългосрочната устойчивост на българската икономика. Отново, както и в предходни години, в години, в които има ръст, се залага дефицитен бюджет – нещо, което отдавна трябва да сме научили, че не е добре както за дисциплината на фискалната политика, така и за ръста на икономиката, тъй като тези пари обикновено, ако икономиката расте и има растеж в частния сектор, допълнителните пари в обществения сектор отиват или в злоупотреби и некачествени обществени проекти, или просто изгарят в допълнителни доходи, които се разходват за евтини китайски стоки. Това е в общи линии прочитът за бюджета. Бих го съкратил:  позитивно, но без блясък.

Водещ: Можем ли да го наречем и така – „републиканския бюджет“ за догодина? Стандартен като по учебник, но сив, без тръпка.

Руслан Стефанов: Общо взето да . Това е горе-долу и това, което аз казвам, тоест няма нещо, за което човек, четейки го да каже, че прави впечатление или изпъква.

Водещ: А защо е така? Какво е вашето обяснение? Защо му липсва смелост?

Руслан Стефанов: Защото, за да има смелост, е необходимо много добро планиране. Тоест необходимо е да има работа между няколко различни организации в определена насока. Нека вземем за пример образованието – говорим за крайно необходимото от години увеличаване на средствата за образование, това наистина е позитивно, но то е много малка част от това, което трябва да се направи, за да знаем, че се търси промяна на статуса на образованието, на качеството на образованието, на статута на учителите в българските училища, на яснотата в какъв профил търсим развитието му. Ако гоним инженерни науки, какво правим в тази насока, какви политики се правят в тази насока, къде има достатъчно оборудвана база, дали има достатъчно състезания, дали се стимулират децата да участват там и така нататък. Тоест всички тези неща, които изискват сериозна работа по отношение на планирането. Не бива да бъдем абсолютисти, тоест не бива да очакваме чудеса. Но все пак ми се струва, че е дошло времето и за тях. Защото изготвянето и приемането на бюджета е стандартна процедура, която вече е много добре усвоена, Министерството на финансите доста добре се справи със самата подготовка на бюджета, всички бюджетни форми и така нататък са коректни, има достатъчно информация. България наистина е един от добрите примери по отношение на прозрачността – къде точно и какво се харчи в бюджета. Време е вече да имаме някакви стъпки и по отношение на промяната на структурата. За структурата специално винаги има проблеми, тъй като това са много по-дългосрочни политики. За пример взимаме Комисията за защита на конкуренцията. Искаме да имаме Комисия за защита на конкуренцията, която да може да регулира пазара, която да може както европейския антимонополен орган реално да се противопостави на някакви монополни присъствия на пазара, примерно сега говорим за пазара на горива, а има и много други различни възможности. Между другото, защо да не говорим и за пазара на застраховки „Гражданска  отговорност“, например?  Тоест това също е работа на антимонополния орган и на много други организации, но в крайна сметка това би трябвало да се види в бюджета. От друга страна, ако говорим за дългосрочна промяна, то също трябва да се вижда в бюджета. Например, продължава да няма дискусия по данъците в България. Факт е, че липсата на необлагаем минимум в България води до изключително  регресивни, в определени случаи доста жестоки политики по отношение на нискодоходните групи,  което обезсмисля до много голяма степен опитите през бюджета те да бъдат стимулирани – нещо, което в България някак си не тече като дебат или поне не се появява от правителствена гледна точка. Не се дебатира примерно Данък „Добавена стойност“ – неговият характер също на регресивен данък отново, който наказва тези, които са с по-ниски доходи. Не се говори за, ако си спомняте мярката, която беше въведена за лични и фирмени нужди при използването на различни активи, какво става там? И така нататък, и така нататък. Тоест има много неща, които биха могли да бъдат направени по-добре. Хубаво е обикновено да има едно нещо, тъй като повече от едно нещо трудно може да се направи за една година, когато се обяви то за приоритет, да е ясно, че не просто се увеличават, например, разходите за образование за заплати на учителите, но там се търси вече подобряване на резултатите в международните класации. Как ще се постигне това? Търсим го в математика и в четене, или само в математиката, или само в четенето? Тоест това са неща, които вече изискват по-сериозен ангажимент на повече институции, а не едно осчетоводяване, с което очевидно правителството се справя. И понеже ни очаква изборна година, гражданите успяха да постигнат сравнително по-социален бюджет, тоест по-сериозни разходи, които да бъдат заложени за социални нужди. Но отново казвам – големите въпроси, които стоят за данъчната структура на страната, какво означава тази данъчна структура за ръста на икономиката, за прилагането на правилата за намаляването на изключенията и така нататък, за структурите на пазарите в страната, за конкуренцията и така нататък – тези въпроси остават без отговор. Има още доста какво да се желае.

Водещ: Защо през бюджета не виждаме реформи? Защото е изборна годината ли 2019-а? Разчита се на данъчни приходи и на косвените данъци върху труда, които във финансовото министерство не ги наричат данъци, но те са си данъци.

Руслан Стефанов: До голяма степен данъчните приходи общо взето са сравнително ясни, тъй като в бюджета сега основните приходи се добиват през Данък „Добавена стойност“ и там изненада може да има единствено и само ако има сериозни движения в цените на енергоносителите, тъй като общо взето очакванията са, че те ще се движат нагоре или най-малкото няма да се движат надолу. Горе-долу е сравнително лесно да се прогнозира. И голямото неизвестно е сравнително сериозната международна несигурност, която се наблюдава, търканията, които съществуват по основни въпроси между ЕС и САЩ, с Русия, Турция и така нататък. Тоест това са нещата, които биха могли да определят международно проблемите. От тази гледна точка не мисля, че има някакви изненади в начина, по който е построен бюджетът. Едва ли правителството има желание да прави резки промени в изборна година. Нашите изследвания показват от много години (ние имаме изследвания от 2001 година насам, а дори и малко по-рано), но на практика всички изборни години показват нарастване на разходите и то забележете – не просто общо нарастване на разходите, а нарастване на разходите месеци преди самите избори. Тоест ако имате избори май месец, ще имате февруари-март-април увеличаване на разходите. Ако имате октомври месец, те ще се увличат преди това. Това е цикъл, който винаги го има и в който България надали ще направи изключение от него другата година. Правителството, което е на власт и партиите, които са на власт, ще се опитат да използват обществени средства, доколкото това им е възможно, за да стимулират и да подобрят настроенията на избирателите преди да отидат да гласуват.

Водещ: Омбудсманът на републиката предупреди, че през Закона за държавния бюджет са изменени други 30 закона без обществено обсъждане, без дебат, тоест законодателството се сменя чрез републиканския бюджет зад гърба на суверена. Правилно ли е през бюджета да се провежда такъв тип политика?

Руслан Стефанов: Не е правилно, разбира се. Това е стар рецидив. Той не се проявява само през Закона за бюджета. Може би той е един от големите, тъй като е хоризонтален закон, тоест обхваща абсолютно всички области, често се правят такива промени. Част от тях могат да бъдат съвсем основателни, но много голяма част от тях не са такива, тоест не изискват да се прави това през Закона за бюджета, но всъщност това е и работата на институции като омбудсмана и други – да отбелязват такива нарушения и съответно да знаят кои от тях са опити за всякакви лобистки поправки. Между другото Законът за бюджета обикновено е един от сериозните случаи, в които има натиск от различни групи за увеличаване на разходите или за определени решения в определена посока. В това отношение винаги е добре решенията да се взимат по-рано, тоест да не се чакат последните моменти. Ако си спомняте годините преди еврочленството, винаги имаше едни заседания на парламента в края на годината, когато се приемаха по едни 130-140 точки или различни решения и огромна е вероятността да бъдат прокарани решения, които не са в интерес на обществото и не са обсъждани адекватно. Така че това е рецидив, който не очаквам, че ще изчезна и надали ще е за последен път, но е хубаво винаги да го напомняме и да му обръщаме внимание. Особено сериозните случаи, които се опитват да бъдат прокарани, да бъдат спирани и наказвани, както стана в случая с опита сега някак си между шума да се промъкне и тази поправка за ограничаване на обезщетенията, които се плащат от застрахователните компании, очевидно абсолютно много ясно чий интерес се защитава по този начин. И съответно те не успяха да се случат. Въпросът е и защо въобще някой се опитва да го прави, а не се случва по нормалния начин, като се направи по-широка обществена дискусия и така нататък.

Водещ: Г-н Стефанов, според данни на Националния статистически институт оценката на българите за икономическата ситуация в страната за тази година се влошава и очакванията за следващата са по-лоши. И на този фон се приема консервативен бюджет, който предвижда предизборни харчове. Какви тенденции се очертават?

Руслан Стефанов: Бюджетът е консервативен от гледна точка на това, че не се залага достатъчно на приходите, които се очаква да дойдат. А от друга страна, напротив – той е по-скоро либерален по отношение на харчовете. И от тази гледна точка, ако се стъпва на тези очаквания на гражданите, това е сравнително позитивен подход. Друг е въпросът, че гражданите обикновено няма да станат по-щастливи от това, че се правят повече обществени разходи, тъй като в крайна сметка това или отива в определени съсловия, които са най-често така или иначе изключително ниско като социален статус, или отива в посредствени проекти, заради които много по-често обществеността е разстроена, поради качеството на извършваната работа или поради размера на бедствието от гледна точка на изхарчени пари и резултат. От тази гледна точка това, което виждаме като настроения и очаквания, се отразява на увеличената несигурност и на забавяне на ръста в еврозоната – основният търговски партньор на България – и то е индикация от една страна, че България всъщност много се забави с това да балансира бюджета си и, че може принудително отново да бъде изпратена в по-голям дефицит, ако се стигне до някакво сериозно забавяне, за което не можем ние в момента да прогнозираме. Иначе има и съвсем нормални елементи, които водят до забавяне на конюнктурата и до влошаване на очакванията на хората, включително сезонни такива, които са свързани с очаквания за повишаване на цените на енергоносителите. България е голям вносител и увеличаването на цените на енергията нормално водят до намаляване на разполагаемия доход както в домакинствата, така и във фирмите. Тоест от тази гледна точка това не е някаква изненада, тъй като обикновено има такива сезонни спадове, които се очакват. Въпросът е дали тенденцията ще се запази. Ако се запази, отново казвам – хубаво е бюджетът  да има буфери. А в случая, ако се търсят харчове в предизборна година, както се очаква, или в изборна година, каквато ще е другата, нормално е след това да нямаме пък възможност да посрещнем някакви извънредни харчове.

Цоня Събчева