Салимехмед Говедаров: Цял живот съм работил и съм се занимавал със земеделие, сега  на 93 години продължавам да си отглеждам зеленчуци и да се грижа за градините

93-годишният Салимехмед Говедаров от село Търън, в интервю за Радио „Фокус“ – Смолян.

„Фокус“: Г-н Говедаров, как се достигат 93-години, каква е рецептата за дълголетие?

Салимехмед Говедаров: Какво да кажа, толкова години са минали, имало е и хубаво, и лошо. Повече сме се занимавали със земеделие, гледали сме стада животни  – крави, овце, кози. Така беше през царско време, аз съм роден по царско време, през 1925 година. Баща ми имаше 80 овце и кози. Имали сме крави, волове, мулета. Това ми е бил животът, свързан със земеделието.

„Фокус“: Освен земеделие, друго работил ли сте?

Салимехмед Говедаров: Основно съм се занимавал със земеделие, а след преврата започнах да се занимавам и с търговия. 40 години съм работил в магазина в селото. Така съм живял, занимавал съм се със земеделие и търговия.

„Фокус“: Освен в село Търън другаде живял ли сте?

Салимехмед Говедаров: Не.  Аз съм оттук, от  село Селище до Търън, но синът Явор като стана кмет на Търън, направихме къща тук и живеем в Търън.

„Фокус“: А къде служихте?

Салимехмед Говедаров: В Карлово – трудова повинност. Там започнах, а после ме прехвърлиха в Рудозем. Тогава се пускаше пътят за Средногорци.

„Фокус“: През царско време сте роден, живял сте по времето на социализма, демокрацията,  прехода,  кога ви е било най-трудно?

Салимехмед Говедаров: Цял живот съм работил. И по времето на царя, после при комунистите, по време на демокрацията, и трудности винаги е имало, има ги и сега, и след нас ще ги има. Не трябва обаче да се говори само за трудностите, имало е и хубави неща и сега ги има. Не може да има само лошо и само хубаво, има и от двете.

„Фокус“: На 93 години сте,  а продължавате да си отглеждате зеленчуци, да се занимавате със земеделие, да се грижите сам за себе си, макар че нито синът ви, нито внуците ви, ще ви оставят сам. Какво ви запази толкова жизнен на тези години?

Салимехмед Говедаров: Много  години минаха, а с тях намалява и силата, но съм добре. Работата ме крепи. Когато съм навън, движа се, работя, се чувствам добре, не съм добре когато трябва да стоя вътре. Затова все си намирам работа.  Другото, което ме крепи е вярата и ми дава сили, вярващ човек съм и съм добре.

„Фокус“: В рода ви имало ли е столетници?

Салимехмед Говедаров: Да, имах леля, на майка ми сестра, която умря на 100 години. И аз съм я питал тогава какво е да доживееш до толкова години и какво е преживяла, пък тя каза – нищо не съм разбрала, нищо не съм видяла, от една врата съм вляла, от друга съм изляла.

„Фокус“: Диета спазвате ли, с какво се храните, пазите ли се от храни?

Салимехмед Говедаров: Не. Абсолютно от никакви храни не се пазя. Аз си произвеждам зеленчуци и ям каквото ми се яде, но от родопската кухня по-вкусна няма. Жена ми почина преди 12 години, но децата, снахите, внуците се грижат за мен, а и аз  още мога сам да си направя това, което ми се яде. Не пия алкохол и не пуша, но преди години съм го правил. От 1957 година ги  спрях и вече 60 години не пия алкохол и не пуша.

Даниела БОЙКОВА