Светлана Венелинова, РИМ- Шумен: Многослойното селище край Върбица е най-ранното селище в региона

Гл.ас. Светлана Венелинова от Регионален исторически музей- Шумен, пред Радио „Фокус“- Шумен.

Фокус: Г-жо Венелинова, какви са резултатите от тазгодишните археологически проучвания на многослойното селище при град Върбица?

Светлана Венелинова: Археологическите разкопки през тази година потвърдиха и допълниха с нова факти информацията за обекта от 2015 г. Това е разкошен обект и в него културните пластове са наредени като по учебник. Имах удоволствието да работя с чудесен екип студенти добре обучени, мотивирани и за тях беше много полезно да видят на практика това, което учат. Това е обект, който ако бъде проучен, един ден ще влезе в учебните помагала на бъдещите студенти по археология. В този обект имаме възможност да проследим цялото развитие на най- ранната човешка история, от неолитната революция  насам по нашите земи във всичките нейни етапи с плавен, постепенен преход, без катаклизми и прекъсвания. Това е огромен обект, може обектът с най- дебел културен пласт от новокаменната епоха у нас. Това е най- ранният обект в региона. Доколко това един от най-ранните обекти на Балканите ще можем да разберем когато бъдат готови пробите от анализите, които ще дадем, във всеки случай този обект се нарежда сред двата или трите най- ранни обекта у нас. Тук откриваме всички свързващи звена, които липсват на други обекти. Множество жилища, които са разположени едно над друго, в продължение на 600 години на това място е имало живот без прекъсване в резултат,  на което се е натрупал културен пласт от 5,30 м. Ние бяхме с очакване, че там, на място ще имаме обект, който няма да е по- голям от 2-3 м. културен пласт, преценихме, че със средствата, с които разполагаме в рамките на един сезон ще можем да направим стратиграфски изкоп, но обектът ни подведе. Това ни накара да се върнем втори път. Никъде в Североизточна България няма обект от новокаменната епоха, който да е с толкова дебел културен пласт. Това в действителност е селищна могила, обект, който може да мери ръст единствено с Караново при Стара Загора. За разлика от други обекти от новокаменната епоха, това, което виждаме тук са огромни по своя размер жилища, които са наземни, а не вкопани. Селището дава информация за един спокоен живот, не е имало нужда то да се отбранява, да се пази и поради тази причина не е имало укрепителни съоръжения. Имали са обикновена дървена ограда, която е трябвало да ги предпази от дивите животни. Представете си едно място, на което 600 години няма война. Имат изобилие от ресурси. В района има гори, хубава висококачествена глина, дивеч, риба в реката, място, което е на завет и в същото време място близо до Върбишкия проход.

Фокус: Представете движимите находки от проучването

Светлана Венелинова: Близо 200 находки сме открили при тазгодишното проучване на многослойното селище при град Върбица. Голям процент от тях са с експозиционна стойност. За част от находките на този етап няма паралел по българските земи. Интересна е костената пластина със знаци по нея, като трасологически анализ ще изясни характера на нарезите. Това е костен амулет, който е висял, предстои да се установи дали знаците са някаква украса, рисунка или в тях е вложен някакъв друг смисъл. Открита е и висяща антропоморфна фигурка. Не ние известно до момента от тази ранна епоха да имаме висяща фигурка. Като цяло обектът е изключително богат на материал, въпреки че е проучвана една сравнително малка площ от едва 6 на 4 метра. Открити са и съдове, които предстои да бъдат реставрирани. Намерени са фрагменти от  керамика с червена ангоба и бяла рисунка. Това е вносна керамика, откриването и е важна индикация и възможност за  датиране на периода, от който е жилището, дава и информация за  културните взаимоотношения, съществували между населението обитавало при Върбица и това  южно от Стара планина. Находките от селището при Върбица ни позволяват да се докоснем  до художествената традиция, бита и духовния свят на най-ранната земеделска общност в нашия регион, живяла преди около 8000 години, до една традиция, която отразява култа към Великата богиня и плодородието.

Фокус: Разкажете по- подробно за археологическите разкопки при Върбица

Светлана Венелинова: Археологическите разкопки при Върбица са етап от дългогодишен научен проект, свързан с изследването на селищната система в поречието на Голяма Камчия и ролята на Старопланинските проходи през праисторическата епоха. Голяма Камчия е разположена в контактната зона на Източния Предбалкан и в миналото реката е била сред основните комуникационни артерии. През котловината са преминавали основните пътища, чрез които са поддържали контакти помежду си етнокултурните групи, населявали Тракия, Североизточна България и Черноморския регион. Разнообразният релеф и множеството притоци на реката оформят подходящи за обитаване долини. Първият етап от проучването на селищната система в поречието на Голяма Камчия е свързан с теренното издирване и регистрация на археологически обекти. Досега са регистрирани 83 праисторически селища, които позволяват да бъдат обособени три микрорегиона  – Върбишки, Ришки и Преславско-Драгоевски. Следващият етап на проучване е свързан с изясняване на хронологията и културната характеристика на селищата чрез стратиграфски изкопи. Разположението на селището при Върбица близо до Върбишкия проход, неговите значителни размери, продължително съществуване и сложна стратиграфия са характеристики, които определят обекта като перспективен за проучване. Селището е регистрирано при теренни издирвания през 2008 г. Разположено е на около 2,5 км североизточно от гр. Върбица на брега на Върбишка река и е  с площ от 13 дка. През 2014 г. беше направено геофизично проучване върху 1/4 от площта на селището. Резултатите показаха множество различни по форма и интензитет локални магнитни аномалии, чието проявление се дължи на човешка дейност. Те маркират граници на заселени в древността участъци. Специален интерес представлява линейна аномалия с дъгообразна форма в периферията на селището. Тя продължава извън изследваната площ в северна посока, като съвпада с очертание на терена, което се вижда и на сателитната снимка. За да изясним стратиграфията и културната хронология на обекта, през 2015 г. съвместен екип на Националния археологически институт с музей при БАН и Регионален исторически музей- Шумен започна археологически разкопки. Бяха направени два изкопа – първият в централната част на селището, а вторият в периферията. Една от целите на разкопките през 2015 г. беше проверката на две от магнитните аномалии. В най-горните пластове на изкоп 1 се откриха материали и структури от римския период IV-Vв.. Под римското селище се разкри тънък халколитен пласт, а под него дебел неолитен културен пласт. Изкоп 2 пресича голямата магнитна аномалия с дъгообразна форма в периферията на селището. Проучванията показаха, че аномалията представлява естествен плитък канал, който е отвеждал атмосферните води встрани от селището. Той е бил разположен от вътрешната страна на дървена ограда, от която е разкрита траншея със силно трамбована пръст. Поради липса на средства, предприетити през 2015 г. проучвания в изкоп 1 в централната част на селището постепенно бяха ограничени до малък мини сондаж, като въпреки това те останаха незавършени. Археологическите разкопки на многослойното селище при гр. Върбица бяха подновени през тази година. През изминалия сезон поучванията бяха концентрирани в югозападната половина на изкоп 1. Проучваната площ беше разширена до 6 на 4 м и обособена  в три сектора – А, В и С. В централната част на селището е проучен културен пласт с дебелина 5,30 м. Той е съставен от множество жилищни и ходови нива, стратифицирани в контекстни пластове. Всяко едно от археологическите нива е документирано графично. Анализът на керамичния материал и теренната ситуация позволяват да се направи извода, че многослойното селище до гр. Върбица е просъществувало през два исторически периода. Селището е възникнало в началото на новокаменната епоха- неолита и е било обитавано без прекъсване в продължение на повече от 600 години, т.е. в периода от 5800 до 5200 г. пр. Хр. Керамичният комплекс има характерните особености на култура Овчарово в Североизточна България и културни групи Караново II и Караново II-III в Североизточна Тракия. То е едно от общо 11 селища, просъществували в северното подножие на Върбишка и Ришка планина през неолита. След продължително прекъсване, селището до гр. Върбица е било заселено отново през античността IV-Vв., когато в котловината на Голяма Камчия е съществувала гъста мрежа от селища. От късния етап на селището частично е проучено вкопано жилище с пещ и втора извънжилищна пещ. По време на разкопките бяха взети проби от основите на двете пещи от екип на доц. д-р Мария Аврамова и Деян Лесигярски от Националния институт по геофизика, геология и география към БАН. Чрез археомагнитен анализ ще бъде прецизирана датировката на разкритите съоръжения. На следващ етап предстои реставрация и художествена обработка на керамичния материал и находките. Предстоят да бъдат извършени серия от лабораторни анализи на оръдията от кост, кремък и камък, за да научим повече за поминъка на местното население. Откритият по време на разкопките органичен материал е изключителна възможност да бъде изяснена хронологията на най-ранното селище в региона чрез радиовъглеводородния анализ. По време на разкопките през 2015 г. бяха взети проби от животински кости и датирани в лаборатория в Познан. Според тях около 5770 г. пр. Хр. селището при гр. Върбица вече е съществувало. Предстои извършването на нови анализи, които да ни покажат кога са се заселили най-ранните обитатели на неолитното селище. До момента са публикувани две статии, други две са под печат и предстои цялостното публикуване на резултатите от археологическите разкопки през 2015 и 2017 г.

Фокус:Какви изводи се налагат от проучванията дотук?

Светлана Венелинова: Това е най-ранното селище в региона, обектът дава информация за бита и духовния живот на най-ранното земеделско общество, живяло преди 7 000 – 8 000 години. Сред всички проучени у нас праисторически обекти, това е селището с най-дебел културен пласт, датиращ от епохата на неолита. Той се е натрупал в резултат на продължителното и непрекъснато обитаване на това място близо 600 г. Със своята непрекъсната стратиграфия селището при Върбица ни дава информация за липсващите свързващи звена между отделните етапи в културното развитие на най-ранните обитатели в Североизточна България. Откритата при разкопките вносна керамика с червена ангоба и бяла рисунка е доказателство, че местното население е познавало културната традиция в съседна Тракия. Селището при Върбица със своята значителна големина, продължително съществуване и непосредствено разположение до Върбишкия проход е неоспоримо свидетелство за използването на старопланинските преходи при заселването на днешна Североизточна  България през ранния неолит. През ранния неолит по поречията на Камчия, Янтра и Русенски Лом, т.е. в дн. Централна Северна и СИ България, е живяла общност с близка материална култура. Резултатите от археологическите разкопки на многослойното селище при Върбица свидетелстват, че населението от култура Овчарово е пряк наследник и приемственик на най-ранните обитатели от култура Копривец. Това откритие е с изключителен научен принос, тъй като категорично оспорва наложилата се теза, че посочените групи са две отделни общности, обитавали посочения район през различни етапи на ранния неолит. Изключителните резултати от проучването на Многослойното селище до гр. Върбица са предпоставка за провеждането на мащабни археологически разкопки в дългосрочен план, каквато перспектива изисква сериозно финансиране и би била възможна единствено със съдействието на местната общинска администрация и целеви средства от Министерство на културата. Геофизичното проучване през 2014 г., както и археологическите разкопки през  2015 г. бяха осъществени със средства на дарители. През 2017 г. проучванията бяха извършени отново с щедрата финансова подкрепа на дарители. В знак на благодарност към тяхната съпричастност сме подготвили скромен дар – благодарствено писмо с колаж на една от най-интересните находки от селището до Върбица – висяща антропоморфна фигурка.  Използвам възможността да благодаря всички, които оказаха гостоприемство и съдействие при логистиката на археологическите разкопки на многослойното селище при Върбица през 2015 и 2017 г., както и на селищната могила при Иваново през 2014 г.

Ивелина ИВАНОВА