Светлана Кръстева, Държавен архив Видин: Името на митрополит Неофит  е сред българите с принос в спасяването на българските евреи

 

Светлана Кръстева, директор на Държавен архив – Видин, в интервю за Радио „Фокус“

Радио „Фокус“ : На 26 февруари тази година се навършват 48 години от кончината на Видински митрополит Неофит. Какво знаем за него ?

Светлана Кръстева: Видински митрополит Неофит е роден  през 1868 г. или 1865 г. (според последни публикации) в село Кум-Дуванджий (днес град Гълъбово), Старозагорско под името Никола Митев Караабов. Първоначално и класно образование получава в родното си село. Завършвайки втори клас, през 1884 г. е назначен за писар при селската община, като същевременно е и певец при местната църква. На 11 януари 1889 г. е ръкоположен в дяконски чин, а на следващия ден в йерей, като е назначен за енорийски свещеник на селата Брод и Златица в Търновосейменска духовна околия. През 1890 г. овдовява, съпругата му Желязка умира при раждането на сина им. През 1896 г. завършва Петербургската духовна семинария, а през 1900 г. и Петербургската духовна академия. В периода 1900-1902 г. е протосингел в Сливен, през 1902-1905 г. служи във Видин. На 15 февруари 1905 г. приема монашество с името Неофит, а на 28 март същата година по решение на Светия Синод е удостоен с архимандритско достойнство. От 1906 до 1912 г. е ректор на Софийската духовна семинария и един от редакторите на „Църковен вестник“.

На 21 юни 1909 г. по решение на Светия Синод архимандрит Неофит е хиротонисан в епископски сан с титлата Велички. На 12 октомври 1914 е избран за митрополит на Видинска епархия, която ръководи цели 57 години, до смъртта си.

Между 1922 и 1923 г. е председателстващ Църковно-народния събор.

От 1921 г. до смъртта си е член на Светия Синод, а от 1930 г. до 1944 г. негов наместник-председател.

Умира на 26 февруари 1971 г. във Видин.

Радио „Фокус“: Името на митрополит Неофит  е сред българите с принос в спасяването на българските евреи, каква е била дейността му в тази посока?

 

Светлана Кръстева: През време на своето служение като епархийски архиерей дядо Неофит е изключително приветлив и внимателен към всички архипастир. Той е автор на множество сборници с проповеди и духовно-нравствена поучителна литература.  Неговото име е сред българите с принос в спасяването на българските евреи. На митрополит Неофит Видински се пада честта да ръководи Светия Синод за 14 години, четири от които обаче са особенно съдбовни за българските евреи. Под неговото ръководство Светия Синод се противопоставя на правителствените постановления за решаването на «еврейския въпрос в България». Навсякъде в християнска Европа – в католическия свят и в православния свят е имало отделни служители на църквата от всякакъв ранг, които водени от индивидуалния си морал и индивидуална убеденост в призванието на църковната институция са помагали, укривали и в крайна сметка спасявали живота на отделни конкретни преследвани евреи от машината на антисемитизма.

От целия християнски свят обаче само една Църква въздигна своя официална, явна и безкомпромисна политика за покровителство и защита на преследваните евреи като цяло.

Сред всички апели, протести и изложения срещу Закона за защита на нацията най-важно значение имат изложенията на Светия Синод на БПЦ до държавните институции. Когато в началото на март 1943 г. се създава реална опасност за депортирането на евреите от старите предели, църквата в лицето на своите архиереи се изправя в целия си авторитет на общонароден институт за да застане на страната на преследваните и онеправданите.  Наместник –председателят на Св. Синод Неофит предлага Църквата да изрази разбиранията си по еврейския въпрос в писмо до министър-председателя с копие до царя. Съставено е специално изложение, което Неофит връчва на министър-председателя Богдан Филов, като същевременно устно доразвива пред него ходатайството на синодалните архиереи в полза на евреите изобщо и на евреите християни в частност. Върховната църковна управа прави още една съдбоносна стъпка – тя обвързва становището си по еврейския въпрос с най-важния проблем на своя вътрешно църковен живот – завършване на каноничното устройство и избора на патриарх и така ги представя на държавния глава. Тези два въпроса – за българските евреи и за българския патриарх са развити в изложението до цар Борис ІІІ от името на наместник-председателя на Св. Синод митрополит Неофит. Като наместник-председател на Светия Синод на БПЦ Неофит Видински пише няколко изложения до министър-председателя за облекчаване положението на българските евреи, аргументирано брани сънародниците си и не пропуска да отбележи: “В случая Църквата не може да не напомни Божието слово: “С каквато мяра мерите, с такава ще Ви се отмери” [Мат. 7:2]

Радио „Фокус“: Каква е дейността на митрополит Неофит във Видинска епархия?

Светлана Кръстева: Сред достойнствата в служението на достолепния митрополит трябва да се отбележи ролята му за развитието на църковно-благотворителната и социална дейност на Българската църква.

Няколко месеца след заемане на митрополитския престол във Видин, когато е изучил финансовото състояние на епархията (на 15 май 1915 г.) и с цел то да бъде подобрено, митрополит Неофит поставя въпроса да се учреди при Видинската митрополия фонд „Епархийска, църковна просвета и милосърдие” изготвя се правилник на новоучредения фонд, който е одобрен от Св. Синод. Този правилник инициира изработването на Синодален такъв за уредба и ръководство на „Православно добротворни просветни братства в България”, а през 1929 г. е утвърден и “Устав на фондовете при Св. Синод и митрополиите”.

Към Видинска митрополия се учредяват фондовете:

“Фонд Епархийска благотворителност“– учреден (през ноември 1914 г.) с цели да благотвори, като раздава помощи на бедни и осиротели членове на църквата, чрез построяване на сиропиталище и професионално училище за кръгли сирачета

“Фонд Епархийска духовна просвета“ – учреден през януари 1922 г. с цели да отпуска стипендии на бедни ученици и студенти от епархията, които следват в духовни семинарии и Богословския факултет и се готвят за свещеническо звание

“Фонд Мавзолей – Паметник Антим I Екзарх Български“ – учреден през юни 1923 г. за увековечаване паметта на първия църковно-народен представител, и като Екзарх Български и като митрополит Видински. А за младите поколения мавзолея – паметник да служи винаги като „нагледна припомка и възпитаваще назидание в дух на църковност и родолюбие“.

“Фонд постройка на Видинска митрополия“ – учреден през септември 1922 г. с цел да се сдобие Митрополията със собствено и удобно помещение.

По-късно, когато сградата е построена, фондът се преименува във “Фонд за епархийски църковни нужди“ с цел да поддържа в изправност сградите на епархийската управа, да подпомага постройката на салон във Видин за духовни сказки и за събрания на свещеническите, благотворителните и младежките християнски православни братства; да подпомогне направата на удобно помещение в един от епархийските манастири, където да се уреждат ежегодно летни курсове за опресняване познанията на младите свещеници от епархията и зимни курсове за подготвяне певци за селските църкви.

“Фонд Манастирски” – предназначен за улесняване на манастирските финансови операции.

Средствата за постигане на целите на тези фондове са от помощи от църковните настоятелства, свещоливници и манастири, доброволни пожертвования, лихви от капитала, завещания дарения.

Учредените лихвени фондове за 10-тина години нарастват до близо 20 милиона лв. Митрополит Неофит прави и големи лични вноски към тези фондове. Например през 1935 г. дарява на Св. Синод 605 340 лв. за образуване на благотворителен фонд за “подготовката на бедни, но способни юноши, възпитаници на духовните учебни заведения за подготовката им за бъдещи пастири във Видинска епархия”.  Докато е жив, митрополит Неофит държи лично да посочва младежите, които да получават стипендии и помощи. Друго крупно дарение прави с учредяването  през 1935 г. на фонд “Желязка презвитера и син Желязко” в който влага ценни книжа с номинал 500 хил. лв., а годишните приходи се предоставят на Женско дружество “Развитие” за подпомагане на бедни ученички. А през 1938 г. дарява още 200 хил. лв. за построяване и издръжка на детски дневен дом. Дарява средства и за църквата и училището в родното си село.

Радио „Фокус“: Кой са сградите, които успява да построи митрополит Неофит във Видинска епархия?

Светлана Кръстева: Пострена е голяма епархийска сграда във Видин, в която се създава помещение за обучение и възпитание на бедни девици и за безплатна трапезария за бедни ученици и сираци. Построени са още църквата „Св. Николай“, Мавзолеят на Антим І, Дом за църковно-християнска култура и професионално девическо образование в Лом, Детски дневен дом „Желязко поп Николов“ във Видин, Епархийски дом за почивка и опреснителни курсове на свещенослужители в Клисурският манастир, Храм-паметник в Раковишкия манастир „Св. Троица“

За Дядо Неофит е писано в Алманах “Гражданите на Видин – Видински митрополит Неофит”, Вд, 2003; Станев, Христофор. Щрихи от живота на видинските митрополити, Вд, 2004; Василев, Йордан. Видинский митрополит Неофит. Живот, дело, преживяно, сътрудници, Пловдив, 2010;  в статията на отец Василев Социалната, благотворителна и добротворна дейност на Българската православна църква 1915–1950 г.; в тритомната енциклопедия “Дарителството”.

Анна ЛОЗАНОВА