Светлана Кръстева, Държавен архив-Видин: За Димитър Мишев – български книжовник и политик, депутатството е най-високата чест, до която може да достигне един гражданин

Светлана Кръстева, директор на Държавен архив – Видин, в интервю за предаването „Чудесата на Северозапада“

 

 

Радио „Фокус“: Има ли запазени документи в Държавен архив Видин за Димитър Мишев?

Светлана Кръстева: Димитър Мишев – български книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките e роден на 5 декември  1856 г. във Видин. В Държавен архив – Видин са запазени свидетелства за  ранните му младежки години. В книгите  за изходяща кореспонденция, т. н. Копирни книги, на Първият документ е свидетелство на видинския ученик Димитър Митров за изпращането му в Цариград с покровителството на екзарх Антим І за получаване на по-високо образование . Това свидетелство е от 8 март 1872 г и гласи: „Наспоред настоящото ни ученикът Димитър Митров, син на една от тукашните бедни фамилии, който, като се учеше във ІІ клас на тукашното българско училище, всякога се отличаваше с добрия си успех и поведение помежду съучениците си и [из]вън училището, както е засвидетелствувано в дадения му от училищното настоятелство лист.

Тукашната община и граждани, като видя[ха] за голямата негова наклонност към учението, пожелаха да го приготвят за свой бъдещий общ служител (учител) и решиха; но понеже тя (общината) намерва се оскудна от нужните средства за поддържванието му, помоли Негово Блаженство г-на Антима на тръгванието му за Цариград да земе тогова ученика със себе [си] и го настани в някое […] учебно заведение или гдето Н[егово] Б[лаженство] намери за по-добро, за да се снабди с потребното образование.

Молбите ни се приеха от Н. Б[лаженство] и той вече тръгваше, но преди тръгванието му, ний счетохме за нужно да го снабдим и с настоящето си общинско свидетелство, с което засвидетелствуваме неговата годност и нашето желание, щото да се служи с него там, гдето е нужно“. Свидетелството е подписано – Видинска община . Другият документ е от Копирната книга  на Видинското читалище  „Цвят“  и това е едно писмо  до Димитър Митров  за мнение на читалищните членове къде да продължи образованието му. Писмото е от 17 май 1872 г. „Г-не Д[имитър] Митров! Пратеното ти от 25 мин[алаго месеца] [април?] до г-на Иван Николов шекерджи писмо, с което го известяваш, че Негово Блаженство Екзарха [Антим І] ти се обещал, че ще те настани в медицинското в Цариград училище, и с което тоже го умоляваш да ти изяви какво е желанието на нашите граждани, това ти писмо г-н Иван като го показвал на некои по-отлични граждани (има се предвид по видни граждани), в едно извънредно общо събрание от членовете основатели, се прочете и в читалището. Мнението както на всички граждани, тъй и на читалищните членове, е: да постъпиш в друго някое училище, в което по-скоричко да можеш се приготви за учител в града ни.

Затова днес от наша страна ти явиме с настоящето си, че ако си и ти съгласен с горното, то помоли от страната си Негово Блаженство Екзарха да те настани, ако е възможно, в някое такова училище, или пък ако не е възможно тъй да стане, то нека стане и според както ти желаеш. Колкото за тебе, и едина и другият случай ще са полезни.

Като Ви пожелаваме добра сполука в предприятието Ви, остаяме – Читалищ[ното] настоятелство“.

Радио „Фокус“: Какво образование получава Димитър Мишев?

Светлана Кръстева:  Димитър Мишев завършва Априловската гимназия в Габрово през 1876 г. В същата година учителства за малко в Орхание (днес  Ботевград). През Руско-турската война живее в София, където става преводач на окръжния началник. След войната работи като учител в Лом (1879-1880) и Видин (1880-1883). Включва се активно в политическия живот на новоосвободена България, избран е за народен представител представител от Видински избирателен район (1884-1886).

От 1890 до 1894 г. е учител в Сливен, а през 1894 г. в Цариград. Тук е привлечен от екзарх Йосиф за секретар на Българската екзархия. На този пост Мишев остава до 1901 г. От 1908 до 1911 г. е депутат в 14 Обикновено Народно събрание  от листата на  Демократическата партия.

Радио „Фокус“: Каква е публицистичната дейност на Димитър Мишев?

Светлана Кръстева: Димитър Мишев е автор е на ръководства и христоматия по български език, на книгите “Македония и нейното християнско население, “България в миналото”, брошурата “Нашето училище от най-старо време до Рибния буквар”. Участва в списването на вестниците „Търновска конституция”, „Балкански сговор” и списанията „Свободно мнение”, „Пролет” и „Отец Паисий”. Учредител е на „Църковен вестник” през 1900 г. и негов пръв главен редактор до 1903 и отново от 1907 до 1915 г.

Докато живее и работи във Видин Димитър Мишев е председател на Читалищното настоятелство на  читалище “Цвят” (1879-1885). За определяне на съдбата му до голяма степен има влияние същото читалищно настоятелство, което с писмо от 1872 г. го съветва да не постъпва в медицинско училище, а да учи в някое друго, където да се подготви “по-скоро за учител”.

Като учител и главен учител на мъжката гимназия е ангажиран и в работата на Видинската градска община – избиран е в комисии по обществено значими въпроси, участва в делегации .

Радио „Фокус“: Димитър Мишев е бил и политик, народен представител. Какви са принципите му в политиката?

В личния архивен фонд на Найчо Цанов в Държавен архив – Видин съхраняваме писмо от Димитър Мишев от 3 януари 1902 г., в което описва житейския си път и разкрива своите принципи, вяра, светоусещане. Например за взаимоотношенията между избиратели и народни представители пише – “Аз по начало съм против всякакви условия, контракти и обещания между избиратели и избираеми. Депутатството в моите очи е най-високата чест, до която може да достигне един гражданин. За тая чест е достоен само оня, който носи в душата си идеалите на България и тежненията на народа. Такъв отива в събранието да свещенодейства, а не да светотатства, да пази свободата на народа, а не да оковава, да се саможертва за идеалите и благото на народа, а не да жертва идеалите и благата му”.Димитър Мишев умира на 26 януари 1932 г. в София.

Анна ЛОЗАНОВА