Светлана Кръстева, Държавен архив – Видин: По подобие на храма „Св.Александър Невски“ в София Видинската катедрала  „Св. вмчк. Димитрий“ е украсена изцяло с библейски картини и образи

Светлана Кръстева, директор на Държавен архив – Видин, в интервю за „Радио „Фокус“

Радио „Фокус“: Едно от най-важните събития в историята на Видин през миналия век е освещаването на катедралния храм Св.вмчк. Димитрий“. Какво  знаем за това освещаване?

Светлана Кръстева: „За християните от Видинска епархия дните 3 и 4 октомври 1926 година ще останат паметни.Родната ни православна църква зарегистрира през тези дни един забележителен успех извърши се с небивало тържество освещаването на двата престола – средният и южният, на величествената по големина архитектура и художествена богоукраса видинска катедрала „Св.вмчк.Димитрий“.Събитието е от голяма важност и като бляскав успех на християнската православна църква, която в силата на словото Божие твори духовната култура.“ Това са думи, с които започва брошурата „Освещаването на видинската катедрала „Св.вмчк. Димитрий“, издадена от Видинския митрополит Неофит. Тя се отпечатва веднага след освещаването, за да станат съпричастни с религиозното тържество и тези, които не са могли да го посетят. В нея са публикувани подробен разказ за хода на литургиите, актовете за освещаването, словата, проповедите, поздравленията е телеграмите, поднесени при самото освещаване. Тази брошура дава възможност от разстоянието на изминалите години да усетим и узнаем за тържеството , сложило завършек на дългогодишен труд и грижи.

Първият храм „Св.вмчк. Димитрий“ във Видин е построен през втората половина на 17 век изцяло от дърво. След повече от 200 години черквата започва да се руши. На 9 декември 1884 година по покана на кмета Димитър Златаров се събират граждани и представители на еснафите, за да обсъдят въпроса за построяването на нова черква. Тогава е взето решение да се изгради нов храм на мястото на стария, като основните средства да са от доброволни пожертвования на еснафите.

Радио „Фокус“: Кога започва строежът на новия храм „Св.вмчк.Димитър“?

Светлана Кръстева: През 1889 година е разрушен старият храм. Строежът на новия продължил от 1889 г. до 1900 г. Храмът заема 1500 кв.м. застроена площ, основите са заздравени с пилони и бетон. Зидарията е каменна. Цялата облицовка е от дялан камък, а трите главни врати от мрамор. Колоните вътре са от местен дялан камък като при украсата им е имитиран мрамор. Храмът е завършен външно през 1900 година. Вътрешната украса поради финансови причини – Първата световна война, кризата след нея, отлага завършването и едва през 1926 година църквата е украсена. Иконостасът е изработен от резбаря Филип Филипов от София. Договорът между него и Църковното настоятелство, е сключен през 30 октомври през 1923 година.Приемането на завършения иконостас стана на 14 февруари 1926 година от комисия в състав – архимандрит Евгений,Петко Коцев – председател на настоятелството,от окръжния инженер, окръжния архитект, счетоводителя на Видинска митрополия. Оценката за работата на резбаря е отлична. Иконите и стените са нарисувани от художника Господин Желязков. По подобие на храма „Св.Александър Невски“ в София Видинската катедрала е украсена изцяло с библейски картини и образи. Някои от големите икони са копия на изработените от руския живописец Васнецов от Софийската катедрала. По вътрешната украса са работили художниците Стоян Иванов, Маринов, специалистът декоратор Георги Алексиев. След завършването на вътрешната украса започва подготовката за освещаването. В началото на месец септември Църковното настоятелство кани 140 представители на държавни учреждения, дружества, на занаятите, войската, полицията на събрание за подготовка за освещаването на храма. До края на месеца се създават комисии, издава се брошура за историята на катедралата в 2000 тираж, издадени са снимки с вътрешен и външен изглед, изпратени са покани до общини и църковни настоятелства в епархията. 500 покани са изпратени до министри, държавници, обществени деятели. В навечерието на празника оградата на храма е обкичена със зеленина и електрически лампи. За случая е изградена специална електрическа инсталация. Храмът също е опасан от гирлянди, от цветни електрически светлини. Според очевидци оградата и храмът са представлявали феерична гледка. По повод освещаването Видинският митрополит Неофит моли Министерството на правосъдието да посочи кои затворници, излежаващи присъди във Видинския затвор заслужават помилване. След получения отговор от списък с 32-ма благонадеждни затворника митрополит Неофит отправя молба към Царя да бъдат помилвани затворниците в деня на освещаването. Помилвани са 21 от предложените затворници, като три са били жени. Помилваните в знак на благодарност даряват на храма 1010 лв. За желаещите да посетят освещаването, които пътуват по ж.п. линиите Враца-Видин, като и Берковица – Лом на 2 и 3 октомври се издават безплатни билети за отиване и връщане от Видин. А на 3,4 и 5 октомври е отворена границата между България и Румъния, за да могат желаещите да посетят Видин без паспорти. За освещаването пристигат Пловдивският митрополит Максим, който е и зам.председател на Светия Синод, Врачанският митрополит Климент, Старозагорският митрополит Павел, Неврокопският митрополит Макарий и Брегалнишкият епископ Панарет, който е и ректор на Пловдивската духовна семинария. Гости са и 50 свещеници от епархията и  на 3 октомври в 6,30 ч. сутринта камбанен звън приканва християните в храма за тържественото освещаване. Първо е осветен централният престол, като в богослужението взимат участие 6-ма архиереи, 2-ма архимандрити, 6-ма свещено-икономи, 6-ма свещеници и 2-ма дякони. Следобяд се освещава южният престол. На 4-ти октомври се завършва освещаването на храма с прогласяването на вечна памет на всички покойници, които са се потрудили и са направили пожертвования за създаването на храма. След това е направен и кратък молебен за живите. Поздравителни телеграми са получени от цар Борис III, от министър-председателя, от председателя на Народното събрание, народни представители, владици, свещеници.

Радио „Фокус“: През 1900 г. е монтиран на катедралата часовник. Как се взима това решене?

Светлана Кръстева: За първи път въпросът за монтиране на часовник на катедралния храм се поставя от председателя на Църковното настоятелство свещеник Георги Попниколов на заседание от 19 април 1898 година. Решено е настоятелството да упълномощи градският архитект Никола Нешев да се свърже със специализираните в това производство фабрики. На заседание на 23 май същата година председателят предлага да се иска от Видинското градско управление да предвиди в бюджета си за 1899 година средства за закупуване на часовник. Четири меса по-късно на 5 октомври Общинският съвет във Видин разглежда искането на Църковното настоятелство и писмо от градския архитект, че виенска фирма приема да достави часовник с две камбани от по 500 кг. на стойност 4500 златни лева, без таксата за превозване и монтиране. Гласува се и се приема да се отпусне помощ за довършване на катедралния храм „Св.вмчк. Димитрий“ от 12 000 лв. и за доставката на часовник общинарите гласуват 7000 лв. През месец юли 1899 г. архитект Нешов отново докладва за получена оферта от фирма Калпакчиеви – Михайлов от София. Но, когато посетил фабриката им установил, че тя още не е оборудвана и не може да извърши доставката. Тогава архитектът препоръчва да се извърши доставката от виенската фабрика. За получаване на нова оферта свидетелства заседание на съвета от 11 ноември 1899 година. Офертата е от Мюнхенската фабрика за часовници, която дава 5 години гаранция. Представителят на Мюнхенската фабрика е поканен да дойде във Видин на собствени разноски. На въпроса на кмета – ще може ли часовникът да устоява на голям студ и вятър без да спира, отговорът е, че часовникът има такова устройство, което не се влияе от метереологичните условия. От по-късни протоколи става ясно, при даването на поръчката градското управление се интересува от това какви средства ще са нужни за осветяването на циферблатите нощем. Но, фирмата иска 500 лв. и за това общинарите решават да се остави часовникът без осветление. 500 лв. допълнително са много за общинският бюджет. За датата на пускането на часовника в действие свидетелства покана от председателя на Църковното настоятелство Аврам Димитров до комисия определена от Градското управление да присъства на 21 август 1900 г. от 16 часа, при приемането на монтирания вече часовник. За проблеми по работата на часовника се съобщава в едно писмо на кмета до Църковното настоятелство от 18 май 1927 г.: “Със заявление от днес управителят на часовника при черквата “Св.вмчк Димитрий” донася, че от един месец насам се бърка от заинтересовани лица в черковния часовник, като веднъж са били завързани стрелките на часовника за релсата, вследствие на което той спрял. Друг път махалото е било повдигнато с около 10 см и часовникът за няколко часа избързал напред с 55 минути. Третия път били разместени стрелките на циферблата…” Предполагаеми виновници за тези инциденти са децата, които понякога бият камбаните. Кметът препоръчва да се въведе строг контрол и да не се допускат външни лица в помещението с механизма на часовника.

През годините Общинският съвет е поемал поддържането на часовника и заплатата, макар и минимална, на часовникаря. В бюджета му за 1902 г. за първи път се определя възнаграждение на “майстора за смазване, почистване и курдисване на градския часовник” – 180 лв. годишно. За сравнение заплатата на кмета тогава е 3600 лв. годишно. Името на първия градски часовникар, Моисей Лазаров, се среща за първи път в заповед на кмета от февруари 1903 г. През април 1904 г. той е сменен от Исмаил  Бошняков. Някои от часовникарите са оставили своите имена и бележки по стените на дървения шкаф, в който е поставен механизмът. Близо 40 години го е поддържал Али Хаджиалиев. От 1940 г. го поема Кръстьо Петков Динчев, след него – синът му, Симеон Кръстев Динчев, а след смъртта му синът на Симеон продължават да се грижат за часовника. В края на 1996 г. часовникът се е повредил и не е работил до 26 октомври 1998 г. Поправя го Николай Иванов Маринов и го пуска в действие на храмовия празник – Димитровден. Николай Маринов още дълги години се грижи безкористно за  изправността и точността на часовниковия механизъм.

Анна ЛОЗАНОВА