Светлана Кръстева, Държавен архив – Видин: Видинското читалище “Цвят” се основава на Цветница  през 1870 г.

Светлана Кръстева, директор на Държавен архив-Видин в интервю за предаването „Чудесата на Северозапада“ за Радио „Фокус“

Радио „Фокус“: Кога възниква идеята за създаване на читалище във Видин?

Светлана Кръстева: Идеята за създаване на читалище във Видин е реализирана още през 1863 г., но дейността му бързо е прекратена след клевети от страна на гръцкия митрополит Паисий. През 1869 г. по инициатива на младежи, ученици на учителя Костаки Търновски, се започва организация за ново начало. Учредителен протокол от 1870 г. не е запазен, но чл. 7 от устава на читалището гласи: Защото първото начало за основанието на читалището се турна на Цветница, затова се нарече “Цвят” и този ден се определява за годишен празник на читалището […]. За дейността на читалището от основаването му до Освобождението във Видинския архив са запазени: Устав и правилник, отпечатани в едно книжно тяло в печатницата на в. “Македония” в Цариград през 1870 г.; книга за изходящата кореспонденция, т.нар. копирна книга, ползвана от 1870 до 1886 г.; квитанция за платен от член-основател членски внос през 1877 г.

Радио „Фокус“: Запазени ли са документи, които да свидетелстват за дейността на видинското читалище „Цвят“?

Светлана Кръстева: Възрожденските читалища са важна културна институция, със забележителен принос в мощните движения за новобългарска просвета, църковна независимост и политическа свобода. Разностранната им дейност включва целия спектър на културния живот във Възрожденска България – театрални представления, книгоиздаване и книгоразпространение, абонамент на периодични издания, достъпна за всеки читател библиотека, както и обучение на младежи за учители, събиране на помощи за училищата в Македония, организиране на сказки, първи благотворителни балове и пр.

За дейността на видинското читалище “Цвят” от основаването му на Цветница  през 1870 г. до 1886 г. свидетелстват публикации във възрожденския печат, отделни документи, съхранявани в Българския исторически архив при Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ – БИА) и в отдел “Държавен архив” – Видин (ДА – Видин). В книги, статии и публикации на документи  се представя разностранната дейност на читалището през посочения период – приносът му за развитието на учебното дело, подпомагане на книгоиздаването, въздействието върху културното и духовното израстване на населението от Видинско. Сведения за читалището и за живота и делата на изявени личности от регионален и национален мащаб дават публикации на историци и краеведи . При липсата на запазени протоколи от събрания на членовете и заседания на настоятелството от посочения период, най-пълен извор се явява книгата за изходящата кореспонденция на читалищното настоятелство, т.нар. копирна книга , ползвана от 1870 до 1886 г. Документът се съхранява в ДА – Видин.

Изходящата кореспонденция на читалищното настоятелство свидетелства за силната му ангажираност да осъществи основните цели на видинското читалище  – да създаде библиотека, да поддържа българската книжнина чрез спомоществователство, да подкрепя бедни ученици, да разпространява книги и вестници между населението, да подтиква за откриване на училища в селата от региона. Във връзка с развитието и укрепването на учебното дело читалищното настоятелство открива пансион за будни младежи от селата, които подготвя за учители, действа настоятелно за изравняване на програмите за обучение в селата и градовете, ратува за светско образование и за целта снабдява селските училища с книги и учебници. Видинското читалище приема за ръководно Българското читалище в Цариград, нарича го “майката на читалищата из България” и го подкрепя морално и материално, и в дейността му за утвърждаване на българския дух в Македония и Тракия.

Радио „Фокус“: Каква е дейността на видинското читалище „Цвят“ в периода на Възраждането?

Светлана Кръстева: Читалище “Цвят” е ревностен разпространител на българския периодичен печат и книжнина сред българите в Калафат и Крайова, Румъния. Набира усърдно спомоществователи от Видин и селищата в региона за издаването на учебници, за художествена литература – поетични, драматични и прозаични произведения, за педагогическа и религиозно-поучителна литература, произведения на български и чужди автори. Някои от писмата свидетелстват за събрани спомоществователи преди да е получена покана за това от издателите. Читалищното настоятелство се стреми да поддържа редовен абонамент за периодични издания, като вестниците “Македония”, “Право”, “Турция”, “Зорница”, “Дунав”, списанията “Читалище”, “Слава”, “Училище”, “Мирозрение”, “Школа за народа”, “Периодическо списание на Българското книжовно дружество”. С многостранната си дейност видинското читалище се нарежда сред първите читалища в страната, създали облика на българската национална култура през Възраждането.

 

Радио „Фокус“: Кои са били председатели на видинското читалище „Цвят“?

Светлана Кръстева: През периода 1870–1886 г. председатели на читалището са били Сава Илиев Сирманов  (1870), Младенчо Ванков (1871), Ванко Нешов  (1872–1873), Димитър Хранов  (1874–1875), Александър Н. Х. Ангелов  (1875–1877), Димитър Златарев  (1877–1878), Тома Ц. Ванчев  (1878–1879), Димитър Мишев  (1879–1885), Найчо Цанов  (1885–1896). Писарите, които са водили читалищната кореспонденция през този хронологичен отрязък, са Димитър Златарев (1870–1873), Цано В. Михайловски  (1873–1875), Михалаки Георгиев  (1875), Ангел Г. х. Ангелов  (1876), Найчо Цанов (1876), Коста Г. х. Ангелов  (1876), Димитър В. Цеков  (1877–1879, 1885–1886), А. С. Игнатов (1879–1880), Т. П. Митов (1884), А. Поппов (1885). Всички те са личности с образование, с активно гражданско съзнание и висок морал, които ярко изпъкват от езика, стила и съдържанието на писмата. Прави впечатление и настойчивото искане на ръководството на читалището за строга и редовна отчетност.

Радио „Фокус“: Какъв е бил уставът на читалище „Цвят“?

Светлана Кръстева: Уставът на Видинското читалище , който се състои от три глави “Цел на читалището”, “Състав и съдържание” и “Управление”, е изработен на основата на типовия читалищен устав, Основната цел е формулирана в четири направления – 1. да доставлява на Видинската публика нужните средства за прочитание; 2 да поддържа българската книжнина; 3. да подкрепя сиромашки ученици; 4. да разпространява различни полезни книжки и вестници между селяните и да ги подтиква и поддържа да си отварят училища. В устава е упоменато и местонахождението на читалището – в църковния двор, описана е и уредбата на помещенията: най-голямата стая – за прочитание, втората – книгохранителница, третата за отпочивание. Разписани са задълженията на настоятелството, финансовата отчетност, заложено е изработването на правилник. Правилникът определя реда и времето за посещения – отворено е всеки ден, вкл. и в неделя, след сутрешната църковна служба. Могат да го посещават не само всички българи, но и инородци, стига да са препоръчани от членове основатели. Регламентирано е регистрирането, ползването и пазенето на книгите, вестниците, списанията. Значително място е отделено на читалищните заседания и събрания – ред за провеждане, право на изказвания, гласуване. Накрая са регламентирани наказанията – при неспазване на устава или на правилника.

Анна ЛОЗАНОВА