Светлана Мухова, Дирекция на музеите в Копривщица: Всяка копривщенска къща носи история, но най-трогателна е срещата с поета Димчо Дебелянов в „бащината му къща“

Интервю със Светлана Мухова, главен уредник в Дирекция на музеите в Копривщица за предаването „Съкровищницата на тайните“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Нека да направим една разходка из Копривщица, като припомним на нашите слушатели кога за пръв път се чува името на града, същото ли е било то и в миналото? И колко годишна е историята на града?

Светлана Мухова: Последните разкрития в турски данъчни регистри показват, че Копривщица е доста по-младо селище от това, което се смяташе. В миналото доста дълго съществуваше предание за това, че основателите на Копривщица са търновски боляри, оцелели след падането на българската столица под ударите на турските нашественици. Първото споменаване на топонима Аврат алан – турското наименование на Копривщица, което означава „женска поляна“ – се намери в турски данъчен регистър от 1525 година и беше преведено от доц. д-р Румен Ковачев от Народната библиотека в София. Интересно е, че по това време все още няма селище, a само пасище, от което е имало и малки данъчни приходи. Така че от документите, които в последно време се разкриват, както и от по-стари изследвания на д-р Христо Кесяков, става ясно, че Копривщица възниква към края на XVI и началото на XVII век. Много са легендите за това как тя се превръща в едно процъфтяващо селище, както и по какъв начин са издействани особените привилегии на населението или „правини“, както ги наричат в миналото. За разлика от останалата част от покорената рая, копривщенци са имали доста привилегии. Преданията свързват този факт с една болярка от село Рила, която дошла със свитата си в Копривщица и била толкова пленена от красотата на мястото, че решила да се установи тук. Тя отишла при султанa и го впечатлила с красотата си. Така бил издействан ферманът, който дарявал жителите на Копривщица със специални привилегии: да могат да носят цветно облекло, например, и всякакви други забранени за останалата част от българското християнско население в други селища по онова време права. Документите също показват, че в основата на тези привилегии стояла жена: дъщерята на Сюлейман Великолепни – Михримах Султан. Тя била много известна турска принцеса, която владеела тези места –  Копривщица, Стрелча и околностите, които превърнала във вакъф. Това било едно имение – част от данъчните приходи, на което отивали за издръжката на една цариградска джамия. По този начин населението получило особени привилегии. Това е исторически достоверната част, която може би е дала и основа за преданията. Именно тези привилегии допринасят жителите на Копривщица да могат по-свободно да се развиват, а по-късно да се занимават и със скотовъдство. В техните среди е имало много джелепи – хора, които също имат по-специален статут в Османската империя. Те отглеждали огромни стада овце и търгували с тях, правили големи доставки в столицата на империята и големите консумативни центрове. Те също имали привилегии – могли са да натрупат богатство. Именно те са хората, които в началото на XIX век създават материалната основа за Българското възраждане, като даряват изключително много средства за построяването на църкви и училища за възрожденската просвета и културния напредък на българското население, което постепенно води и до идеите за национално освобождение.

Водещ: Разхождайки се в този град-музей сякаш се връщаме в онези времена, защото къщите са запазени в автентичния си вид, част от магазините носят още старите си наименования. Нека с няколко думи споменем дом на кои големи личности е Копривщица и в каква среда са отгледани едни от най-дейните българи – както културни дейци, така и революционери?

Светлана Мухова: Да, наистина – разхождайки се из града, можем да кажем, че почти всяка къща има своята история. Аз, например, живея в историческата къща, в която е взето решението да се обяви Априлското въстание – тази на лекаря на въстаниците от 1876 година – Рашко Хаджистойчев. Едно емблематично място в Копривщица е Калъчевият мост, където е гръмнал първият изстрел на Априлското въстание. Когато говорим за личности, трябва да споменем чорбаджиите Чалъковци – тези богати джелепи бегликчии, както рода Доганови, родственици на Любен Каравелов. Това са били хора с изключителна роля за създаването на материалната основа на Българското възраждане. Техни ктиторски портрети могат да се видят на стенописите на Рилския манастир, защото са били големи негови дарители. Оттам нататък този буден дух на населението създава личности като Найден Геров – един от големите и най-известни възрожденци, както и неговия ученик Йоаким Груев. Това са учителите, които подготвят плеяда възрожденци като Любен Каравелов – неговата къща днес е запазена и тя е един от най-богатите музеи в Копривщица, в който може да се види и оригиналната печатна машина на Любен Каравелов, на която са излизали вестниците „Свобода“ и „Независимост“. Личности и като Георги Бенковски, разбира се – водачът на Хвърковата чета. Неговата къща също е запазена и е отчуждена за музей още през 1924 година с указ на цар Борис. Другият голям копривщенец, който е водач на Априлското въстание, е Тодор Каблешков – забележителен интелектуалец от онова време, който само на 25 години полага си живота си за свободата на своя народ. Каблешковата къща също е един от забележителните архитектурни паметници на Българското възраждане. Нашият етнографски музей Лютовата къща, която макар да не е свързана с конкретна личност, представя богата експозиция и се отличава с много интересна и красива архитектура. Най-трогателното за всички българи място е родният дом на Димчо Дебелянов – известната „бащина къща“, която има силата да притегля именно със спомена за топлотата, искреността и невероятния талант на поета Дебелянов, потомък на стар копривщенски род.

Водещ: Копривщица е родната люлка на много български културни дейци и революционери и съм сигурна, че и до днес копривщенци се гордеят с това. Невероятната архитектура на този град всъщност е комбинирана и с много красива природа, която Община Копривщица популяризира като организира туристически маршрути, за да се разходим около Копривщица. Тъй като споменахте моста, където е гръмнала първата пушка на Априлското въстание – един от тези маршрути, например, е „По пътя на Кървавото писмо“.

Светлана Мухова: В която и посока да се тръгне в и около Копривщица – природата е наистина изключително красива в тази част на Средна гора. Планината не е сурова, предразполага към туристически походи и има изградени маршрути, както и заслони и хижи. Всеки един турист може да научи още в Информационния център, който се намира на площад „20-ти април“. Там има разработени специални карти, които указват маршрутите за екопътеки, така че всеки пътешественик да направи своя избори.

Водещ: За всеки има по нещо – история, култура, красива природа. Да обърнем поглед и към типичните за копривщенци неща – съхранените традиции и обичаи. Има ли такива – запомнени и до днес?

Светлана Мухова: Не смятам, че има нещо, което да не се повтаря никъде другаде в България –парад с маски, кукерите на Сирни заговезни или паленето на огньове. За последното обаче има едно интересно предание в нашия край, свързано с чорбаджи Вълко Чалъков. Разказва се, че той е бил личен приятел със султан Махмуд II и по време на един празник на султана той устроил специално шествие с овчари, които водели като дар за султана овни със специално поставени фенерчета на роговете си. Това била много впечатляваща гледка за султана – той останал изненадан и попитал  Вълко Чалъков какво желае в замяна. Тогава чорбаджията поискал от султана да позволи в Копривщица и Панагюрище на Сирни заговезни българите да празнуват много тържествено началото на поста – да гърмят и да палят огньове. Д-р Христо Кесяков, родственик на Чалъковия род, разказва това във своята книга „Вълко и Стоян Тодорови Чалъкови“. Същото така обичаят „надпяване на пръстените“, който се прави на 1 януари. Това е един вид гадание за това какъв ще бъде бъдещият съпруг на момичетата, на които предстои женитба, като поставят своите пръстени, вързани на китки в едно менче с вода. Тези обичаи преминават в приповдигнато настроение като игра и гадаене едновременно, защото докато се изваждат тези пръстени се пеят специални песни с шеговити стихове. Има и още нещо интересно, което съм срещала в миналото, но днес сякаш не съществува. В онези по-трудни условия до Освобождението Йоаким Груев разказва един доста интересен обичай, който няма обредно значение, но всъщност показва една благотворителна практика. Наричал се е „служба“. Този обичай е ставал по времето на големите църковни празници. Той  е изпълняван от отделни хора, които правели „частни служби“ или от организации като занаятчийски сдружения. Хората организирали големи трапези, на които канили бедните от селището. Понякога жителите на някоя от махалите помежду си събирали средства и устройвали трапеза за бедните на малките площадчета, които свързват няколко улици в Копривщица. Това било една много хубава благотворителна традиция напълно в духа на християнството. След Освобождението обаче формите на благотворителност се променят.

Анна АНГЕЛОВА