Светлана Хаджиева, Регионална библиотека „Николай Вранчев“ – Смолян: Будителската диря в Родопите вече две столетия съхранява стъпките на своите бродници

Снимка: Радио "Фокус"

По повод Деня на народните будители и отпечатъкът, който са оставили в историята родопските будители, Радио „Фокус“ – Смолян разговаря с директора на Регионалната библиотека в Смолян.

„Фокус“: Г-жо Хаджиева, днес отбелязваме Денят на народните будители. От кога в България се чества този празник?

Светлана Хаджиева: На 1 ноември България чества Деня на народните будители. Празникът е посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение и всички тези, които са съхранили духовните ценности на българската нация през вековете. Всички знаем, че редиците им започват със светогорския монах Паисий със своята „История славянобългарская” – написана през 1762 г., той хвърля първата възрожденска искра в народната свяст. Негови последоватеби са Софроний Врачански и Неофит Бозвели. За първи път Денят на народните будители се отбелязва на общоградско честване в Пловдив през 1909 г. През 1922 г. денят 1 ноември е обявен за национален празник. Предложението е внесено в Министерския съвет от министъра на просвещението Стоян Омарчевски. За патрон на българското будителство е признат св. Иван Рилски – почитан като небесен покровител на българския народ и държава. През 1945 г. честването на празника е отменено. Традицията на празника е въстановена отново през 1992 г. от 36-то народно събрание.

„Фокус“: Знаем, че тук в Родопите също има немалко будители, с които можем да се гордеем. Кои са те и с какво са заслужили признанието на местното население?

Светлана Хаджиева: Будителската диря в Родопите вече две столетия съхранява стъпките на своите бродници. Родопа е раждала и продължава да ражда свои книжовници, учители, всеотдайни просветители, чийто имена достойно могат да бъдат поставени сред плеядата от национални възродители и будители. Първите лъчи светлина в Родопите проникват в края на 17-ти век от светогорските манастири, които изпращат монаси  в непристъпната планина да проповядват и събират помощи. В проучванията на родопските краеведи се споменават отделни имена на монаси. Най-често в хрониките на родоповедите се среща името на йеромонах Григорий, както и в спомените на негови съвременници от целия Ахъчелебийски край. Едно име – легенда, което сякаш олицетворява целия този начален възродителски процес в Среднородопието. В своите публикации последователи на поп Глигорко посочват, че прилаганият от него метод на обучение, известен като „метод на транскрипцията” и свързан с побългаряването на гръцката азбука, се ръководи от йеромонах Григори, заедно с когото учители и свещеници преписват евангелски текстове на родното наречие с гръцки букви ръкописно, за да ги направят разбираеми за местното население. Тези, така наречени „дамаскини”, свещениците четели в неделните и празнични дни в църквите. Съществуват редица обстойни изследвания за живота и делото на светогорския монах и пръв будител в Родопите. Наричат го първият родопски книжовник и борец за национално българска църква, неоспорим основоположник на една школа в Родопите, която успява да създаде талантливи последователи и радетели за национално пробуждане. Сред тях са Васил Аврамов, Киряк Белковски, Костадин Манолов, Димитър Тьолковски и др. Безспорно може да наречем и Стою Шишков един от първите книжовници в Родопския край. Роден в Устово през  1865 г.  Неговият принос в историята, етнографията, езикознанието, фолклора и др. оставят след себе си стотици статии на различна тематика, а книгите му могат да напълнят една библиотека. Първото му сериозно произведение, което го нарежда сред големите родопски книжовници е книгата „Устово”, която излиза през 1885 г. Друг сериозен труд на Шишков е „Портрет на гръцкото духовенство…”, съвместно дело със свещеник Никола Мавродиев. Успоредно с работата си като учител, той издава и редактира списанията „Родопски старини” – сборник от обичаи, суеверия, песни, пословици, описания на родопските жители, издавани от 1887, до 1892 г., „Славиеви гори” – месечно списание за народни умотворения, наука и оществени знания, „Родопски напредък” – месечно илюстровано списание за наука, обществени знания и народни умотворения. Друг основоположник на родопската книжовна школа е Васил Дечев. Видният чепеларец, роден през 1866 г., оставя след себе си богато книжовно наследство – двутомната история на Чепеларе, известна под заглавието „Миналото на Чепеларе” и монографията „Среднородопско овчарство”. Библиографската справка на автора се допълва от множество студии, брошури, статии и дописки, простиращи се от исторически и географски изследвания, до материали свързани с рударство, рибовъдство и поминъчна култура на населението от Средните Родопи. През 1895 г. Дечев започва да издава първия среднородопски вестник „Родопски новини”. Той е един от редакторите на списание „Родопски напредък” След 1920 г. продължава народополезната си дейност като уредник на сп. Родопски глас”, заедно с Христо Попконстантинов. Десетки са имената и на други видни книжовници от Родопския край, заслужили своето място в историята на краезнанието. Сред тях са Илия Белковски, Петко Гидиджийски, Константин Дъновски, Рада Казалиева, Димитър Мавродиев, Христо Попконстантинов, Николай Вранчев, Анастас Примовски и мн. др.,  оставили богато книжовно наследство в различни области на знанието, което влиза във вечния фонд на родопската книжнина.

„Фокус“: Как жителите на Смолян почитат своите будители и отдават почит към дейността им?

Светлана Хаджиева: На 1 ноември 2004 г. по инициатива на настоятелството на читалище „Кирил Маджаров“ в кв. Устово е открита първата в област Смолян Алея на възрожденците. На нея са увековечени имената на поп Глигорко, Сава Стратев (Келеш Саващо), Стою Шишков, Димитър Македонски, Киряк Белковски, Константин Дъновски, Васил Аврамов, Хаджи Христо Попгеоргиев, Хаджи Иван Бечев, Хаджи Чоню, Атанас Келпетков, Илия Белковски. Автор на барелефите е скулпторът Тодор Азманов от Пловдив, а този на Димитър Македонски е дело на скулптора от Смолян Елка Василева.

„Фокус“: Всяка година РБ „Николай Вранчев“ отбеляза подобаващо деня на народните будители. Как ще отбележите празника тази година?

Светлана Хаджиева: Отбелязването на Деня на народните будители започна още в понеделник в ОУ „Юрий Гагарин”, където Регионална библиотека има свой филиал. В партньорство с учителите служители на библиотеката подготвиха рецитал и презентация за празника. Тази година се навършват 195 години от излизането на рибния буквар. По този повод библиотеката изготви презентация и изложба, която учениците могат да видят в Детски отдел. Отдел „Заемна за възрастни” изготви изложба „Ако нямаш огън в душата…”, посветена на видни учители, творци на българската наука и култура. На сайта на библиотеката – в страница Краезнание, рубрика „Личности на Средните Родопи” е публикувана презентация „Родопските будители”, която представя част от тези възрожденци, които споменах по-горе с кратки биографични данни.

„Фокус“: Какво бихте пожелали на жителите на Смолян в днешния празничен ден?

Светлана Хаджиева: По повод Деня на народните будители пожелавам на всички учители, библиотекари, читалищни дейци, ученици и всички българи да носят в сърцето си късче от възрожденския пламък, който са запалили нашите народни и в частност родопски будители. Да продължаваме да съхраняваме и пазим българския дух така, както са ни завещали нашите будители. Честит празник на всички!

Нели ГЕРГЬОВСКА