Светла Барякова, Музеен комплекс – Банско: Поезията на Никола Вапцаров е силно социална, но в нея винаги прозира надеждата за по-хубав и добър живот

Светла Барякова, директор на Музеен комплекс – Банско в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин по повод годишнината от рождението на поета Никола Вапцаров, която отбелязваме на днешния ден.

Фокус: В началото на нашия разговор, припомнете за нашите слушатели и читатели кой е поетът Никола Вапцаров, роден на днешния ден през 1909 година.

Светла Барякова: С няколко изречения ще ми е трудно да кажа кой е Никола Вапцаров. Все пак ще кажа, че на първо място той е бил човек с главно „ч“. Освен това Никола Вапцаров е един от най-гениалните, най-обичаните и най-известните български поети. Той е единственият български поет, получил международна награда за мир, присъдена му от Съвета за мир, който заседава в Париж през 1952 година. Неговата поезия е и най-превежданата и издавана зад границите на нашата родина. Творчеството на Никола Вапцаров е издадено в над 70 страни. Както споменах вече той е и един от най-обичаните и четени поети и в България.

Фокус: Каква е връзката на Вапцаров с Банско?

Светла Барякова: Връзката на Вапцаров с Банско е много специална, защото именно нашият град, дивната Пирин планина, в чиито поли е разположено Банско и местните хора са тези, които го вдъхновяват първоначално в неговата поезия. След това разбира се той обръща внимание и на злободневните теми, защото бидейски със сърце, отворено към мъките, радостите и страданията на всички хора по света, то няма как да не откликне и на тях. Все пак Банско винаги е било на първо място в сърцето на поета Никола Вапцаров и обратно, тъй като връзката е обратна – банскалии много обичат своя син. Той е една от най-почитаните личности за Банско и разбира се от най-великите.

Фокус: Кои според Вас са най-емблематичните стихове на Вапцаров и защо?

Светла Барякова: Много трудно бих могла да избера най-емблематичните стихове на Вапцаров, но ако говорим за лично моето мнение, то аз най-много харесваме един не много известен стих. Според мен той най-добре характеризира неговият живот. В стиха се казва следното: „Защо пък не? – в мечтите няма цензура. Мечтите греят в синкава прозрачност, а по-добре е да подгониш вятъра, отколкото да седнеш и да плачеш“.

Фокус: А какво всъщност какво е искал да ни каже поета със своите стихове, които понякога са на социална тематика?

Светла Барякова: Според мен три са нещата, към които се е стремил Никола Вапцаров и в поезията и в живота си. Това са вярата, надеждата и любовта. Мисля, че именно те прозират в неговата поезия, независимо, че тя е много силно социална, но показвайки живота на своите събратя, пишейки за гражданската война в Испания и така нататък, да не изреждам всички теми, във Вапцаровата поезия на всякъде прозира надеждата, че ще дойде нещо по-добро, че живота ще дойде „по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден“.

Фокус: Знаят ли хората достатъчно за човека, за поета Никола Вапцаров?

Светла Барякова: Аз лично не бих се ангажирала да говоря от името на всички хора, но мога да кажа за тези, които идват в музея на Вапцаров в Банско и от хората, с които ние контактуваме. Смятам, че всички те наистина знаят кой е Вапцаров. Всичко това си личи най-добре в нашата книга за впечатления, където намираме много хубави и силни думи, казани за Никола Вапцаров.

Фокус: Kакъв е нашият дълг към неговата памет?

Светла Барякова: Какъв е дългът ни? – ние винаги ще бъдем в дълг на Никола Вапцаров, защото толкова, колкото той е направил, отричайки себе си за хората, ние никога според мен не бихме могли да направим. Мисля, че винаги трябва да се връщаме към неговата поезия и да се стремим да достигнем неговите послания.

Ливия НИНОВА