Светла Барякова, Музеен комплекс – Банско: Паисий Хилендарски очертава „пътеката, по която по-късно ще вървят“ нашите националноосвободителни дейци

Светла Барякова, директор на Музеен комплекс – Банско, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин по повод 19 юни – денят, в който българската църква почита паметта на Паисий Хилендарски.

Фокус: Първо да започнем нашият разговор с обяснение на това защо датата 19 юни е важна по отношение живота и делото на Паисий Хилендарски и какво точно отбелязваме на нея?

Светла Барякова: 19 юни е денят, който Православната църква в България е определила за честване св. преподобни Паисий Хилендарски. През 1962 година нашият пръв възрожденец е канонизиран за светец и той попада сред плеядата български светци, които се почитат от нашата православна църква. Така денят 19 юни е определен и всяка година на него не само банскалии, а и всички българи свеждаме глава и си спомняме за епохалното дело, за достойния живот и за това, което ни е завещал Паисий.

Фокус: За Банско личността на Паисий е особено важна – защо и как традиционно банскалии засвидетелствате почитта си към него?

Светла Барякова: Разбира се, че за банскалии личността на Паисий Хилендарски е особено важна, защото ние особено много почитаме и тачим нашето достойно минало и своите видни синове. Освен това много ревниво пазим паметта за тях, което е характерно, тъй като банскалии съхраняваме своята традиция, независимо от това, че сме отворени към новото, прогресивното. Въпреки това винаги ще издигаме в почит това, което са завещали дедите ни. И разбира се всяка година 19 юни е всеобщ празник за жителите и гостите на Банско. Всяка година по достойнство засвидетелстваме почитта си към Паисий, но това не е само в съвремието, тъй като в Банско честванията, посветени на светеца датират от много отдавна. Дори в момента пред мен е една покана, с която създадения комитет „Отец Паисий“ в Банско кани видни банскалии и приятели да честват Паисий Хилендарски. Тя гласи следното: Комитет „Отец Паисий“ в град Банско има чест да ви покани на паметното тържество за Патриарха на българското възраждане отец Паисий в неговото родно място – град Банско през 1938 година. Тогава всъщност е и създаден самият комитет, а председател е бил Борис Кюркчиев, а секретар – Асен Икономов. Още през 1912 година, когато Банско е освободено от турско робство, войводите на четите, участвали в освобождението, подписват един протокол, с който официално се обявява, че Банско е българско и свободно. В него е имало и други точки, но важно е че още тогава те пишат, че Банско е родното място на отец Паисий и Неофит Рилски. Година по-късно в  своя реч иконом Костадин Чучулайн, един от първите преписвачи на паисиевата история също отделя важно място на двамата видни банскалии. През 1922 година местни общественици поставят паметен знак на мястото, където е била родната къща на Паисий, която за съжаление е изгоряла при пожар, обхванал квартала в началото на миналия век. По-късн и по-точно през 1977 година в центъра на Банско е издигнат от мрамор мемориален комплекс, посветен на бележития българин, а от 2008 година на мястото, където е била родната къща на Паисий отварял врати Духовно-исторически център „Св. Паисий Хилендарски“, така че паметта за Паисий в Банско е много устойчива, много силна, много жива и така трябва да бъде.

Фокус: Припомнете ни малко повече и за историята, дейността, но и актуалното състояние на Духовно-историческия център „Паисий Хилендарски“ в Банско?

Светла Барякова: Духовно-историческия център „Паисий Хилендарски“ е един от обектите към Музеен комплекс – Банско. Той е и един от най-посещаваните. Както вече споменах, той е изграден на мястото, където някога е била родната къща на Паисий. Той е изграден със средства, с голямо дарения от тогавашният председател на фондация „Български духовни образователни ценности“, който за съжаление вече не е сред нас – Георги Христов. Въпреки това е важно да споменаваме неговото родолюбиво дело винаги, когато говорим за Паисий Хилендарски и за духовния-исторически център. Пари са отпуснати и от Община Банско. В центъра има едно към едно възстановка на килията на Паисий, каквато е била в Хилендарския манастир и каквато вече не съществува там. Единственото място, където може да се види е в духовно-историческият център. Наистина възстановката е много точно, защото е извършено задълбочено проучване от проф. Михайл Енев, художник-фотограф и завеждащ такава катедра в Националната художествена академия. Той за съжаление също вече не е сред нас. Така че по негово скици, по негови снимки е възстановена тази килия и наистина изглежда така, както е изглеждала, когато в нея е стоял светия отец, пишейки своята „История славянобългарска“. Наистина посетителите могат да се „потопят във времето“, в което е живял отец Паисий. Освен това на втория етаж има възстановка на параклиса на св. Иван Рилски  в Хилендарския манастир, който се е намирал близо до килията. Това е параклиса, където монахът е общувал с Бог. Той е изграден със средства от неговия брат Хаджи Вълчо и там наистина може да се види изографисано лицето на Хаджи Вълчо като ктитор и надписа, в който се споменава, че той е дарил средствата за изграждането на този параклис. Целият комплекс е изграден, така че да припомня за святото дело на Паисий и на неговите двама братя – Хаджи Вълчо и Лаврентий, но освен това да съхранява посланията му. Затова на третия етаж има лектория, в която да се провеждат лектории, беседи, прожекции на филми, които са не само свързани с Паисий, но и с минало, настоящето и бъдещето на българският народ и българщината. Има много снимки, литографии на Атонските манастири. Там се честват празници, годишнини, свързани с историята на Банско и България. Правят се също изложби и прочие.

Фокус: Кои от заветите на Паисий според вас продължават да звучат актуално и днес?

Светла Барякова: Всички завети на Паисий Хилендарски звучат актуално и днес, защото той е надскочил своето време. Той е първият, който се обръща към миналото, с оглед на бъдещето. Ние и сега все още търсим корените си, за да съхраним своята национална идентичност, търсим основание за гордостта ни и за това, че сме българи, за да можем достойно да продължим напред. Затова и Паисий е първи, но и всевечен. Той първи свързва рода с езика, тоест не може да има народност без да съхраним езика си. Той ни завещава, че трябва да съхраним ценностите си, да се чувстваме горди от това, че сме българи. Той ни казва, че е важно да съхраняваме свободата, каквато вече имаме, но по негово време не е било така. Той всъщност очертава пътеката, по която по-късно вървят нашите националноосвободителни дейци. Така, че всичките негови завети са актуални и днес. Това е същността на делото на великите българи – те успяват, да прескочат епохи.

Фокус: А кои негови послание сме позабравили, но имаме належаща нужда да си ги спомним?

Светла Барякова: Например: „Българино, знай своя род и език“. Не искам да цитирам: „…поради що се срамиш да се наречеш българин“, но като че ли вече има и такива. Би трябвало да си спомняме тези послания и да живеем с тях.

Фокус: За Вас Паисий Хилендарски е…?

Светла Барякова: Велик, колкото и клиширано да звучи. Освен това той е всевечен.

Ливия НИНОВА