Светла Барякова, Музеен комплекс – Банско: Паисий Хилендарски е сред най-почитаните дейци на българското възраждане

Светла Барякова, директор на Музеен комплекс – Банско в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин по повод 295 години от рождението на Преподобни Паисий Хилендарски и 255 години от написването на „История Славянобългарска“.

Фокус: Г-жо Барякова, на 19 юни за поредна година Банско, а и цяла България ще се преклонят пред делото на Паисий Хилендарски. Ще припомните ли на нашите слушатели малко повече за делото му?

Светла Барякова: Аз мисля, че едва ли има българин, на който трябва да разкажем за Паисий Хилендарски, но все пак в деня за почит към делото на Преподобния Паисий Хилендарски трябва да си припомним неговия живот и дело. Общоизвестен е факта, че Паисий Хилендарски е родоначалник на българското възраждане със своята малка „История Славянобългарска“. Той е първият, който се обръща към миналото с оглед на бъдещето, който с обръща към българите, към тяхното самосъзнание, разбужда тяхната гордост и по този начин чертае програмата на българското възраждане във всичките нейни аспекти – национално, духовно и политическо освобождение. Така, че за делото на Паисий Хилендарски може да се говори много. Трябва да отбележим също, че банскалии с особен трепет очакват неговото честване, още повече, че той е техен съгражданин.

Фокус: Паисий Хилендарски е сред най-почитаните дейци на българското възраждане, но как смятате – знае ли достатъчно българина за неговото дело и за жетвите, които той прави, за да ни завещае „История Славянобългарска“?

Светла Барякова: Мисля, че да. Разбира се в подробности са запознати само учените, а в още по-големи подробности – специалистите паисийеведи, дори не всички историци. По мое мнение от опита, който черпим от посетителите в Духовно – посетителския център „Св. Паисий Хилендарски“, от посетителите и в другите музеи, които идват в Банско, то бих могла да заявя с едно задоволство, че българите знаят, наистина знаят какво е жертвал Паисий, знаят какво е направил той, знаят колко велико и непреходно е делото му. Между другото едно от доказателства затова са зачестилите напоследък съвременни преписи на Паисийевата история. Само в нашия музей се съхраняват два ученически преписа, а има и други, които се съхраняват в училищата в Банско и в училищата по цяла България. Студените също правят много преписи, а и младежи, които живеят извън страната ни. Всичко това означава, че делото на Паисий е добре познато и е прието присърце от българите или поне такива са индикациите за мен.

Фокус: И все пак се обмисляше „История Славянобългарска“ да отпадне от учебниците. Как ще коментирате това?

Светла Барякова: За мен това е едно недомислено политическо решение на хора, които не мога да квалифицирам. Не мисля, че когато се е обмисляло Паисий да отпадне от учебниците  се е действало в интерес на българската кауза, се е действало в интерес на родолюбивото чувство, което трябва да възпитаваме в децата си. Отново ще повторя, че за мен това бе едно недомислено предложение, за което хората просто не са си дали ясна преценка за последиците.

Фокус: Тоест, според Вас българинът и по-скоро българският ученик има нуждата от изучаването на „История Славянобългарска“?

Светла Барякова: Разбира се, дори да не е съвсем в подробности. Българинът има нужда да знае за „История Славянобългарска“, има нуждата  да я види как изглежда калиграфски изписана, за да разбере колко труд е това, има нужда да знае какви са посланията на Паисий и колко горд се е чувствал той, че е българин и колко непростимо е приемал той българина да се отрича от своя род и език.

Фокус: А по какъв начин в музейния комплекс в Банско ще отбележите годишнината от рождението на Паисий Хилендарски?

Светла Барякова: Тъй като честванията по повод 295 години от рождението на Паисий и 255 години от написването на „История Славянобългарска“ е един общобългарски празник от една страна, но от друга е особено присъщ на Банско като община и негов роден град, основно честванията като организация ще минат през Община Банско и общинското ръководство. Под тяхната егида са включени всички културни, образователни и научни институции на територията на общината,  разбира се и музеят ще се включи като институция, която е призвана да съхранява и популяризира културно-историческото наследство. В Духовно-историческия център предвиждаме да направим една изложба съвсем малка с оригинали на вестник „Отец Паисий“, които ние притежаваме, с различни преписи на Паисийевата история, една от които е специално дарена на музея от Зографския манастир – съвременно издание, с различни издания на тема „Паисий и неговата история“. Имаме така доста вещи на Екатерина Бояджиева, която е потомък на Хадживълчевия род, брата на Паисий, която дълго време се е занимавала с изследвания на рода и в частност делото на Паисий. Та тя има доста вещи, които са и били дарени от Зографския манастир чрез нейния брат. Част от тези вещи тя ни предостави в Духовно-историческия център. Отделно от това Духовно-историческия център ще бъде отворен абсолютно безплатно за всички, които ще искат да се докоснат до миналото и да се преклонят пред делото на Паисий Хилендарски. В рамките на цялата програма, която е доста оптимистична от 17.00 часа ще бъде представено първото фототипно изданието на Втора Харитонова преправка на „История славянобългарская”, което е много добре изпълнено. Предадени са неговите особености. Късният следобед е отреден за открит урок по родолюбие на тема „Отец Паисий обикаля“. Тържествата ще завършат в 19:00 часа пред мемориала на Патриарха на Българското възраждане, където Национален фолклорен състав „Българе” ще изнесе историческия танцов спектакъл „България през вековете” и където, убедена съм, ще се стекат множество гости и жители на туристическия град.

Ливия НИНОВА