Светла Барякова, Музеен комплекс – Банско: Поезията на Вапцаров е много близка до хората – тя откликва на радостите и на скърбите, на болките и мечтите им

Светла Барякова, директор на Музеен комплекс – Банско, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин по повод 110-та годишнина от рождението на поетът и писател Никола Вапцаров.

Фокус: Поводът днес да разговаряме с Вас е 110-та годишнина от рождението на един от любимите български поети и писатели Никола Вапцаров, който е родом от Банско. Ще ни разкажете ли малко повече за неговият житейски път?

Светла Барякова: Никола Вапцаров е роден в Банско. Това се случва на 24 ноември (по стар стил) или на 7 декември (по нов стил) през 1909 година. Той е роден като поданик на Султана, тъй като този край на България се освобождава от турско робство в резултат на Балканската война през 1912 година, като специално Банско се освобождава на 5 октомври. Началното си образование завършва тук, след което учи в Гимназията в Разлог, където прави първите си поетични опити. Негови съвременници разказват, че той е бил с широко отворено сърце към всички съученици, роднини и приятели. Просто е бил изключително добър човек, човек с главна буква. Това е много важно, защото то дава отражение в неговото творчество. Изключвам, разбира се таланта му, който е неоспорим. Той е един от най-гениалните български поети. По-късно учи в Морското машинно училище във Варна, от къде след това в поезията му ще видим любовта, която е имал към морето. Като стажант пътува из Средиземноморието, но също и в България – из Русе, Божурище и така нататък. Запознава се с много хора от страната и извън нея, което отразява и в поезията си. Периодът в  Морското машинно училище във Варна е много важен за него и това личи най-добре в речта, която изнася на 15 юни 1932 година във връзка със завършването на училището. В нея той казва, ще цитирам по памет: „Ние си отиваме от тук. От онези младежки мечти и идеали, които всеки от нас е носил със себе си, не е останала и следа. Мнозина от нас ще си наложат компромиси, които ще бъдат оправдани, защото това са компромиси за хлеб“. Тук вече личи, че юношата е възмъжал, виждаме също как са се оформили неговите мечти, неговите идеали, неговия мироглед. Тук вече личи, че той е избрал своят житейски път, в който няма да си налага компромиси. След като завършва училището работи в Кочериново, създава семейство с Бойка Димитрова от Благоевград, по-късно Вапцарова.  Двамата заедно се преместват да живеят в София. В резултат на дълъг и упорит труд в началото на 1940 година излиза неговата първа и за съжаление единствената издадена приживе стихосбирка „Моторни песни“. В нея са събрани най-известните и най-ярки негови стихотворения, които той сам е подбрал. Тя излиза в тираж около 1 500 бройки и много бързо се изземва от книжния пазар. Дори днес тя е библиографска рядкост, защото поезията на Вапцаров е много близка до хората, тя откликва на радостите и на скърбите, на болките и мечтите на обикновените хора не само в България, но и по света. Може би затова Никола Вапцаров е единственият български поет, удостоен с престижната международна награда за мир, която му е присъдена през 1952 година. Тя е връчена на следващата – 1953 година на майката и съпругата на поета. Наградата му е присъдена посмъртно, но тя отразява това, което мислят хората по света за поезията на Вапцаров, така, както я чувстват те. Председател на журито, което присъжда тази награда е Жан Фредерик Жолио-Кюри. В това жури е бил включен интелектуалният цвят на Европа по това време. Тази награда е изключително голямо признание за поезията на Никола Вапцаров.

Фокус: Къщата на Никола Вапцаров в Банско днес е един от най-посещаваните Ви музеи. Каква е нейната история?

Светла Барякова: Къщата на Никола Вапцаров е първият музеен обект в Банско. Тя е открита през 1952 година, като тогава за посещение са били отворени само жилищните помещения или така наречената битова част. Тя веднага предизвиква интерес, защото всеобщата любов на българите, но и не само, към Вапцаров е неоспорима. Интересно е, че в подредбата на музея участва майка му Елена Вапцарова, която дарява вещи  от къщата, за да изглеждат стаите автентично. От тогава експозицията претърпява много промени, за да се стигне до днешната. Идеята за нея е на режисьорът Въло Радев, който за съжаление не е сред нас. Но и до днес експозицията е изключително актуална и въздействаща. Направена е така, че да въздейства. Посетителите някак си попадат в атмосферата, в която е живял Никола Вапцаров. Пренасят се в неговия поетичен свят. Съпреживяват това, което той е чувствал и преживявал. Затова експозицията е изключително интересна, а мненията на посетителите – възторжени.

Фокус: Какво за Вас лично е Никола Вапцаров?

Светла Барякова: На първо място той е един човек, който е достоен за подражание, защото е бил безкрайно добър и разбира се – изключително талантлив поет.

Фокус: Как ще отбележите 110-та годишнина от рождението му?

Светла Барякова: Банскалии изпитват синовна обич към Никола Вапцаров. Те все още го чувстват като част от своя град и той наистина е такъв. Независимо, че отбелязваме 110-та годишнина от неговото рождение. Никола Вапцаров винаги е присъствал в града със своя дух и поезия. Затова Банско се готви да отбележи годишнината по достойнство. В Дома на културата представяме изложбата „Но разкажи с думи прости“, подредена от музейния комплекс. Изложбата наистина има претенции с думи прости да разкаже за животът и делото на Вапцаров. Интересното е, че в изложбата ще представим неекспонирани материали от фонда на поета – оригинали. Сред тях са негово тефтерче със стихове, което е известно, но до сега не е показвано. Ще покажем и един от най-ранните автографи на Никола Вапцаров. Може да се види също едно много хубаво и много мило писмо, което майка му пише до него. И разбира се на 7 декември вратите на къща музей Никола Вапцаров ще бъдат отворени за безплатно посещение на всички, които искат да се докоснат до поета.

Ливия НИНОВА