Светла Барякова, Музеен комплекс – Банско: Началото на музейното дело в града е поставено с къщата музей „Никола Вапцаров“

Светла Барякова, директор на Музеен комплекс – Банско, в интервю за предаването „Съкровищница на тайните“ на Радио „Фокус“

Водещ: Къщата музей „Никола Вапцаров“ е един от първите музеи в пиринския край. Намира се в Банско на централния площад, близо до сградата на Общината. Всъщност с откриването й се поставя началото на музейното дело в Банско. Каква е историята?

Светла Барякова: Да, точно така, с откриването на къщата музей „Никола Вапцаров“ се поставя началото на музейното дело в Банско. И намирайки се наистина в центъра на града, тя не е само част от площадното оформление, а е част от историческото и духовното развитие на селището. И банскалии изключително много тачат този храм на поета. Създадена е през 1952 година като музей, като в подреждането на експозицията тогава участва и майката на поета Елена Вапцарова. През тази година са отворени само жилищните помещения за посетители, т.нар. битова част, и предизвиква огромен интерес. Много посетители още тогава се стичат, за да се поклонят в дома на Никола Вапцаров пред неговото безсмъртно творчество и да научат нещо повече за живота му и за семейството му. Тя не е родната къща на поета. Поетът е роден в т.нар. Везюва къща, която е родна къща на майка му и там е живеело тогава семейството, но в къщата музей се преместват да живеят през 1912 година, когато Никола е бил около 3-годишен и всъщност тук преминава неговото детство, това е неговият дом. Тук семейство Вапцарови посрещат своите многобройни гости, някои от тях много известни. Много чест гост тук е бил поетът Яворов, който остава кумир на Никола Вапцаров и като творец, и като човек, и като борец за народно добруване. Оттогава насам до днешни дни са минали много експозиции, много промени са направени – пристроявани са, достроявани са сгради, за да може да се разшири мястото за експониране, мястото за показване на живота и делото на Никола Вапцаров, за да се стигне до днешната експозиция, която е на изключително високо ниво. Идейният проект е дело на покойния за съжаление вече режисьор Въло Радев, светла му памет. И наистина музеят е изключително въздействащ. Идеята е да се внуши по-скоро съпреживяване на поезията на Вапцаров. Посетителите наистина попадат в атмосферата, в която той е расъл. Наистина попадат в неговия свят, наистина започват със сетивата си да усещат неговите чувства. Експозицията не толкова дава информация, разбира се дава информация, но тя по-скоро навява усещане и наистина в това отношение е една от най-добрите в България. Много добре подбрани видеофилми разказват за живота на поета, включено е ефектно осветление и озвучаване, показани са оригинални документи и ръкописи на Никола Вапцаров и т.н. Какви са впечатленията на посетителите, на туристите, които идват тук, личи много добре от книгите за впечатления, които се съхраняват в музейния комплекс и които като традиция се водят още от 1952 година та до днешни дни.

Водещ: Какво малко известно на обществото може да ни кажете за Никола Вапцаров, за неговото дело, творчество?

Светла Барякова: Аз не знам какво е известно на обществото за Никола Вапцаров по принцип, защото ние много малко като че ли говорим за живота му и повече говорим за неговото творчество. Може би споменът за неговите детски години в Банско и за неговите години като юноша в Разложката гимназия. Негови съвременници разказват, че той още тогава е бил с едно огромно сърце, с очи, широко отворени за света, с душа, съпричастна към всяка чужда болка и страдание. Разказват негови съученици от началното училище в Банско, че когато майка му му е давала храна, в торбичка тогава са си носели храна учениците, отивайки на училище, той е раздавал всичко на по-бедните си съученици и дори трохите, които остават, изтръсквал на двора за птичетата.

Водещ: След тази прекрасна виртуална разходка в музея, на 7 декември се навършиха 110 години  от рождението на поета. Как музейният комплекс в Банско отбеляза тази дата?

Светла Барякова: Банскалии изпитват синовна обич и почит към Никола Вапцаров. Наистина той е един от най-тачените съграждани и затова 110-тият му рожден ден е отбелязан по подобаващ начин и достойнство. Никола Вапцаров е патрон на една от местните гимназии – Професионална лесотехническа гимназия, те посветиха своя патронен празник на творчеството на Никола Вапцаров с едно много запомнящо се тържество на 5 декември. На 6 декември цялата община почете 110-годишнината с поднасяне на венци и цветя пред паметника на поета в центъра. В музейния комплекс се откри една изключително интересна изложба под надслов „Но разкажи с думи прости“. Изложбата е подредена от музейния комплекс и наистина ние, музейните работници, се опитахме точно с думи прости да представим живота и делото на Никола Вапцаров. Интересното в изложбата е, че за пръв път показваме оригинали на негови ръкописи, на албуми, на негови лични вещи, на писма до него и от него, които се съхраняват във фонда на Музеен комплекс и които не са били част от постоянната експозиция досега от съображение за това да се съхранят по-дълго за поколенията. Но посетителите на изложбата ще могат да се докоснат до тях, да ги видят отблизо. Изложбата ще бъде отворена един месец, така че който желае, може да я посети.

Водещ: Много ви благодаря за тази покана. Бих ли могла да ви предизвикам с едно любимо ваше стихотворение на поета Никола Вапцаров?

Светла Барякова: Мога да ви кажа един стих от негово според мен може би не толкова известно стихотворение, но пък аз лично много го харесвам. Стихът е следния: „Защо пък не, в мечтите няма цензура. Мечтите греят в синкава прозрачност. И по-добре е да подгониш вятъра, отколкото да седнеш и да плачеш“. От това стихотворение блика вечният оптимизъм на Никола Вапцаров, който поне за мен, личното ми усещане е такова, независимо от това, че той описва живота без маска и без грим, от всеки негов стих лъха вяра, лъха надежда, лъха любов, лъха един оптимизъм, който го определя като поет.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА