Светозар Казанджиев: Васил Левски е онова, което всеки българин носи в себе си като най-голямата гордост, той е българският Христос!

Светозар Казанджиев – автор на книгата „Последната изповед на Апостола”, в интервю за Радио „Фокус” – Смолян.

„Фокус: Г-н Казанджиев, от Родопския драматичен театър ще представят премиера на 16 февруари по Вашата книга „Последната изповед на Апостола”, все пак за Апостола се знае и много, и малко, какво Ви провокира да напишете тази книга?

Светозар Казанджиев: Така е, права сте, всеки български гражданин, независимо дали е българин, турчин, арменец, евреин, както Левски споменава в своите писма и в своите изказвания, си има свой образ на Апостола и го носи в сърцето си от дете до преклонна възраст и едва ли някой може да промени този образ, който той си е създал и е станал част от самия него. За Левски има над 180 книги написани в българската историография и литература и едва ли някой, който седне може да няма предвид това, което е създадено като словесно богатство за Апостола на свободата. Поводът да напиша тази книга „Последната изповед на Апостола” е колкото интересен, толкова и тривиален. В 2008 г., преди Коледа ми се обажда един доцент от Софийския университет, който ми е бил преподавател по история с молбата да се включа в един инициативен комитет за умиване челото на поп Кръстю като предател на Левски и да  възкресим неговото име като един от достойните пастири на Българската православна църква. Разбира се, той ме поласка, казва: „Ти си патриотичен писател, ти се утвърди вече в литературата и твоето име ще стои достойно в имената на много известни български учени, литератори, общественици, културни деятели, да възславим името на поп Кръстю”. Разбира се, като на преподавател аз не можех да откажа веднага, но казах, ще се  запозная по-подробно с това, което знам за Левски и да си сверя знанията, с това, което днес има в библиотеките за Левски. И тъй като има шест почивни дни между Коледа и Нова година, ще ги използвам най-рационално да прочета това и онова и след 1 януари ще ви звънна дали се включвам или не в този комитет. Постъпих достойно и честно, и събрах огромна част от книгите, които са написани за Левски от нашата библиотека. За себе си аз потвърдих онова, което зная от буквара и читанката в началното училище, че наистина поп Кръстю Тотев Никифоров е предателят на Васил Левски. След Нова година се обадих и му казах, че съжалявам, няма да мога да се включа, тъй като имам много ангажименти, а пък и моето разбиране и уверение е това, че наистина поп Кръстю е предателят и не бива заради това, че в демократичните времена сега, след 89-та година залюбихме отново църквата и отидохме в другата крайност, противна на комунистическото ни поведение към Българската православна църква и да заличим част от историята си, за да възкресяваме някакъв църковен служител, загърбвайки в неговото лице най-великият българин Васил Левски – българският Христос. Отказах, но в същото време се бях изпълнил вече с амбиция и желание да напиша онова, което мислех аз за Левски и което прочетох отново и видях, и се убедих, че дядо Вазов, Любен Каравелов, Захари Стоянов са прави, когато като негови съвременници казват, че наистина Кръстю Тотев е предателят на Левски. Седнах и написах тази малка книжка,  една от най-скъпите ми и най-добрите ми работи досега  от всичките книги.

„Фокус: Колко време ви отне да напишете книжката?

Светозар Казанджиев: В рамките на месец, месец и половина, бях готов с книгата. Тя е изстрадана, тя е извълнувана, изплакана, прочетоха я много хора, историци, литератори. Рецензенти са ми проф. Андрей Пантев – виден български историк, Андрей Печилков – наш местен историк, който се занимава с архивистика и библиотечно дело, литератори от нашия град и литератори от националния литературен процес. Казаха ми, че наистина текстът заслужава да бъде отпечатан и да получи своята публичност. Направих го и още същата година книжката получи Националната литературна награда на името на Николай Хайтов – един друг колос в българската литература, който също се занимава с образа на Левски и то дълги години, без да правя оценка на това, което е направил дали е  положително, или не, но чест му прави, че той защити и защитаваше до края на живота си българския Апостол.

„Фокус: Да, наистина се иска голяма смелост, за да се пише за Левски, да се направи филм или пък да се направи спектакъл за него защото, както казахте в началото, всеки е изградил образ в себе си за Левски и той наистина е икона за българския народ, а за Вас какво е Левски?

Светозар Казанджиев: Разбира се, че и аз имам свой Левски и никой не може да ми го отнеме, той е в сърцето, дълбоко в мен, той е част от моята българска същност. Той е част от моето познание за историята, за народа ни, за държавата, за отечеството, за родината – това е Левски. Левски е част от самия мен и затова аз с толкова емоции и с толкова вълнение писах тези редове и затова ви казах, че тя е изстрадана, изплакана тази книга. Тя ме е изпълвала с вдъхновение. Учудвал съм се сам на тази безгранична воля, смелост и твърдост, с която Левски отстоява своето дело и отива до неговия край. За съжаление обаче този край е бесилото между земята и небето и с това се слага край не само на неговия живот, но и на голяма част от делото, което той е посял в двете страни в България – от северната на Балкана и от южната на Стара планина. Пак казвам, Левски е онова, което всеки българин носи в себе си като най-голямата гордост. И аз затова простичко казвам: Това е българският Христос!

„Фокус:Ако трябва пак да пишете за Левски, ще поемете ли такъв ангажимент?

Светозар Казанджиев: Сигурно ще се зачудя доста много дали да пиша за това, но аз написах вече онова, което исках да кажа за Левски като човек и като гражданин и се радвам, че Родопският драматичен театър пожелаха да поставят на сцена този текст и с удоволствие ще отида да видя как е адаптирана за сценично представяне. Надявам се, че колегите са се справили великолепно и тя ще развълнува много от нашите зрители, които са приятели на театъра, които ходят на театър, и които се интересуват от националната ни история.

„Фокус: Казахте, че за Вас това е една от най-скъпите ви книги, получил сте и награда, а как се приема тя от читателите, търсят ли книгата и евентуално откъде могат да си я закупят, ако искат да я прочетат?

Светозар Казанджиев: Книгата се търси и се чете. Всички искат да знаят за Левски  и четат. Аз съм обиколил цялата страна с нея, защото книгата излезе още 2008 година. В много много училища и читалища съм имал срещи, много хора са идвали и много книги са стигнали до тях. Може да се намери в някои смолянски книжарници и в Клуба на дейците на културата. Тя е малка, изработена със скъпи материали, фино, както се полага за такъв голям българин, какъвто е Апостолът на свободата.

Даниела БОЙКОВА