Светослав Малинов: Между първо и второ четене на пакет „Мобилност“ 1 българското правителство трябва да се намеси директно, създавайки коалиция с други правителства като тези с Румъния и Полша

Светослав Малинов, евродепутат, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Европарламентът прие оспорваните от българските превозвачи правила – а сега накъде? Очакваме отговорът от евродепутата Светослав Малинов. Напразни ли бяха усилията ви г-н Малинов? Защо не успяхте да постигнете макар и минимална победа?

Светослав Малинов: Защото мнозинството срещу нас отдавана се е формирало и отдавна този пакет е тръгнал по най-лошия за България начин. Не забравяйте, че нашата цел беше просто да забавяме нещата и в крайна сметка частично успяхме. Целият въпрос вече оттук нататък е: как се стигна дотук. Защото никога не трябва да се забравя – възможностите в рамките на парламента да променяме по същество нещата са минимални. Пакетът, законодателството вече е приготвено, когато идва при нас. И когато в него започнаха да настават промени във вреда на България, от самото начало за всички нас беше ясно, че нямаме мнозинство. Нали обвиняваме всички, че това е протекционистко законодателство, че  е свързано с Германия и Франция, това означава, че на по-ранно ниво е трябвало да се работи и смея да твърдя извън парламента, на най-високо политическо ниво, за да не се стига дотук. И в крайна сметка нашите усилия не бяха напразни, защото забавянето е факт, но следващият парламент просто ще подеме нещата и там мнозинството няма да е по-благосклонно настроено от сегашното.

Водещ: Т.е. този пакет „Мобилност“ ще бъде финализиран на практика в следващия парламент, така ли?

Светослав Малинов: Със сигурност този парламент приключи работата, няма да може да се завърши процесът по никакъв начин, тъй като ще трябва да има т.нар. „триалог“, преговори между държавите-членки, Комисията и Парламентът, за да влезе на второ четене, окончателно. Този процес е невъзможно да бъде завършен. Въпросът е, че позициите ни са много лоши в следващия парламент като мнозинство. Аз съм сигурен, че мнозинството в защита на такова законодателство ще го има в следващия парламент, дори и в по-лош вариант. Такива са прогнозите, да не говорим, че френските депутати ще се увеличат, а тези на Макрон, от партията на Макрон пък за първи път ще влязат, а те ще са много голяма група. Така че по никакъв начин ние не сме били в състояние да предотвратим приемането му в рамките на парламента. Нека да го кажем сега малко по-ясно, за да може и самите превозвачи да предприемат вероятно по-конкретни и ефективни действия, свързани с влияние вече върху правителство. Защото в крайна сметка въпросът как се стигна дотук, в много голяма степен може да бъде зададен и така: как на най-високо равнище, на ниво Съвета, на ниво дори ако щете премиери се е стигнало дотам, че такова законодателство бавно и постепенно да пълзи и на нито едно ниво да не може да бъде спрямо или коригирано. Да се надяваме, че сега ще бъде, не е празна надежда, но е някак си демонстрация, че ние като държава не сме се справили на много по-ранен етап.

Водещ: Кой го е проспал?

Светослав Малинов: Аз мисля, че този въпрос най-добре да си го зададат превозвачите и наистина да се опитат да влязат в по-активен диалог с правителството. Защото самият факт, че ние се борим с това законодателство в парламента и всички, макар и определени колеги да са на първа линия, всички подписваме всички възможни поправки, използваме всички възможни трикове, в някакъв смисъл миналата седмица в Страсбург, заради всичките си натрупани, наистина от наша страна, технически процедурни пречки, самият Таяни се принуди да спази правилата на парламента и го извади от дневния ред, всичко това показа до каква степен ние сме били принудени да използваме всички средства, обаче истината е, че на най-високо ниво подобен тип договорки и отпадания на определени неща стават. Искам само да напомня, че съвършено неочаквано, поне за мен, Съветът на председателите, това са лидерите на големите политически фамилии, просто го включиха в дневния ред преди две седмици. Не знам дали забелязахте, оттам започна драмата, опитът да го извадим – неуспешен и най-накрая сега това гласуване.  Т.е. очевидно е, че там е била  възможността. Аз винаги съм твърдял, че Българското председателство беше най-добрият начин ние да придвижим това законодателство в желаната посока. Ние бяхме уязвими като мнозинство и преди две години, трябваше да използваме председателство да омекотим нещата. Доколкото ми е известно, по време на председателството ние просто блокирахме. Изтекоха 6-те месеца, отиде в Австрия, австрийците ускориха по-най-лошият за нас начин нещата и сега въпреки общо взето подкрепата на Румъния, парламентът го гласува. Така че това е погрешно разположена стратегия за противодействие на законодателство, което наистина е вредно за България, но ние не си разположихме добре силите и най-вече не използвахме Председателството за  тази тема. Ние не знаехме как да го използваме, ние решихме, че председателството е идеално, за да блокираме нещата. Чудесно, ако беше две години председателството, разбирам, но то е само 6 месеца.

Водещ: Има ли някакъв минимален шанс за решение, къде е той? Какви механизми трябва да се раздвижат?

Светослав Малинов: Оттук нататък аз се надявам, че някои от най-лошите неща като например завръщането на превозното средство, които са доста провокативни, може би, надявам се, са в текста тъкмо, за да отпаднат. Нали знаете, понякога се излиза с някакви радикални неща, за да отпаднат и да се използват за разменна монета за други. Моят съвет, знам че много хора ще се раздразнят, но трябва да се види: има ли някакво пространство за компромиси? Защото без компромиси и без възможност да постигнем някакви промени на междуправителствено ниво ние го докарахме дотук. Ще трябва да се мисли, какво може да се направи оттук нататък. Разбира се, остава си и надеждата за такъв състав на ЕП и такива докладчици, които да имат нова философия към въпроса. Но не виждам обаче никакви основания, не виждам никакви основания за това с оглед на прогнозите и с оглед на това, че е много вероятно докладчиците да си останат, особено немският докладчик Исмаил Ертуг, който е най, така да се каже, недобронамерен към нас. Оттук нататък ако има някаква добра новина това е, че гласуването отговаря на т.нар. „първо четене“ в България, между първо и второ четене има много сложен процес и там правителството трябва да се намеси директно, създавайки коалиция с други правителства, очевидно с Румъния, Полша. Да се използва и обръщане към Европейския съд заради тежки процедурни  нарушения, но тези процедурни нарушения не променят статуквото, гласуванията  срещу нас бяха много тежки. Дори и да беше спазена процедурата, което трябва да е задължително, резултатът, опасявам се, нямаше да бъде по-различен в този парламент, това е тъжната истина.

Водещ: Замислям се, как стигнахме до пакетът „Макрон“? Как стигнахме дотук?

Светослав Малинов: Това си е една обща идея и още през 2014г. Между другото, към мен се обърнаха тъкмо от една от организациите на превозвачите, не искам да ги цитирам, защото ще излезе, че някои са по-прозорливи, но тъкмо тези хора се обърнаха към мен 2014г. с информация, че в Германия и Франция, тук говоря само за тези две държави, започват едни практики на протекционизъм и аз отправих жалба към Европейската комисия за тези практики. Т.е. още от 2014-2015г. на някакви хора от бранша, не искам да им казвам имената, но им прави чест, че толкова рано го забелязаха, на някакви хора от бранша им е ясно, че ще ги ударят, така да го кажа. Полека-лека започна да се оформя, да се чува за това, защото в Германия и в Франция тези практики започнаха да преминават на ново равнище. И ето те решиха през европейско законодателство да решат проблема. Аз съм дълбоко убеден, тъй като превозвачите си следяха през цялото време интереса, че някои хора в България, от тези организации, са виждали, как се заражда и са появява това законодателство. Умът ми не го побира, защо те не са информирали правителството или ако са го информирали, защо правителството не е направило нищо. При нас в ЕП нещата дойдоха в доста завършен вид. Нали знаете, ние не ковем законите в ЕП, ние получаваме законите или директивите, опитваме се да нанасяме поправки, подобряваме ги, понякога ги влошаваме за жалост. Но голямата, мощната инициатива не е в парламента, там е отговорността някъде. Откровено казано тук диалогът между превозвачите и правителството сега трябва да стане много откровен. Аз не мога да отговоря на този въпрос, знам само, че в България имаше хора от превозвачите, които знаеха, че това нещо се задава поне от 4 години.

Водещ: Има ли възможност, г-н Малинов, триалогът да бъде претупан, грубо казано и на последната сесия да се приеме пакетът?

Светослав Малинов: Не, не! Това вече ще мине всякакви граници. Това няма смисъл да се говори, това няма да стане сега. Само че не забравяйте,  изборите идват, минават, колкото и да е бавен ЕП, той си има доста ясни срокове. След 3- 4 месеца отново въпросът е на масата, ако не след най-много 5, защото Комисията трябва да се формира, а това не е много лесно и много бързо. Така че нещата си се придвижват, забавянето е факт, след което ще видим, надеждите винаги трябва да съществуват, инструментите са ни на лице, но да се надяваме на нови мнозинства в ЕП, струва ми се абсолютно утопично, дори сега с доста разколебани колеги, защото  процедурата беше много грозно приложена, това трябва да е ясно на всички и изопачена, но дори и сега с много колеги, които бяха на наша страна, от тази гледна точка, пак мнозинствата бяха едно към две по решаващите гласувания. Така че дори и колегите да усетиха, че нещо не е наред, когато процедурата тръгна, се видя пропорцията.

Цоня Събчева