Светослав Малинов: Справянето с бежанската криза, споразумението с Турция, охрана на общата граница на ЕС и преговорите за членство с Македония са основните акценти от работата на ЕП

Светослав Малинов, евродепутат, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Какво свърши, какво не успя и какво остави за следващия състав този на Европейския парламент? Наш гост е евродепутатът Светослав Малинов.

Светослав Малинов: Европейският парламент е в пряка зависимост от инициативите на Европейската комисия. И в този смисъл можем да говорим за европейските институции, тъй като Европейският парламент няма много ясна самостоятелна воля различна от тази на Комисията например и на Съвета. Така че трябва да започнем с няколко събития, които промениха плановете на институциите, и с които Европейският парламент и всички бяхме принудени да се занимаваме, а доколко успешно, това вече може би ще се прецени в следващите години. Първият такъв проблем беше бежанската криза. Разбира се, имаше планове за нова миграционна политика, но никой не е очаквал, че тя ще трябва да се разгръща и да се вземат решения наистина в ситуация на криза. В крайна сметка, с оглед на ситуацията в момента можем да кажем, че Европейският парламент се справи заедно с Комисията, макар и със закъснение, макар и на цената на много тежки вътрешни напрежения, справихме се. И в това отношение най-голямото постижение или основните постижения са две: първо, Споразумението с Турция, което беше прието разбира се, мина през Европейския парламент, и което намали натиска по суша и най-вече спаси засега нашата страна от наплив на бежанци през сухопътната граница. И второ, общотото нарастващото съгласие, стигащо до пълно съгласие относно това, че са необходими много повече пари за обща охрана на границите – подаването на „Гранична полиция“ и още много други по-малки инициативи. Това за мен е един от видимите резултати. Специално за нашия регион бих казал, че в рамките на малките си възможности за външна политика Европейският парламент все пак даде няколко ясни сигнала, включително и на последната сесия – призна постиженията на Македония и в пленарна зала беше от г-жа Могерини заявено, че през лятото ще започнат преговори с Македония. Това за нас е много важно – преговори за членство. И също така е много важно, че Европейският парламент изрази волята си да се замразят преговорите с Турция. Това също е важно, но за нашата страна, за нашия регион разговорът за това какви са последствията, е много дълъг. Но това беше важно на финала да се изрази тази воля на европейските депутати, оттам и на европейските граждани. А иначе, десетки инициативи, измежду които всеки може да избере няколко или някаква своя, на която особено държи. Аз искам да спомена само две: роумингът. Краят на роуминга е нещо, което всеки може да разбере. Не е необходима голяма компетентност и дълги обяснения. И другото, което бих сложил, това е началото на края на употребите на пластмасовите торбички, на уреди за хранене. Мисля, че Европа вдига много високо летвата пред този екологичен проблем. Нашият континент ще бъде първият, който ще се освободи от тези неща. И това е, както се казва, едно от последните решения, преди няколко месеца беше взето. Така че аз си избирам просто тези неща, но има още много, и всеки може да поставя акцента където пожелае.

Водещ: Г-н Малинов, защо не можа да се намери сила за реформа на правилата за убежище, на т.нар. „Дъблински регламент“?

Светослав Малинов: Първо, някои промени бяха въведени, но когато говорим за този тип промени, трябва да знаем, че не може да се направят каквито и да е промени, ако няма консенсус между държавите-членки. И интересите на държавите-членки за жалост са различни. Първо, става дума за различна политическа култура. Има държави, където има по-голяма толерантност и поносимост към бежанците. Швеция е такава държава, нека да дадем този пример. Швеция помага и изобщо приема бежанци през последните години тихомълком, без да вдига шум, без да се хвали, без да се оплаква, просто помага. И други държави, като Унгария, които отхвърлят всякаква идея за солидарност и помощ. Но иначе, въпросът е много сериозен, защото държавите имат съвсем ясни, различни интереси. България трябва да знае тук своя интерес, къде е. Българският интерес не е този с унгарския, не е този на тези, които не искат никаква солидарност и никакви квоти, защото ние сме на първата линия. Вярно е, все пак Споразумението с Турция ни пази, но българският национален интерес съвпада с този на Гърция, Италия, Малта, донякъде Испания, тоест, ние сме уязвими от внезапен наплив и не зависи от нашата воля винаги, и от нашите възможности, дали ще се справим или не, а най-вече зависи от европейската солидарност. Така че при положение, че има държави, които категорично отказват да проявяват солидарност, такива, които имат остра нужда, и такива, които са склонни, но срещу определени условия, сами разбирате, че е много трудно да се постигне консенсус. Но в момента се изгражда основата на убеждението, че всички трябва да предприемат превантивни мерки за бъдещите вълни от бежанци, които най-вероятно ще идват от Северна Африка. И в това отношение консенсус има – инвестиции в тези държави за предотвратяване на бъдещи бежанци. А бъдещите бежанци няма да са бежанци, свързани с военни конфликти, те ще бъдат свързани с много нисък стандарт на живот, климатични бежанци ще има. В този смисъл Европа идентифицира този проблем и започна работа още от сега. Поне по това има консенсус.

Водещ: А какво не успя да направи Европейският парламент, до какво не достигна?

Светослав Малинов: Много неща не успя да направи. Не е коректно да се оценява дейността на една институция въз основа на това, което не е направила, защото това, което не е направила, е безбройно, а от това, което е направено, винаги е с краен брой. Така че нека да ви кажа за това, което много ми липсваше, но то нямаше как да стане: първо, ние не можахме да вземем решение за Брекзит. В края на краищата трябваше в края на мандата на този Парламент да бъде одобрено споразумение за излизане, ние, евродепутатите да се произнесем. Всички знаят, че това не зависеше от волята на евродепутатите, но това беше нещо, което беше очакване. Между другото, на теория то все още може да се състои в мандата на този парламент, макар и да е малко вероятно. Ние трябваше да подпишем споразумението, което да даде спокойствие, да създаде някакви подредена представа за следващите 2, че и повече години какви ще бъдат отношенията ни с Великобритания и да гарантираме защитата на нашите граждани. Това не успяхме да направим. Разбира се, тук няма какво да говорим за вина – всички видяхме, че проблемът беше буквално в Английския парламент, да бъда съвсем, съвсем точен. Друго нещо, което на мен ми липсва, е много по-категорично изграждане, финансиране и повече инициативи, свързани с Европейския енергиен съюз, независимо, че беше отчетено, че има напредък. Естествено, че знаете, когато се правят отчети, хората винаги искат да изтъкнат направеното, а не направеното по много причини, включително и заради кризата с Брекзит, бежанците, не можа да бъде доведена докрай тази инициатива, а тя е много важна за България. И нещо, което започна, но закъсня, трябваше на много по-ранен етап да бъде идентифицирана Русия като основна заплаха за киберсигурността на Европа, и много по-рано да започнат всички тези инициативи, свързани с фалшивите новини и противодействието срещу тях. Знаете, че те започнаха да се появяват инициативите последните 6-7 месеца с огромно закъснение. Всеки може да се запита, какво се прави 4 години по-рано, но да оставим това вече зад гърба ни.

Водещ: Да, защо не е направено, обаче?

Светослав Малинов: По много причини. Ще ви кажа: първото е, че все пак това е проблем, който се идентифицира през последните години като световен проблем така да го кажа, а в много голяма степен в европейските институции и в Европейския парламент не се признаваше или не беше достигнато до извода, че се води пропагандна война срещу Европейския съюз. После, в един момент всички виждаха, че се води, всички виждаха вече откъде е, всички виждаха, че основното финансиране е от Русия, виждаха обаче антиевропейските сили в отделните държави. Но нека да го кажа така: по принцип регулацията на интернет, на социалните мрежи е сложна работа и е много нова заплаха. Всички сме наясно, че това е пространство на свобода, всички сме наясно със плюсовете от тази свобода. Сега обаче започваме да сме наясно и с някои минуси. И много е сложно в тази ситуация, в която трябва да се регулира нещо, което е технологически изключително развито, а хората, които трябва да законодателстват, почти без изключение така да го кажем не са в тази сфера професионалисти. Много малко са занимаващите се в тази сфера и разбиращи от законодателство и право. Ето защо е много трудно, има опасност и от грешки, а и е много мъчително да се започне този процес. Но процесът вече е неизбежен. Проблемите, фалшивите новини, не само свързани с политиката, манипулацията върху милиони човешки същества вече изискват законодателите на всяко ниво да започнат да регулират нещо, за което се смяташе, че не може да бъде регулирано. Така че има и някакъв вид много по-сериозни причини от евродепутатските за това, че се изостава в тази сфера.

Водещ: А, г-н Малинов, ще ви се наложи ли да се съберете на извънредна сесия преди юли, за да одобрите Споразумението за оттеглянето на Великобритания от Европейския съюз?

Светослав Малинов: А, изненадвате ме, че знаете за това. Ние всички получихме информация, че това е възможно, в някакъв смисъл да сме готови да се съберем. Защото на теория е точно така. Ние сме евродепутати до началото на юли, Парламентът, независимо че се разпусна в момента да ходи на избори, не означава, че не може да се събере и да взима решения. Разбира се, ние нямаме никакъв дневен ред, но ако по някакъв начин англичаните постигнат консенсус или мнозинство в своя парламент и Камарата на общините одобри споразумението, ние трябва да се съберем и да го одобрим преди 1 юли. И най-вероятно това ще стане. Ако стане по-невероятното, разбира се, англичаните да вземат решение. Така че предупредени сме и можем да участваме в историческо заседание. Защото юни месец няма заседания и май Европейският парламент, но ако се наложи, едва ли някой би могъл да обясни, че това може да се отлага. Защото това означава, че англичаните няма да изпращат евродепутати в следващия парламент. А това е нещо, което всички искат. Разбира се, те няма да изпратят евродепутати, ако споразумението се сключи преди 1 юли.

Водещ: Какво от вашата работа се прехвърля за следващия състав на Европейския парламент?

Светослав Малинов: О, много, много неща. Десетки неща, свързани най-вече с общия дигитален  пазар, изключително много неща, свързани с реформите в процеса на вземане на решение. За мен едно от най-големите конкретни разочарования, макар и много, много да не ги интересуват тия неща хората, е пълният провал на търговското споразумение със САЩ. То директно беше провалено от Доналд Тръмп, който беше негов противник. Надявам се такова да бъде, ако не сключено, да бъде началото поставено да се договаря нещо такова в следващия парламент, както и поредица от други търговски споразумения. Такива, каквито подписа Европейският парламент през този мандат с Япония и с Канада. Това са за мен неща, които са от огромно значение. Да се засилят мерките за сигурност и законодателството относно регулация, свързани с най-лошите аспекти, така да го кажем, на свободата в интернет, и, разбира се, нещо, което нас трябва винаги да ни боли, малко повече оживление на Западните  Балкани, бързи, динамични преговори с Македония, със Сърбия, за да може да се успокоят страстите в нашия регион. На всички ни е ясно, че няма голям интерес към интеграцията на Западните  Балкани. Но пък следващият мандат може да бъде различен.

Водещ: Смятате ли, че интеграцията им ще бъде ускорена?

Светослав Малинов: Ами то да ви кажа беше почти на нулата, така че и да ви кажа, че ще е ускорена, не казвам кой знае какво. Въпросът е да започнат преговорите с Македония. Защото, когато започнат, а те все още не са започнали, тогава ние българите, българската държава ще може да постави всичките си претенции, но вече в процеса на преговори за присъединяване. А от опит знаем, че това е може би най-благодатният процес за промени и за реформи. Всъщност България постигна най-големите си успехи в първите години, в началото на преговорите и първите години от преговарянето. Основното тогава, има инструмент за реформи, има много ясна цел. Така че голяма част от болезнените проблеми между България и Македония вероятно ще бъдат разрешавани тогава. А иначе може би е редно да не говорим за целите Западни Балкани. Да се съсредоточим върху членство може би на Черна гора и много сериозен напредък на Македония и Сърбия. Това мисля, че е по-реалистично, отколкото да говорим за целите Западни Балкани, които както знаете, включват и Босна, и Албания, и Косово. Там нещата не са толкова добре.

Водещ: И още един въпрос, който пък се отнася за многострадалния пакета „Мобилност“, пакета „Макрон“.

Светослав Малинов: Ами той, общо взето, си върви по своя път. Мнозинството в този парламент срещу нас беше налице. То ще се възпроизведе и ще бъде по-лошо и в следващия парламент. Така че за противодействие там трябва да се мисли, и трябваше да се мисли най-вече на държавно ниво в съвета. Парламентът в много голяма степен е инерционен и не може да предотвратява нищо, може само да отлага, нещо, което частично постигнахме, но с нищо не може да се попречи. Това е истината. Освен ако не се постигне по време на преговорите, където вече и държавите членки участват, някакъв прелом. Защото това е нещо замислено много отдавна, то стартира, това кой е изпуснал началото му, защо българското правителство е проспало ключови моменти, защо нашето председателство не се намеси активно, това са въпроси със задна дата. А Европейският парламент няма да бъде арената, където ще се разреши този проблем. Тъй като мнозинството ще бъде срещу нас. Само искам да отбележа, че мнозинството и сега е близо 1:2, може би дори ще се влоши в следващия парламент. Така че нещата ще трябва да се решават на друго ниво. И е крайно време наистина превозвачите да разберат, че нещата са изпуснати не на ниво Европейски парламент, аз мисля, че те го разбраха.

Водещ: И каква е вашата лична равносметка като евродепутат? Какво постигнахте, какво не успяхте в този мандат?

Светослав Малинов: Директно бих искал да насоча всеки, който се интересува, към моя отчет. Достатъчно е да се влезе  в моя сайт, да се напише моето име и ще излязат всички тези неща, които съм направил. Аз бих учленил първо факта, че успях в Комисията по култура и образование да стигна все пак до нивото триалог, да председателствам заседание на триалог, да имам собствено досие, така да се каже по аналогия с българския парламент, да имам собствен закон. Разбира се, тук законите не носят имената на своите вносители, тъй като вносителите не са евродепутат. Но участвах на най-високо ниво в законодателната дейност, което не всички евродепутати имат възможност, свързано с новата документация при оформянето на съвременните знания и умения на европейските граждани. В бъдеще голяма част от тази документация ще бъде задължително организирана според критериите, по които аз работих. Много е важно за мен, че успях, макар и по не много ясни регламентирани предварително начини да участвам в запазването на българската природа. Чрез петиции, чрез въпроси към Европейската комисия, много неща успяхме да забавим и да спрем, включително и АЕЦ „Белене“. Това беше съвсем  конкретен казус, по който мога да кажа, че имам принос по изясняването на невъзможността в съответствие с европейското законодателство да продължи строителството на този абсурд, както аз го наричам, на АЕЦ „Белене“. Радвам се, че в рамките на своя мандат, в рамките вече на нашата страна, в България успях да направя инициатива, свързана с гражданско образование в средните училища, в гимназиите, наречена „Европейско междучасие“, и дадох приноса си за малко по-високо познаване на Европейския съюз. Това успях да свърша пък в България като евродепутат. Иначе наистина отчетът ми е надявам се достатъчно подробен, но той може да заинтересува само хора, които имат специално отношение.  И бих им благодарил предварително, ако хвърлят поглед.

Водещ: И оттук нататък накъде, г-н Малинов?

Светослав Малинов: Аз се връщам в Софийския университет, откъдето съм тръгнал, продължавам работата си като редовен преподавател в катедра „Политология“.

Водещ: И се надявам да бъдете наш гост вече като политически анализатор на процесите в страната.

Светослав Малинов: И Европейския съюз.

Цоня Събчева