Свилен Топчиев: Пещерата „Лепеница“ е една от най-интересните в района на Ракитово

снимка: Община Асеновград

Пещерата Лепеница, която се намира близо до Ракитово, е една от най-съхранените пещери в България. За нея Радио „Фокус“ – Пазарджик потърси за коментар Свилен Топчиев от ракитовското Сдружение „Суткя”.

 

Фокус: Разкажете повече за пещера „Лепеница”, която е на територията на община Ракитово?

Свилен Топчиев: Пещерата „Лепеница”, която носи още и названието „Извора” е една от най-интересните пещери в региона. Тя е една от най-големите. Носи названието „Извора”, защото от нея  извира вода, която в момента е каптирана за промишлен водопровод към Велинград. Някъде след 1960 година получава названието „Лепеница” от името на една местност „Лепеница”, която се намира под самата пещера. Пещерата „Лепеница” или „Извора” се намира на територията на Община Ракитово, по-специално на Държавното ловно стопанство на Ракитово. Тя е защитена местност, като природна забележителност.

Фокус: Кога са направени първите проучвания в пещерата?

Свилен Топчиев: Първите проучвания на пещерата „Лепеница” са правени от първите и най-добри пещерняци на страната около 1925 година. Две години по-късно 1927 година в пещерата се влиза отново и то лично от академик Буреш, който дълги години е директор на Природонаучния музей в България и е един от големите пещерняци на страната. Тази пещера е будила интереса на много изследователи. Петър Берон също е влизал в нея. Картирана е от един от най-големите пещерняци Петър Трантеев. Последното картиране на пещерата е завършено преди повече от 20 години. Пещерата „Лепеница” е на три етажа. Долният етаж е воден, там тече подземна река, вторият етаж е сух и той става за туристическа атракция и може да бъде посещавана от туристи. Множество животинки живеят вътре. Най-интересни са прилепите, има и много пещерни насекоми, паяци. Целият този многообразен живот в Пещерата може да бъде увреден от посещения и от неправилно благоустрояване. Извършени са много проучвания и опити да бъде благоустроена пещерата. Пещерното дружество „Извора” от Ракитово, което е създадено през 1930 година започва проучването на пещерата през 1930 година, то е съществувало до 1940 година и тогава се саморазпуска.

Фокус: Кога са открити така наречените „пещерни бисери”?

Свилен Топчиев: Направени са опити за благоустрояването на пещерата и точно тогава по време на тези опити да бъде организирано посещение на пещерата от ученици, служители, туристи и пещерняци от страната се е стигнало до това, че са открили пещерни бисери. Някои от тях се намират в Природонаучния музеи в София, останалите според твърденията на пещерняците са били заровени обратно и може, би и сега могат да бъдат намерени някъде в образованието на пещерата. Първите няколко десетки метра са малко пострадали от посещенията на туристи и пещерняци, които са се опитвали да си отчупят сталагмити и сталактити и са влизали с борина и факли и затова малко е опушена. Благодарение на това, че пещерата е много дива, много съхранена, много запазена, навътре тя е останала непокътната и е пострадала само от земетресение.

Фокус: Може ли пещерата да се посещава от туристи?

Свилен Топчиев: Може да се каже, че пещерата е една от най-съхранените и красиви пещери в страната. Пещерата „Лепетица” е богата на живот и вкарването на едно осветление необмислено, вкарването на по значително благоустрояване без достатъчно добро проучване може да доведе до това да пострадат тези микроорганизми, които страдат най-вече от това, че може да се вкара светлина. Нашето желание да се влиза на малки групи от 5 до 10 човека с водач и екипировка, като тази екипировка включва непромокаеми дрехи, туристически обувки или ботуши и каска с челник, за да не влияе светлината на микроорганизмите, тъй като тя ще е само докато премине съответната група през даден участък. Пещерата си има много интересни и красиви зали. В рамките на едно туристическо посещение може да се стигне до средата и едва добрите пещерняци да стигат до края на пещерата, която е картирана в рамките на около километър. Самата пещера продължава още и трябва да се картира до край.

Фокус: Какви имена носят залите?

Свилен Топчиев: Някои от залите имат интересни имена. В „Концертната зала” първите пещерняци през 1935 година са оставили с въглен в едно от малките джобчета на тази зала своите имена. Съществува един голям сифон като параклис и може би те са отишли там да спрат за минутка, да потърсят уединение, да погледнат на горе  и да преосмислят това, което са видели и почувствали до този момент. Залата „Харманът” е една огромна зала, която като погледнеш от горе имаш чувството, че виждаш разположени кактуси, като слезеш отдолу,  обаче те се превръщат в скулптурни образования. Такава е и залата на „Срутището”, тя не е красива, но показва връзката на пещерата с горната част и се вижда, че процесите на природата продължават още да работят. Има и други такива проходи, например проходът на сталактоните. Престои  даването на още интересни наименования.

Ваня НИКОЛОВА