Свилен Чешмеджиев, БДЗП: Четири пъти по-малко водолюбиви птици са наблюдавани по време на 42-то среднозимно преброяване на зимуващите птици

Снимка: Чавдар Николов

От 12 до 14 януари на територията на цялата страна се проведе 42-рото средиземноморско преброяване на зимуващите водолюбиви птици. Тази година, заради високите температури, е отчетена ниска численост от видовете. Колко птици са преброили екипите и кои институции се включиха в провеждането на мащабната инициатива? На тези въпроси в интервю за Радио „Фокус“ – Велико Търново отговори Свилен Чешмеджиев, национален координатор на преброяването и координатор на офиса на Българското дружество за защита на птиците в Свищов.

Фокус: През почивните дни се проведе 42-рото средиземноморско преброяване на зимуващите водолюбиви птици. Кои институции се включиха в това преброяване, колко екипа бяха сформирани и какви резултатите бяха отчетени?

Свилен Чешмеджиев: Да. В периода от 12 до 14 януари се проведе 42-то за България среднозимно преброяване на водолюбивите птици. Това е една от най-големите международни акции. Тя се провежда в цяла Европа, в Близкия Изток и в Северна Африка. Целта е да се проследят тенденциите в популацията на водолюбивите видове птици, тъй като голяма част то тях са застрашен не само в национален, но и в световен мащаб. Кой са водолюбивите птици? Това са патици, гъски, потапници, корморани, чапли, пеликани. Голяма част от тях зимуват в България. Координатор на преброяването в България е Българското дружество за защита на птиците в партньорство с Изпълнителната агенция по околната среда. В 40-те екипа, които посетиха над 200 влажни зони у нас, се включиха експерти от Регионалните инспекции по околната среда и водите, доброволци, членове и професионалисти от БДЗП, както и местни ловци и рибари от различни ловно-рибарски дружества и сдружения. Както се очакваше поради високите температури в началото и в средата на месец януари, не успяхме да наблюдаваме голям брой и численост на водолюбивите видове птици. Около 150 000 индивида установиха нашите екипи, което е 3-4 пъти по-малко от стандартното за сезона. Причина за това е не че тяхната популация е намаляла, а по-скоро те са северно от България. Намират се в Румъния, Централна Европа, Русия и още не са дошли при нас. През последните няколко дни, след като застуди, започнахме да получаваме сигнали за зимни обитатели, които идват от северните страни, така че птиците се завръщат към България. По-интересните видове, които успяхме да установим, бяха естествено тези, които са световно застрашени, като червеногушата гъска, ушатия гмурец, червеноопашата потапница, както и видове застрашени в цяла Европа и в нашата страна като къдроглавият пеликан, морският орел, качулата потапница, обикновеният буревестник и други.  В България редовно зимуват многохилядни ята от диви гъски, които идват от Север. Червеногушата гъска, която е световно застрашен вид, основната и популация зимува в езерото Шабла и Дуранкулак край Варна, но поради високите температури тази година нашите експерти успяха да преброят само 100-тина червеногуши гъски. Може да се направи едно сравнение с данните от 2013 година, когато нашите екипи установиха над 50 000 зимуващи гъски. Освен това ниска бе числеността и на голяма белочела гъска, която се струпва в нашата страна до численост от около 400 000 индивида, а на това преброяване успяхме да установим едва 2 000 екземпляра от този вид. Причината е, че температурите бяха доста високи – пролетни и птиците все още на север от нашата страна. По време на самото преброяване не установихме някакви нарушения с по-силно въздействие. Основно на места имаше изсичане на крайречни гори  по река Янтра и по реките Струма и Места. На няколко места имаше и нерегламентирани сметища и замърсени битови отпадъци. За тези неща сме пуснали сигнали до Регионалната инспекция по околната среда и водите. Очакваме тяхното решение и разрешаване на тези проблеми.

Фокус: За нашия регион нещо по-характерно? Какви видове установихте в района на Свищов и по река Дунав?

Свилен Чешмеджиев: Основно концентрацията на птиците бяха по река Дунав, по черноморското крайбрежие. Специално във Великотърновски район и в района на град Свищов ние имахме няколко екипа – по река Дунав, по река Янтра, където участваха и експерти от РИОСВ – Велико Търново. Същите колеги и експерти от РИОСВ – Велико Търново покриха и язовирите Йовковци и Стамболийски. Това са основните места, където има струпване. По река Янтра почти нямаше птици, с изключение на няколко зеленоглави патици и белочели водни кокошки. По река Дунав и по язовирите беше доста по-интересно. Там имаше струпване на патици, на качулати потапници. Също така наблюдавахме и морски орел. По тези места беше доста по-наситено откъм птици. По река Янтра нямаше по-големи струпвания. Имаше неми лебеди на няколко места, но като цяло данните са доста по-слаби от предходните преброявания.

Фокус: Увеличават ли се доброволците, които вземат участие в тези инициативи?

Свилен Чешмеджиев: Аз за четвърта или пета поредна година съм национален координатор на среднозимното преброяване. Бил съм координатор и на други по-големи международни и национални екологични инициативи в страната. Наистина мога да твърдя, че през последните години има доста засилен интерес от страна на доброволци, които искат да участват в тези мероприятия. Сега за среднозимното преброяване имаше доста голям интерес, предимно от студенти и ученици – по-млади хора. Прави ми впечатление, че все повече хора в трудоспособна възраст – на възраст около 40-50 години, проявяват желание да се включат в нашите екипи. Този факт ме радва. Надявам се да продължи тази положителна тенденция на желание за участие от страна на доброволци в такъв род екологични мероприятия

Фокус: От няколко години по времена среднозимното преброяване използвате мобилно приложение за улесняване на работата? Тази година каква част от данните бяха обработени чрез него?

Свилен Чешмеджиев: Точно така. Ние за втора или трета година използваме мобилното приложение, което беше разработено от БДЗП – SmartBirds Pro. То е достъпно за телефони и таблети с Аndroid. Много лесно става самото попълване на място и съответно после обработването на самите данни. Преди да използваме приложението ни трябваха около месец – два, дори и повече, да обработим данните в цялата страна. Сега само с едно кликане на мишката ние знаем какво става в страната, какви са видовете птици, каква е тяхната численост и къде точно са наблюдавани, благодарение на това мобилно приложение и затова толкова бързо имахме получени данни, още в неделя вечерта. С това приложение се работи много лесно. То е достъпно за всеки, който обича природата, да се разхожда и да събира данни. Освен за птиците в него могат да се събират и други данни, например за влечуги, земноводни и бозайници. Много лесно се работи и препоръчвам на всеки, който има смартфон или таблет и иска да помогне за опазването на даден вид, не само птица, но и за друг вид животно – бозайник, влечуго или земноводно, да си го инсталира и да си го използва. Данните се използват единствено за природозащитни цели.

Надежда КРЪСТЕВА