Свилен Чешмеджиев, БДЗП: Числеността на морските орли в България се е увеличила от една двойка през 1985 година до 30 двойки в момента

Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) инициира петиция за обявяването на Национален ден на орела. Избраната дата е 27 юни и целта е в този ден да се напомня за незаменимата роля на тези птици в природата посредством информационни кампании и образователни инициативи. За петицията, за новосформираната колония от къдроглави пеликани на остров „Персин“ и за други инициативи на Дружеството в интервю за Радио „Фокус“ – Велико Търново разказва Свилен Чешмеджиев, координатор на офиса на БДЗП в Свищов.

Фокус: Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) инициира петиция за обявяването на Национален ден на орела. Можете ли да разкажете малко повече за тази инициатива?

Свилен Чешмеджиев: Това е една нова кампания, която Българско дружество за защита на птиците организира. Голяма част от грабливите птици на планетата са защитени. В България има много видове грабливи птици, които също така са защитени. Говоря за орли, соколи, блатари, мишелови и други. Затова ние инициирахме една петиция, чието заглавие е „Да посветим специален ден на орела“. Има много видове дни – Ден на Дунав, Ден на биоразнообразието, Ден на околната среда. Ние решихме да обърнем специално внимание и на орлите, тъй като те са един символ на природозащита. Затова в момента събираме подписи и симпатизанти, които да ни подкрепят, за да може официално да имаме Ден на орела. Тази петиция, този ден ще е насочен не само към орлите, но и към всички видове грабливи птици, които се срещат в България, и биоразнообразието като цяло.

Фокус: По какъв начин могат да Ви подкрепят хората?

Свилен Чешмеджиев: На сайта peticia.com, както и на orlite.bg, или в сайта на Дружеството, който е birds.bg, всеки може да намери линк към тази петиция и много лесно, за по-малко от минута става попълването. Така всеки може да даде своя глас за този ден и съответно за опазването на биоразнообразието като цяло.

Фокус: Вие работихте по един проект за проследяване на морските орли със сателитни предаватели. Следяхте няколко екземпляра през последните години. Сега следите ли орли и какво наблюдавате?

Свилен Чешмеджиев: Да. Точно така. За първи път през 2012 година поставихме сателитен предавател на млади морски орли от територията на Природен парк „Персина“. Общо предавателите, които поставихме бяха три през последните години. За съжаление вече предавателите не дават сигнал, тъй като техният живот е около 3-4 години. Два от орлите бяха загинали. Ние ги намерихме на румънска територия. Предавателят на другия орел просто спря. Интересното беше, че през всичките тези години, през които предавателите работиха, ние получихме много ценна информация за екологията и поведението на младите морски орли по река Дунав, и не само. Тези данни, които събрахме, ще ни послужат за изготвянето на бъдещи дейности, опазващи този вид. Морският орел е най-едрият в Европа. В България през 1985 година е имало една двойка, а днес са около 30, благодарение на различни природозащитни дейности, не само в нашата страна, но и в Северна и Централна Европа. Като цяло орелът е застрашен на територията на нашата държава. Рядък е. Ние правим различни дейности, с които се опитваме да помогнем да оцелее. Една от тези дейности е поставянето на предаватели. Другата дейност е редовният мониторинг по река Дунав, дунавските острови и Природен парк „Персина“, и поставянето на цветни метални пръстени, които също ни дават доста ценна информация за скитанията и предвижванията на орлите по реката и не само.

Фокус: Но в момента няма работещ предавател. Така ли?

Свилен Чешмеджиев: В момента няма. Самите предаватели работят 2-3, рядко до 4 години. След като мине този период те просто спират да работят. Тези данни, които събрахме, са достатъчни. Видяхме кои са местата, където се концентрират младите морски орли през различните сезони от годината. От намерените загинали птици разбрахме за различни видове заплахи. Доста данни събрахме и обобщихме, така че занапред ще знаем какво точно да правим с опазването на този величествен вид.

Фокус: На територията на остров „Персин“ бяхте изградили едни платформи за гнездене на къдроглави пеликани. Какъв е резултатът?

Свилен Чешмеджиев: Това е може би една от най-големите новини. Миналата година за първи път имахме гнездова колония. Много се надявахме и през тази година да имаме. Наистина това се случи. Тази година за втора поредна година имахме гнездящи къдроглави пеликани. Преди няколко дни бях на територията на остров „Персин“, където е гнездовата колония и наблюдавах как малките се хранят. Имаме и три успешно отгледани малки, което все пак е някакъв резултат. Така че от миналата година вече официално можем да твърдим, че в България има две гнездящи колонии на къдроглав пеликан – не само в „Сребърна“, но вече и в природен парк „Персина“, на остров „Персин“, в блато „Песчина“. Тази зима с колегите от парка направихме ремонт на платформите. Разширихме една от платформите, която стана като нова. Увеличихме гнездовата площи и птиците още през месец май заеха своите територии. Надявам се догодина да продължим да имаме пеликани, тази колония да се разрасне, да стане стабилна. Къдроглавият пеликан е световно застрашен вид и той е на прага да изчезне от нашата земя завинаги, още повече с тези случаи от преди няколко години – този птичи грип, който ги удари в района на „Сребърна“ и делтата на река Дунав, където умряха около 200 птици, което е пагубно за вида. Така че една така нова колония помага много на къдроглавия пеликан за неговото оцеляване и за неговото популяризиране и опазване в България.

Фокус: Колко са платформите?

Свилен Чешмеджиев: Три. Две са в блато „Песчина“ и една в Мъртво блато, но само една се използва за гнездене. Другите две се използват за почивка и кацане само.

Фокус: В момента те обитават ли още това място?

Свилен Чешмеджиев: Да. Малките са по платформите. Едно от малките вече плува свободно в блатото. Възрастните птици са в района и хранят малките. Така че те са още там. Вероятно до към края на месец юли ще са там. После ще започнат да се скитат по река Дунав и през януари и февруари отново ще бъдат тук, за да започнат да гнездят отново. Поне се надявам така да бъде.

 

Фокус: В момента е лятна ваканция. Организирате ли занимания за децата през лятото?

Свилен Чешмеджиев: По принцип ние всеки месец работим с различни групи деца – ученици и студенти. Организираме различни наблюдения на птиците по празници – Ден на река Дунав, Ден на екологията, Ден на птиците. Организираме посещения до Природен парк „Персина“ много често през последните няколко месеца с групи от ученици, не само от Свищов, но и от другите градове. Освен това с някой от местните училища в Свищов правим палаткови лагери, скаутски лагери. Общо взето почти постоянно имаме някакъв допир до децата. Това е главно идеята – да покажем това богато биоразнообразие по река Дунав, да усетят и те величието на нашата природа. Така че ние постоянно извършваме различни образователни дейности, които са плаващи. Не сме ги съобщавали. Разбираме се на местно ниво или на регионално ниво, но всеки месец на нашия сайт може да се видят различни неща, които ние вършим. Специално ние по река Дунав всеки месец имаме различни мероприятия за учениците.

Фокус: Работихте и по една кампания „Зрънце любов“.  Продължавали работата и колко хранилки вече има?

Свилен Чешмеджиев: Да. Тази кампания набра популярност. Тя е вече от няколко години. Основно се поставят хранилки за пойни птици, но тези дейности са през зимните месеци, когато всичко е отрупано със сняг и тези пойни птици трудно намират храна. Тази зима кампанията се радваше на доста голям успех. Тя е национална. Тук при нас , в района на град Свищов, и въобще във великотърновския окръг, над 300 хранилки бяхме поставили. Тази кампания е ежегодна. Основните дейности са през зимата, но сега през лятото слагаме поилки за птици, водни бани, от които те могат да си вземат вода в жегите. Но основно се поставят гнездилки и хранилки. През пролетта с ученици от град Свищов поставяхме гнездилки в района на местностите „Паметниците“ и „Калето“. През зимните месеци изработихме и поставихме и доста хранилки. Така че през тази година кампанията продължава и се надявам още повече хора да се включат в нея.

Надежда КРЪСТЕВА