Севдалина Попова: В община Белово ще отбележим 140 години от рождението на полковник Георги Илчев

снимка: pixabay.com

По повод отбелязването на 140 години от рождението на полковник Георги Илчев, Радио „Фокус“ – Пазарджик потърси за коментар Севдалина Попова, старши експерт „Музейно дело“ в община Белово.

Фокус: Г-жо Попова, разкажете за личността на полковник Георги Илчев?

Севдалина Попова: Тази година се навършват 140 години от рождението на полковник Георги Христов Илчев, кавалер на Кръста „За Храброст“ IV степен. Роден е през 1879 г. в Голямо Белово. Постъпва на военна служба на 21 септември 1897 г. Завършва Военното училище с 22 випуск и е произведен в чин подпоручик на 1 януари 1901 г., като е зачислен на длъжност взводен командир в 18-ти пехотен Етърски полк. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин полковник и е назначен в щаба на жандармерията. Той е участник в Балканската война – командир в 39-ти пехотен солунски полк и  се сражава срещу турските войски при Чисто-Тепе и Велийца на 5 октомври 1912 г., за освобождаването на Якоруда на 7 октомври 1912 г., при Елешница на 9 октомври 1912 г., при Просечен на 22 октомври 1912 г., за освобождаването на Драма на 23 октомври 1912 г., при Кумрулар на 5 ноември 1912 г., за освобождаването на Скеча/Ксанти/ на 7 ноември 1912 г. По време на Междусъюзническата война (1913) се сражава срещу сръбските войски при Серка планина на 17 и 18 юни 1913 г., за завладяването на Криволашката укрепена позиция и за разгрома на Тимошката дивизия от 19 до 21 юни 1913 г., на позицията Голак от 4 до 8 юли 1913 г., при село Драгобращ на 10 юли 1913 г. и за завладяването на връх Занога на 14 и 15 юли 1913 г.

Фокус: Какво е неговото участие в Първата световна война?

Севдалина Попова: По време на Първата световна война (1915) охранява границата с Гърция от връх Доброш (в долината на река Места) – връх Дибикли – връх Кушлар – Ардин връх – Кота 1827 – връх Руян – Окчилар – устието на река Места, и Беломорския бряг до устието на река Марица.  Със Заповед по Действащата армия № 320 от 13 май 1916 г. е командирован в Школата за запасни подпоручици в Скопие на длъжност командир на 4-та школна рота. След производството на школниците в чин запасен офицерски кандидат на 17 септември 1916 г. преведен на длъжност ротен командир в състава на 1-ви пехотен Софийски полк (документално със Заповед по Действащата армия № 560 от 26 октомври 1916 г.) Произведен е в чин майор на 30 май 1916 г. по време на службата си в Школата за запасни подпоручици в Скопие.  След зачисляването си в 1-ви пехотен Софийски полк се сражава за свободата на Добруджа срещу румънските, руските и сръбските войски в боевете при овладяването на Кубадинската позиция от 19 септември до 21 октомври 1916 г.,  Още по време на войната му е   поверена рота  в Школата за запасни подпоручици в Княжево. След което  на 30 май 1918 г.   е назначен на длъжност командир на дружина в 25-ти пехотен Драгомански полк. Участва в позиционните боеве срещу френските, руските, италианските и сръбските войски на Македонският фронт в участъка на Ращански рид от село Ращани до пътя Битоля – Прилеп по време на съглашенската офанзива от 14 до 23 септември 1918 г. След подписването на Солунското примирие, на 29 септември 1918 г., остава в заложничество в лагерите в Секулево, Леринска околия и в Микра, Солунско до 3 декември 1918 година.

Фокус: Полковник Георги Илчев има много военни отличия, какви са те?

Севдалина Попова: Той е награждаван с множество военни отличия. След края на Първата световна война  продължава да служи в армията. Със Заповед № 182 от 10 декември 1920 г. е назначен за командир на 18-та дружина (бившият 18-ти пехотен Етърски полк). През 1924 г. е назначен за началник на 9-ти пограничен сектор. Уволнен е от армията през 1928 г. През  май 1934 г. в памет на началника на Школата за запасни подпоручици в Скопие през 1916 г.- Борис Дрангов, той издава брой единствен на вестник „Дрангов лист“, в който описва героя така: „ Той вдъхваше вяра на юначество, да презира опасността и смъртта! …По тия планински върхове Дрангов винаги заставаше на най-високата точка, прав като някой библейски пророк и с живото си разбираемо вдъхновено слово сочеше на школниците, колко е прекрасна и велика нашата родина, колко и как трябва да я обичат и пазят и че е достойно за нея самоотвержено да се умре…“. През  1941г. о.з. полковник Илчев издава   брой единствен на вестник „Скопска школа“. Той остава верен на завета на подполковник Борис Дрангов: „Бъди възторжен идеалист, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертвуване!“ Днес паметта за полковник Илчев е заличена – не е известна датата на кончината му, но са важни усилията да бъде възкресен споменът за него.

Ваня НИКОЛОВА