Севдалина Попова, директор на ИМ-Белово: Крепостта Раковица устоява девет месеца на турската обсада

За историята и легендите, свързани с крепостта Раковица, Радио „Фокус“ – Пазарджик потърси за коментар директорът на Историческия музей в Белово Севдалина Попова.

Фокус: Г-жо Попова, разкажете повече за крепостта Раковица, която се намира на територията на община Белово?

Севдалина Попова: На север от днешното село Голямо Белово се намира малък коничен връх, който носи името „Раковица“. На билото му има заравненост, която е не повече от 500 квадратни метра, там  се намира керамика от тракийския и римски период. Обектът не е изследван, но нищо от материалите на повърхността не говори за наличие на следи от Средновековието. В същото време името на този скромен античен обект се свързва с героичната съпротива на хората от Белово срещу османските нашественици. Легендите разказват за девет месечна съпротива и договорено предаване на беловци, завършило с получаване на специален статут за хората от района. Очевидно е, че в днешна Раковица най-малкото няма място да побере достатъчно войска за отпор. Най- вероятно географското объркване е станало през втората половина на 19 век, когато Стефан Захариев, увлечен в желанието си да опише историята и географията на селищата от Татар-Пазарджишката кааза е съобщил местонахождението на крепостта погрешно, обърквайки посоките, тъй като на него не му е било известно местонахождението на Белово през средновековието – той ориентирал всичко по съвременните му местонахождения. В началото на 20 век по въпроса работи видния журналист Никола Владикин, роден в Белово, а през 70-те години краеведът Атанас Хрисчев се изказва в подкрепа на тезата на Владикин, че голямата крепост Раковица се намира в местността Свети Спас, срещу големия манастир.

Фокус: Споменахте за изследването на Никола Владикин, какво е установил той?

Севдалина Попова: Ето какво пише Никола Владикин:„Тоя манастир великолепните зидове и сводове на когото и днес стоят е построен на Левкийската планина, която и днес е непристъпна с ужасните си урви…. Манастирът, както и стоящата срещу него крепост Раковица построена на място дето и рогат дявол не може да се изкачи… Според автора след предателството на ихтиманския болярин Михаил, османците получили достъп до проходите – Момин проход и Траянови врата и именно преминавайки от там, през планината,  неприятелят изненадал защитниците на крепостта. Местните легенди разказват за дълга и тежка обсада, която завършила с преговори, беловци сложили оръжие с условие за предоставяне на права… Стефан Захариев споменава, че в Белово още се намират ръждясали харбии, къси, широки копия, произвеждани от беловските майстори за османската войска, срещу което получавали данъчни облекчения.

Фокус: Какво още се знае за събитията около падането на крепостта под турска власт?

Севдалина Попова: Легендата разказва, че войниците на Алах били водени от Дауд паша, един от най-способните военачалници на Лала Шахин, чието седалище било в Пловдив. Именно Дауд паша обсадил Раковица, той влязъл в преговори със защитниците на крепостта, които  успели да извоюват следните права: всички останали по земите си, османците признали правото им на самоуправление, получили правото да запазят църквите си, мъжете имали задължението да придружават войската в помощния корпус, като харбаджии, както вече споменах. Историците поставят тези събития около 1378 година, преди 640 години – дали са само легенди?  Само Родопа планина знае, но това е повод за размисъл и търсене от историците.

Ваня НИКОЛОВА