Севдалина Попова: Един от интересните археологически обекти в Беловския край е тракийският култов комплекс при река Яденица

За някои от интересните археологически обекти в Беловския край, Радио „Фокус“ – Пазарджик потърси за коментар Севдалина Попова, старши експерт „Музейно дело“ в община Белово.

Фокус: Г-жо Попова, разкажете за някои от интересните археологически обекти в Беловския край?

Севдалина Попова: В местността „Извора”, която се намира на 200 метра източно от крайните къщи на квартал Малко Белово, непосредствено северно от пътя Белово – Пазарджик е локализирано селище. Обектът е разположен в тила на най-високата надзаливна тераса на десния бряг на река Марица, в подножието на северния склон на рида Алабак.  Важен фактор за съществуването на археологически обект е наличието на голям водоизточник – извор. Общата площ на обекта е 15 декара. На 200 метра южно, в местността „Милчовец“ е локализиран обект със сходна хронология. Между двата обекта, през 1942г. е открита и куполна гробница, която днес не е запазена.

Фокус:  Кога е възникнало селището в местността „Извора“?

Севдалина Попова:  Селището в местността „ Извора“ е възникнало в края на ранножелязната епоха и е престанало да бъде обитавано преди края на ІV век пр. Хр., може да се предположи приемственост  с обекта в местността „Милчовец”, където са открити следи от интензивна човешка дейност от ранно елинистическата епоха. Обектът е съществувал през втората половина на  ІV век пр. Хр. и първата половина на ІІІ век пр. Хр.,  като култов комплекс от ритуални ями. По това време е била изградена и куполната гробница, разположена между двете местности. Споменатите  три тракийски обекта – селище, некропол и култово място са логично свързани. Важен фактор за появата им на това място е преминаващата от тук важна комуникационна артерия, която свързва територията на Горна Марица, през Западните Родопи с долината на Места и още на юг с Егейското крайбрежие.

Фокус: Къде се намира тракийският култов комплекс при река Яденица?

Севдалина Попова: Тракийският култов комплекс  е разположен върху изразен скат, който се отделя от централния водоразделителен рид между реките Яденица и Дяволска на запад. Представлява участък с дължина около 500 метра, ориентиран северозапад – югоизток. В  проученото подобно на могила съоръжение, което е разположено при подхода към светилището, са документирани следи от човешка дейност,  в тази част на светилището е  разположен централният олтар и са  извършвани жертвоприношения.  На оформената в централната част  заравнена площадка  са открити  керамични фрагменти, изработени от стени на съдове глинени жетони, тежести за стан, глинени прешлени, подноси. По всяка вероятност тук е извършвано депониране на даровете и остатъците от жертвоприношенията. Разкрито на място глинено съоръжение от изпечена глина и подложка от дребни камъни, олтар/есхара/ е с равна горна повърхност украсена в техника псевдошнур. Подобни огнища се свързват с жертвоприношения и се разпространяват в Тракия през елинистическата епоха.   Интерес представлява и фактът, че подобни олтари не се откриват на такава височина в планинските райони, където старите традиции на използване на неукрасени олтари се запазват по -дълго.  Открита е есхара без украса, глинени жетони, глинени тежести, подноси, прешлени за вретено и единствения метален предмет – плоска бронзова гривна с украса. В най-западната част на обекта са разкрити каменни струпвания от средно големи, ломени камъни, ориентирани от периферията към вътрешността, други следват линията на склона. Тракийското светилище функционира в един по-кратък период VІ – ІV век пр.Хр.

Ваня НИКОЛОВА