Севдалина Попова: Интересна е историята на Рибно стопанство Долни Юндол“ на река Яденица

За историята на Рибно стопанство „Долни Юндол“, Радио „Фокус“ – Пазарджик потърси за коментар Севдалина Попова, старши експерт „Музейно дело“ в община Белово.

Фокус: Г-жо Попова, разкажете повече за историята на Рибно стопанство „Долни Юндол“?

Севдалина Попова: Интересна е Беловската стопанска история от началото на ХХ век. Документите разказват за икономическа инициатива, иновативни за онова време идеи и хора, устремени към  личен и обществен напредък. Една такава история е и тази за Рибно стопанство Долни Юндол“ на река Яденица. През 1932 година  между Васил Димитров Врачански, от гара Белово  и Голямо Беловската община се сключва договор със следните условия: Общината дава 5 000 кв. метра, общинско място в местността „Долни Юндол“ на Врачански, за да построи със собствени средства рибовъдно стопанство, което ще използва за времето от 1 януари 1933г. до 31 декември 1962г. След изтичане на определения срок рибовъдното стопанство става собственост на Общината; други условия са, че строежът трябва да започне най-късно до 31 декември 1933г., като построи вила за живеене, 9 рибни езера и други постройки с цел развъждане на местна балканска пъстърва и американска пъстърва. Освен това, Врачански се задължава да огради мястото, като след изтичане на срока на договора и оградата е общинска. Общинският съвет на Голямо Белово дава земята с протокол № 134 от 31.12.1932г., а договорът е сключен на 25.02.1933г.

Фокус: Какво се случва след сключването на договора?

Севдалина Попова: На 24.09.1936г. Общинският съвет се събира за да разгледа молбата на Васил Врачански за отпускане на още 4 декара общинско място, поради поставено условие от Министерство на земеделието и държавните имоти, че за такова стопанство по изчисления са необходими 9 декара. Общинският съвет е в състав: кмет Никола Христов Генов, помощник-кмет Димитър Христов Илчев и членове – Георги Коцев, Иван Додов, Никола Рудев, Мито Келешев и Никола Александриев. Молбата на Врачански е удовлетворена и благодарение на това решение всички пътуващи в посока Юндола, през с. Голямо Белово, на 6 километра преди курорта, виждат  красивата постройка на „Вилата“, в алпийски стил  и рибарниците, които съществуват и днес.

Фокус: Каква е съдбата на Рибно стопанство „Долни Юндол“

Севдалина Попова: Неволите на Васил Врачански, обаче не свършват. В началото той изпълнява договора, като влага значителни средства, но в последствие среща финансови затруднения и търси съдружници. Ташко Янакиев е първият такъв с около 200 000 лева капитал, а по – късно се включва и Петър Кираджиев от София. Въпреки усилията стопанството не печели и Врачански прави опит да го продаде на Общината. Тя отказва и като компромисен вариант удължава срока на договора на 60 години, а стопанството е прехвърлено на Атанас Мизов. През 1941 година Врачански умира – успял е да създаде образцово стопанство, което обаче така и не заработва на печалба. След 9.09.1944г рибовъдното стопанство става собственост на Общината. През 1948 година се налага Министерството на горите да даде указания за ремонт и възстановяване на запуснатата вила, които са изпълнени от Общината.  Държавното горско стопанство стопанисва рибарника дълги години. Днес базата се използва за спортен риболов и е в добро състояние.

Ваня НИКОЛОВА