Севдалина Попова: Левски е включил Белово в плановете на Вътрешната революционна организация

снимка: Община Карлово

За дейността на Васил Левски в Беловския край, Радио „Фокус“ – Пазарджик потърси за коментар Севдалина Попова, старши специалист „Музейно дело“ в Община Белово.

Фокус: Г-жо Попова, какви са сведенията за дейността на Васил Левски в Белово и района?

Севдалина Попова: Фактите около дейността на Левски в района на жх станция Белово са забравени и малко известни. Всъщност родовите предания и спомените избледняват, динамиката на смяна на живеещите около гарите е допълнителен фактор за това, като добавим и оскъдните писмени документи, лесно ще отговорим на въпроса защо се знае толкова малко именно за този период от създаването на Вътрешната революционна организация. Районът на Белово е важен по онова време от икономическа и стратегическа гледна точка. Железницата и ключовото географско положение са факторите, които предизвикват интереса на Апостола към жп станцията. Беловци търгуват и пътуват в границите на Османската империя и извън нея  и преди построяването на железницата. Родови предания и документи свидетелстват за ранни познанства на търговците от Белово с дейци на националноосвободителното движение. По спомени на Николина Петракиева, внучка на представителя за село Голямо Белово – Мито Петракиев, нейният прадядо Петраки Радулов и Георги Стефанов – Фафриката, посещават Белград в началото на 90-те години на ХIХ век. Срещат се с Левски и Раковски. Като добавим и факта, че от Белово е Никола Попов – Крец, емигрант в Букурещ, замогнал се от търговия, който активно участва в подготовката и изпращането на четата на Филип Тотю приз 1867 година, ще разберем, че всъщност беловци не са непознати за дейците на националната револйция. Интересно е какво пише Любен Каравелов в некролога на Никола Попов-Крец: „Хаджи Димитър и Караджата и другите български светии са се подготвяли в къщата на покойния“. В периода 1869-1872 година Апостолът организира комитети в Пазарджишко като не забравя да посети старите си познайници в Голямо Белово. За това е оставил писмени спомени и свещеник Михаил Радулов. Ето какво пише той: „Заминал беше и през нашето село като карал десетина свине за продан и спал беше у Георги Фафриката и питал за мене, и сетне бил в Мененкьово“.

Фокус: Има ли данни за това, Левски да е посещавал и селата в Беловския край?

Севдалина Попова: От разказите на Дмиитър Янакиев от село Сестримо, син на Христо Янакиев, който се присъединил към четата на Бенковски става ясно, по твърдението на последния, че в Сестримо е идвал Васил Левски и, че е имало основан таен комитет. Свидетелството му е категорично и то се допълва спомените на поп Пантелеймон от село Габровица. По предание се знае, че той е сподвижник на Васил Левски. За посещението на Апостола в Габровица е разказвал и клисарят на църквата Николчо. При залавянето на Левски след извършените предателства, турците арестуват и убиват трима души от селото – Ангел Тандов, Стойчо Петрин и Васил Голаклията. Те били дейци на революционната организация. Интересен епизод описва в спомените си свещеник Михаил Радулов, който е водач на Априлското въстание в Голямо Белово. През 1869 година той се среща с Левски в Петковия хан в град Пазарджик. Ханът е собственост на Петко Ханджи от Голямо Белово, който се преселва там. Радулов пише: „Аз бех млад поп. Дякон Левски дойде в Пазарджик на Петковия хан в шопски рабаджийски дрехи, саде катран, наденал една катраница на един остен и я носи на рамото си. Николаки Петков ми каза: „този е Дякон Васил Левски“. На другия ден облечен в башняшки турски дрехи ходи из целия Пазарджик. Свърши си работата с кого имаше и пак тури катраницата и замина за Филибе“. Неизвестна остава дейността от този период на Георги Стефанов – Фафриката от село Голямо Белово. Сведенията за пътуването му до Сърбия и факта, че Левски остава в дома ми говорят за близко познанство.

Фокус: Може ли да се приеме, че при посещенията си Левски е положил основите на революционен комитет?

Севдалина Попова: По въпроса за създаването на революционен комитет в Голямо Белово отговорът би трябвало да е положителен, ако се съди по бързината и лекотата, с която се създава комитет  през 1873 година. Само с едно посещение на Каблешков се взема решение читалищното настоятелство да се обърне в разширен революционен комитет. Това са хора, отдавна прегърнали идеята за освобождение. Неоспорим е и фактът, че и всички, чийто имена се споменават около дейността на Васил Левски, по-късно са активни участници в Априлското въстание. От тези факти можем да направим само един извод – Левски е включил Белово в плановете на Вътрешната революционна организация, защото има достатъчно хора, готови да работят и достатъчно средства за закупуване на оръжие. Извършената дейност през периода 1869-1872 година дава резултати по време на Априлското въстание, когато Белово въстава и се превръща в укрепен въстанически пункт на района.
Ваня НИКОЛОВА