Севдалина Попова: Митрополит Евстатий Пелагониийски участва активно в църковно-националните борби на българите

Севдалина Попова, старши специалист „Музейно дело“ в община Белово в интервю за предаването „Белово – градът на трите планини“ на Радио „Фокус“ – Пазарджик, за живота и дейността на митрополит Евстатий Пелагонийски.

 

Фокус: Г-жо Попова, разкажете за живота и  дейността на митрополит Евстатий Пелагонийски?

Севдалина Попова: Митрополит Евстатий Пелагонийски има значителен принос в просветно – националните борби в епохата на Възраждането. Роден със светското име Георги, той е син на Димитраки Кольов Бузьов, в семейството са седем деца – 4 момчета и 3 момичета. Момчетата получили начално образование в с.Голямо Белово, а след това – в Пловдив. След завършване на образованието си, Георги поема бащиния занаят, като поне 3 години помага в касапницата. По това време е 17 годишен и случайно в ръцете му попада книгата „Алексей, человек божий”, впечатлен от съдържанието ѝ той решава да се посвети в служба на Бога и заминава за Рилския манастир и там става монах, с духовно име Евстатий. По- късно се мести в Зографския манастир на Атон, където все по-често му възлагали работа в канцеларията на манастира. По това време игумен е Натанаил, родом от гр. Ловеч, по-късно пловдивски митрополит  – именно той забелязал интелигентността на младия монах и му предложил да го изучи с манастирски средства. Евстати постъпил в гръцката семинария на остров Халки. По-късно придружава Натанаил във Влашко и Молдова, където последният имал манастирски дела и решил да настани Евстатий в семинарията в град Яш. По-късно Евстатий продължил образованието си в Киевската духовна семинария, която успешно завършил, а през 1866 година младия монах свършил и курса на Московската духовна академия със званието „магистър по богословие”; следва едногодишен философски курс в Берлин и тригодишен медицински курс в Париж.

Фокус: Каква е неговата роля в борбите на българите за църковна независимост?

Севдалина Попова: Придобил солидно образование, Евстатий се завръща в Зографския манастир, където открива училище и болница, тази дейност продължила до месец юли на 1872год., когато бил повикан в Българската екзархия в Цариград. Взел активно участие в църковната борба той е застъпник на тезата за етническите граници на новосъздадената българска екзархия. На 20 септември същата година той бил ръкоположен  в сан митрополит на Битолската, Прилепската и Леринската каази, известни под общото название Пелагонийска епархия, от тук и името – митрополит Евстатий Пелагонийски.  Интересен факт от този период е, че той е преподавал френски на Мидхад паша. Главния редактор на списание ”Читалище”, Марко Балабанов пише: „…Негово преподобие Евстатий Пелагонийски, един от най-учените и най-образовани лица в родното ни духовенство, който се надяваме да спомогне за напредъка на народа ни…” Макар и ръкоположен за Пелагонийската епархия,той не я заел поради това, че Патриаршията отказала да признае назначението му и се наложило да служи в гр. Пирот – на път за новата си епархия той посетил родното Голямо Белово, където бил посрещнат с почести, а след седмица продължил пътя си. Първа грижа на Евстатий в Пирот било училището, той се погрижил да увеличи училищата в града, за да се изучат учители и за селата. На втората година от служението му избухнало Априлското въстание, като отзвук от което се появили черкезки банди, които заграбвали добитъка на селяните. Митрополитът изпратил писмо до великия везир Мидхат паша и въпросът бил решен – добитъкът върнат.

Фокус: Каква е дейността му след Освобождението?

Севдалина Попова: След Освобождението Евстатий повел борбата срещу асимилаторските опити на сърбите,чието управление било наложено в Пирот по време на Освободителната война През декември 1877 година в отговор на речта на командира на окупиралия Пирот сръбски Тимошки корпус, който заявява че Сърбия е дошла да прибера под крилото си „своите изгубени чада“ митрополит Евстатий заявява, че православните българи от Нишавска епархия са особено щастливи да посрещнат братските сръбски войски, които рамо до рамо с русите сполучили да помогнат за освобождението на българите. това Поведение довело до отстраняването  и заточването му в Крагуевац – 11 февруари 1878г.   Тези събития станали известни в руския императорски двор и владиката бил награден с ордена „Св.Ана” Втора степен, като специален пратеник го връчил в Крагуевац и веднага след това владиката бил освободен и върнат в Пирот. След подписването на Берлинския договор Евстатий е изгонен от сърбите.  В отечеството си той участва в Учредителното събрание, като мнението му било българите от земите останали извън България да останат там, да не се изселват и да постоянстват в борбата за запазване на националното съзнание. След участие и във Великото народно събрание той е назначен за ректор на новооткритата Самоковска духовна семинария, а по-късно се оттегля в родното Голямо Белово. След няколко години той бил поканен да управлява Одринската епархия, където имало около 420 хиляди православни българи, които имали нужда от духовен пастир. Благодарение на управлението му българският елемент укрепнал, отношенията с турците се нормализирали, а гръцкото влияние губело почва. Там го заварило съединението на Княжество България и Източна Румелия. През есента на 1885г. владиката издъхнал на 70 годишна възраст. След неговата смърт турското правителство не позволява да се изпрати негов заместник.

Ваня НИКОЛОВА