Севдалина Попова, Музейна сбирка-Белово: Получхме като дарение „Дневник от Балканската война“ на старши подофицер Димитър Илиев

По повод полученото ценно дарение от Музейната сбирка в Белово, Радио „Фокус“ – Пазарджик потърси за коментар Севдалина Попова, старши експерт „Музейно дело“ в община Белово.

Фокус: Г-жо Попова, какво включва последното дарение, което получи Музейната сбирка в град Белово?

Севдалина Попова: Музейна сбирка „Атанас Хрисчев“, град Белово получи дарение от Парашкева Георгиева Фичева, родена в с.Малко Белово, живееща в Пловдив. Дарението включва – „Летопис на Димановия род“, „Дневник от Балканската война 1912- 1913 г.“ и „Списък на евреите, които са работили по построяването на шосето между местността „Старото село“ и с. Малко Белово през лятото и есента на 1942г.“. Първите два ръкописа са дело на Димитър Стойнов Илиев, роден в с.Малко Белово на 16 септември 1886 г., той е дядо на дарителката. Завършил само 4-то отделение в родното си село, въпреки голямото си желание, той не продължава да учи – баща му мислел, че му трябва не ученик, а работник. Природно интелигентен, с умение на разказвач този човек оставя на наследниците си разказ за миналото и собствения си живот. В „Летопис на Димановия род“ той разказва освен за рода си и за миналото на родното си село – записал е събитията около преселването на малкобеловци по време на кърджалийските набези. От 2 ноември 1934г. до август 1939г. той е кмет на селото и успява да започне и довърши строежа на нова сградата за училище. Докато отбива редовната си военна служба Димитър Илиев завършва школа за подофицери. В Балканската война служи в 4-ти парков взвод от 22-ри Тракийски полк на Седма рилска дивизия. По това време си води личен дневник за периода от 18 септември 1912 г. до 6 август 1913 година, в който ден по ден отразява войнишкото ежедневие, движението на войсковата част и изпълнението на задълженията си.  През септември 1915г. е мобилизиран отново за участие в Първата световна война – в 3-ти конен полк, 4-ти взвод на 7-ма Рилска дивизия, като получава задачи на разузнавач.

Фокус: Какво разказва в дневника си старши подофицер Димитър Илиев?

Севдалина Попова: Ето какво разказва Димитър Илиев: „Като разузнавахме пред 7-ма Рилска дивизия, минахме през Куманово, Скопие, Велес, Прилеп, Бабуна планина, село Серменино, село Горночет и наближихме Гевгелий. Нашите разезди казаха, че една френска рота се движи по шосе към Гевгелий, ескадрона се приготви да ги атакува. Като дойдат на удобно място и се прикривахме в черничева градина. При удобния момент се спуснахме в кариер като не им дадохме време да стрелят, макар че залегнаха в канавите от двете страни на шосето. Връхлетяхме върху тях и за около 10 секунди избихме 42-ма френски войници и веднага техния командир засвири с пищялка. Всички станаха прави, а пушките си оставиха на земята. Нашият поручик Захариев, който знае френски заповяда да се строят в две редици и, който има оръжие пред себе си да го остави пред строя, защото у когото се намери макар и нож за хляб ще бъде убит. След като оставиха оръжието си двама наши младши подофицери обискираха всички като у един френски войник на кръста намериха пистолет“.

Фокус: Какви награди е получил Димитър Илиев?

Севдалина Попова: За участието си във войните старши подофицер Илиев е награден с войнишки кръст 4-та степен от ордена за храброст, на 28 октомври 1913г, през 1927 година получава и бронзов медал за заслуга с корона.  Интересни факти съобщава той за живота си и развитието на Малко Белово, пример е за това как се съхранява историческа памет.  Още веднъж изказвам благодарност на наследниците, които прецениха, че Белово е мястото, където трябва да се съхраняват ръкописите на техния прародител.

Ваня НИКОЛОВА