Севдалина Попова, ст.експерт „Музейно дело“-Община Белово: Войводата Бенковски е посрещнат възторжено от беловци по време на Априлското въстание

За обявяването на Априлското въстание в Беловския край и посрещането на Бенковски, Радио „Фокус“ – Пазарджик потърси за коментар Севдалина Попова, старши експерт „Музейно дело“ в Община Белово.

Фокус: Г-жо Попова, разкажете за избухването на Априлското въстание през 1876 година в Беловския край?

Севдалина Попова: След получаване на съобщението на 21 април, беловският комитет решава, че е по-сигурно да се  изпратят куриери до Панагюрище за потвърждение. След завръщането им, на 24 април 1876г. Въстанието било обявено на празник в църквата „Св.Георги”, след литургия. Очевидецът Никола Владикин пише: „Най-напред даскал Йордан Ненов се прекръсти и със сълзи на очите си благодари на своя Бог…Под тези исторически беловски вършини, дето българските юнаци цели девет месеца са защитавали свободата на своето мило отечество и най-сетне паднали под безбройната агарянска сган…така и ние нека вървим напред само с мисълта за своето освобождение… след него М.Радулов , заявява че е право и справедливо да искаме свободата си”. След обявяване на въстанието всички членове на комитета и посветените над 100 човека се въоръжават и излизат на центъра, за да дадат пример на хората. Владикин упреква  комитета, че ”…освен едни насърчения, той не отиваше никак напред. А между това въодушевлението беше всеобщо и радостта си проправяше път през тъмнините на общата неизвестност….и започнаха да празнуват бунта с печени ярета”. Все пак, още в първия ден селото е обградено със защитна стража, която се сменя периодически. На 25април, вечерта  Пено Караджов съобщава на М.Радулов , че на 27 април Бенковски с чета от 50-60 човека ще посети Белово. Четата е посрещната  най-напред в Сестримо. Преди да достигне до селото Бенковски изпраща една команда по пътя за Габровица .Тя подпалва турската отбранителна кула в прохода.

Фокус: Как описват други известни наши писатели началото на бунта и посрещането на Бенковски?

Севдалина Попова: Захари Стоянов  описва посрещането на Бенковски в Белово така:„Преди да отидем в Белово трябваше да минем през с.Сестримо, така също в полите на Родопите, населено само с българи, което беше на пътя ни. Както му е редът изпратихме двама души депутати да известят, че българският войвода от Панагюрище желае да влезе в селото им и иска тяхното съгласие за това…Жителите на селото мало и голямо, които се стекоха да излязат да ни посрещнат, запряха се край селото да чакат свещениците, дордето си облекат одеждата…по желание на жителите на селото ние се отправихме с всичкото  население към божия храм, за да се отслужи литургия за успеха на българското оръжие. Байрактарят със знамето  и момчетата въоръжени, на които сабите дрънкаха по черковните титли, влязоха вътре в храма, в който се натискаше народат.  „-Ох, Боже, Исусе Христе ! Като на саня само чувахме, че в свята Русия христолюбивото войнство влязвало със сабли в черкова. Живи бяхме да видим това и в нашето село! Да живеете, братя! – говореше един старец от селото вън от себе си”. Възторжено посрещната в Сестримо, четата е придружена от десетки въоръжени сестримци начело с Георги Карагьозов, двамата свещеници, Хр.Янакиев, Ан.Стефанов и др. Стефан Захариев пише: „Наредени двама по двама, с голям такт и песни тръгнахме ние към Белово. Сивия ат на Бенковски, който тук възседна за пръв път, изправяше се на задните си крака на всяка минута. Като се изпречиха вече напредя ни къщите на Белово, съгледахме през мъглата няколко души въоружени, които без да ни съгледат, тичаха насреща ни; но като ни видяха, спряха се на място си и бързо се разделиха на две колони, от двете страни на пътя. Тия последните, на брой около 15-20 души, бяха депутация от славянската колония в Белово…мнозина от тях бяха турили на главите си български калпаци с кръстове и левове…щом ги наближихме на няколко крачки, оглушително „живо и вива капитан Бенковски” гръмна из въздуха. По нататък ни срещнаха българските младежи, така също въоръжени и не по-малко възхитени.„ За посрещането разказва и свещеник Михаил Радулов, в чийто дом посрещат Бенковски: „Срещнахме го над селото…Клепалата и дървеното и железното гръмат. Право в черквата навлезоха сички. Пеяхме на Св.Богородица и право у дома… Сложи мама и попадията ми трапезата. Воеводата заедно сос свитата си обедова и из пенджурата вика: ”Хорчо, земи неколко момчи и иди на станцията. Що има турци докарайте ги, кой се противи убийте го! После каза:”Идете на колонията при немците. Доведете немците” и продължава…Още на обеда войводата като рискова и зима мерки да запази и другите села…. Продиктува едно возвание до околните села…В това возвание мисла, че пишеше:Востанието е провозгласено и сичките селяни с домочадието си и движимия си имот да дойдат в Белово.” Младият, едва 14 годишен, по това време Владикин описва Бенковски:  „Напред вървеше Бенковски, възседнал един голям и хубав кон, на главата си имаше калпак…и един плетен от зелена коприна ширит бе вързан за шапката му и зашит или прикопчан за десното му рамо; на гърбът му стоеше пушка шеснаесе огнева. Винчестър…Пред къщата на свещеника е сложена трапеза за войниците, коментар на жените:”Мари-и-и-й, видиш ли наши войници как ядат сланина – и лесна госба, а проклетите турци искат пиляви кокошки!…Бог да ги порази!” Когато немците идват очевидецът продължава разказа си: „Немците насядаха наоколо и Бенковски започна да им се хвали…, че ще съсипе турската империя без да търси чужда помощ,…че щял да образува от България силна и богата страна, обиколена от морета и от Белия Дунав…” В това време, когато Бенковски даваше инструкции на нашия комитет и назначаваше десятници и стотници пристигна откъм станциата македонеца Пику….и викаше отдолу, че заптиетата не се предавали, та какво да ги правят…Войводата си показа главата из прозореца и извика към своите кавалеристи: ”Мирчо, прати четирима от момчетата да отидат на станцията и да докарат заптиетата!…Ако се непредават нека ги изтрепат! Но слушай, предварително да ги поканите на предаване, че тогава ако не щат, знаеш…” В   гара Белово останали 7 заптиета с един началник – Хаджи Арап ага. Въстаниците нападат гарата, избиват заптиетата, опожаряват сградата и прекъсват телеграфа. Йордан Ненов отбелязва: „Докъто преседе неколко часа Бенковски в Белюво, всички мъжки глави се покриха с кожени шапки, а фесовете се изпокъсаха и фърлиха по керемидите на зданията…” С Бенковски тръгват голям брой беловци, далматинци и съпругата на Иван Сутич – Мария. На всички прави впечатление командата на Бенковски: „На мадам Шутич – черната кобила!”.

Фокус: Какво се случва след като Бенковски напуска Белово?

Севдалина Попова: Бенковски обявява Белово за укрепен въстанически пункт и се прощава с Михаил Радулов на моста на река Яденица. Разговорът е документиран в спомените на свещеника:  „- Господин Бенковски, вие си отивате, ами ние, що да правим тука? -Водете се по наставленията, които ви написах и оставих. Като дойдат селяните от околните села, окопайте се, сдружете се и юначки се защитавайте. За мене вече да не питате. Аз каквото исках това направих. Забих ножа в гърдите на Султана и отворих му рана, която няма да заздравее…” Четата се насочва към Ветрен и Еледжик. Към нея се присъединяват и беловци.
Ваня НИКОЛОВА