Севдалина Попова, ст. експерт „Музейно дело“ в община Белово: Никола Попов-Крец участва активно в борбите за националното ни освобождение

По повод 145 години от смъртта на Никола Попов-Крец, един от възрожденските ни дейци и помощник на българските революционери, който е роден в Голямо Белово, Радио „Фокус“ – Пазарджик потърси за коментар Севдалина Попова, старши експерт „Музейно дело“ в община Белово.

Фокус: Г-жо Попова, един от нашите бележити възрожденски дейци, подпомагал революционното ни движение е роден в Беловския край. Това е Никола Попов-Крец. Разкажете повече за живота и дейността му?

Севдалина Попова: В навечерието на коледните празници, бих искала да ви разкажа за един забравен възрожденец, успял човек от Белово и неговата майка, чийто живот е достоен да бъде припомнен. Това е Никола Попов-Крец. Роден около 1821 година в Голямо Белово. Умира през 1873г. – преди 145 години.  Твърде млад той емигрира в Букурещ, където натрупва състояние от търговия. При него живее и майка му – Мария поп Димитрова. Основни източници за живата му са спомените, разказани от Киряк Цанков, Наталия Каравелова и  Киро Тулешков пред Стоян Заимов, некрологът поместен от Любен Каравелов във вестник „Независимост“ от 27 октомври 1873г. и завещанието на майка му.

Фокус: Какво е неговото участие в революционното ни движение?

Севдалина Попова: Никола Попов-Крец участва активно в национално-революционните борби на българите.  Неговата добре обзаведена, голяма къща в Букурещ е сигурно убежище на хъшовете, той е близък приятел на Георги Раковски, Каравелов, Филип Тотю, Панайот Хитов, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Той подпомага изпращането на четата на Филип Тотю през 1867г. Писарят на четата на Костаки хаджи Иванов остава в дома му 15 дни. Тук се провежда и среща между споменатите войводи. От къщата на Крец, Филип Тотю и Костаки заминават за Зимнич , от където се прехвърлят в българско. При подготовката на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа всички срещи и закупеното оръжие са все в къщата на Крец. Никола Попов става румънски поданик и използва предимствата в полза на националната революция – показателен е примера със спасяването на Любен Каравелов: След Арабаконашкия обир, османското правителство прави официални постъпки за предаването на Каравелов, с цел да бъде съден от турски съд за революционната си дейност. В Букурещ е изпратен специален пратеник да връчи нотата на вътрешния министър Катарджи, който лично се ангажира с арестуването на Каравелов. На 6 декември, Никулден, 1872г. в букурещкия театър, в две съседни ложи очакват началото на постановката- в едната  Катарджи и спец.пратеник на портата- Махмуд-Недим паша, а в другата секретарят на министерския съвет с дъщерите си и Киряк Цанков. Секретарят споделя каква е тайната мисия на турчина, та се налага Цанков да имитира внезапно прилошаване, извинява се, излиза от театъра и отива в дома на Каравелов. Съобщава му, че трябва бързо да се скрие и така двамата се озовават в дома на Никола Попов, където ги посрещат – Каравелов е скрит  и до уреждането на бягството и престоя му в Сърбия се крие при Крец.

Фокус: Неизменно до Никола Попов-Крец е и неговата майка, която също помага за спасяването на някои от българските революционери?

Севдалина Попова: Ето как Заимов описва майката  на възрожденеца: „Баба хаджийка, 80 годишна жена….е яка, здрава беловка-българка…цел ден тя тича из богатската къща на сина си Никола и върши работа за три слугини…именно тя не позволява на румънските полицаи да влезнат за обиск в къщата на сина ѝ“. Година след тези събития – в края на октомври 1873г. Никола Попов Крец умира, а Любен Каравелов съобщава във вестник „Независимост“ : „…помина се един от оние българе, които секога са давале по едно парче хляб на бедните и нещастни български емигранти, които носят названието хъшове…Хаджи Димитър, Караджата и другите български светие ся са приготвяле в къщата на покойния…“ Майка му го надживява и решава да дари приходите от къщата си в Букурещ на училището в Голямо Белово. Ето какво пише сп.“Училище“ от 1874г:  „Баба Мария поп Димитрова, майка на покойния Никола Попович, прекоряван Крец, подари останалата от сина ѝ къща на българското училище у селото си Големо Белово…с това си благодеяние…нейното име както и името на покойния ѝ син, остава да се споменува до веки и до амина. Ето истинска майка на отечеството и народа си!“ Завещанието на Мария Поп Димитрова е изготвено в три еднообразни преписа – за настоятелството на училището в с.Голямо Белово, за руското консулство в Букурещ и за нея. В архива на музейна сбирка „Ат. Хрисчев“, гр. Белово се пази екземпляра на настоятелството, в който тя пише: „моето желание е човеколюбиво и има за цел напредъкът на младите хора от двата пола в селото гдето съм се родила…За изпълнение на волята ѝ  назначава  една епитропия от три лица  – Стати Станкович, Любен Каравелов и Никола Иванов. Завещанието е направено на 4 май 1874 година.

Ваня НИКОЛОВА