Севдалина Попова, ст.спец. „Музейно дело“ в Община Белово: Свещеник Михаил Радулов е истински народен будител за Беловския край

За живота и дейността на един от видните жители на Беловския край – свещеник Михаил Радулов, Радио „Фокус“ – Пазарджик потърси за коментар Севдалина Попова, старши специалист „Музейно дело“ в Община Белово.

Фокус: Г-жо Попова, разкажете за живота и дейността на един от видните жители на Беловския трай – Михаил Радулов?

Севдалина Попова: Председателят  на  Беловския  революционен  комитет  свещеник  Михаил  Цветанов  Радулов  е  роден  в  Голямо  Белово  през 1832 г.  Бащата  на  М. Радулов –  Цветан  се  занимава  със  земеделие  и   работа  в  гората. Той  бил  определен  и  за  селски  мастрафчия ( човек, който  посреща,  настанява и  храни  турските  държавни  чиновници, идващи в  Голямо  Белово). В  селото  не  е  имало  представители  на  официалната  турска  власт. Самата  длъжност  мастрафчия  е  много  тежка  за  изпълнение  и  Цветан  Радулов  съветва  сина  си  да  се  запопи, за  да избегне  тегобите  на  баща  си.  Михаил  Радулов  учил  в  родното  си село.  Когато  бъдещия  революционер   станал  на  20  год., той   започва да отменя  баща  си  в  земеделските  и  горски  работи.  През  1860 г. Михаил  е  ръкоположен  за  свещеник  от  Пловдивския  митрополит  Паисий. Настолна  книга  на  свещеника  е     Паисиевият царственик,  която  той  изучава   наизуст. Михаил  Радулов  служи  в Белово, Мененкьово  и  с.  Малко Белово. В  това  прехождане  от  село  на  село  той  се  излага на  големи  опасности  от  разхайтени  турци  и разбойници.  По  късно  той  участва активно  в  църковната  борба  против  гръцкото  фанариотство  и   е един  от  най-последователните  защитници  на  Беловските  църковни  интереси  на  тази  борба  в  Пазарджик.  Независимо  от  ниското  си  образование,  успоредно  със  свещеническите  си  задължения, Михаил  Радулов  учи  на  четмо  и  писмо  децата  в  Мененкьово  и  Малко Белово  два  пъти  в  седмицата.

Фокус: Какво е неговото участие в борбата за национално освобождение?

Севдалина Попова: Връзките  и  приятелството  на  Михаил  Радулов  с  Ангел  Кънчев, Васил  Соколов, Братя Петкови, а най-вече  с Т. Каблешков и  Г. Бенковски  му  дават  възможност  да  се  включи  в  национално- освободителната борба. През 60те и 70те години на XIX век  Голямо Белово  вече  се  е  наложило  като  най- крупен  дърводобивен  и  дървообработващ  център  в  турската  империя. Наличието   на  хиляди  наемни  работници  и  стотици  чужденци  създават  друг  психологически  климат  в  Беловския  край, който улеснява възприемането на идеите за национално освобождение. На  28  април 1875г. Тодор  Каблешков  основава  църквата  „ Св.  Никола“   втория Беловски  революционен  комитет,  Михаил  Радулов  е  избран  единодушно  за  негов  председател. В  Белово  на  практика  се осъществява  идеята  на  Тодор  Каблешков  за  свързване  на  културно- политическия  живот  с  идеята  за  национално  признаване  и  освобождение  или  казано  конкретно  председателят  на  създаденото  от  Т. Каблешков  читалище  „Искра“  с.  Голямо  Белово  1874г. оглавява подготовката на  бъдещото   Априлско  въстание  в  района.Започналата  трескава  подготовка  за  въстанието  е  оглавена  от  свещеника  Радулов.  Вниманието  е  насочено  в  няколко  направления.

Фокус: Кои са те?

Севдалина Попова:  Те са за събиране  на  пари  чрез  читалището  за  закупуване  на  оръжие, привличане  за  участие  и  на  чужденци,  подкрепящи  българската  кауза, като  братя  Никланович, Йован  Сутич  и  други.  Предвижда се създаване  и  укрепване  на  революционните  комитети  на  селищата  в  Беловския  край – Сестримо,  Момина  клисура,  Семчиново,  Мененкьово,  Аканджиево,  Синитево,  Варвара, Ветрен дол,  Лозен,  Баткун, Каменица  и  други. Тези  комитети  са  създадени  от  Михаил Радулов, за  което  съществува  и  документално  доказателство. Тази  апостолска  дейност е синхронизирана  с дейността  на  Апостола  на  Банско-Разложкия  край, беловецът  Кузман  поп  Томов  Хаджиангелов, създал  11 революционни  комитета  по  долината  на  река  Места.

Фокус: Какво е участието на Михаил Радулов в Априлското въстание?

Севдалина Попова: По  време  на  Априлското  въстание  председателят  на  революционния  комитет  свещеник  М.  Радулов  се  изявява  като  строг  и  талантлив  ръководител, който  отчита мястото  на  Белово  при  посрещане  на  ръководителя  на  Априлското въстание Георги  Бенковски,  при  подготовката  на  защитата  на  Голямо Белово  и  превръщането  му  в  укрепен  въстанически  пункт  и  при  морално- психологически  сривове, завладели  участниците  в  революцията  по  времето  на  нейния  разгром. След  кървавия  крах  на  въстанието  Михаил Радулов  се  предава  на  турците,  за  да  спаси  Белово. Сега  започва  неговата  мъчителна  одисея  по  пътищата  на  Империята – турските  съдилища  и  зандани. По  време  на  освободителната  борба  Михаил  Радулов  организира  беловци  в  защита  на  селото – наети  са  охранители- черкези, от село  Яруца, организирана  е  денонощна  охрана за  предпазване  от  пожари, предизвикани  от  башибозуци  и  отстъпващи разгромени  турски  военни  части.

Фокус: Михаил Радулов е известен и с дарителската си дейност, разкажете за нея?

Севдалина Попова: По  чудо  оцелял  от  турските инквизиции, големият  син  на  Беловския  край  посреща  с  възторжени  сълзи  освободителите.  Неговите  заслуги  към  българската  свобода  са  оценени  правилно  и  той  е  една  от  централните  фигури  в  делегацията, която  благодарила  на  главнокомандващия – Великия  руски  княз  Николай Николаевич  в  Одрин,  за  освобождението  на  Българския  народ.  През  1910 г.  свещеник  Радулов  подарява  1000  златни  лева  на  Министерството  на  просвещението  и  създава  свой  фонд  за  подпомагане  на  ученици  в с.  Голямо  Белово. Още  преди  това  той  е  председател  на  училищното  настоятелство, което  през  1882г. построява  най-голямата  училищна  сграда  в  района, където  се  развива  Беловската  стационарна  прогимназия. След  Освобождението  Михаил  Радулов  изпълнява  и  редица  поръчения  на  Пловдивската  митрополия,   между които и възстановяване на занемарения Баткунски  манастир.  През  1904 г.  преместилият  се  да  живее на  Гара  Белово  М. Радулов  е  един  от  инициаторите  и  дарителите  за  построяване  на  голямата  църква  „Св.  Троица“  в  Белово.  Житейският  път  на  Михаил  Радулов  и  като  свещеник,  и  като  учител,  и  като  революционер – ръководител, и  като  общественик  и  дарител,  оформят  неговия  образ  като  народен  будител  не  само  за  Беловския  край, но  и  в  числото  на  националните  будители.

Ваня НИКОЛОВА