Сергей Стоилов: Община Средец е дала свидни жертви във войните за национално обединение

Сергей Стоилов, директор на дирекция „Образование, здравеопазване и култура“ в Община Средец, в интервю за Радио „Фокус“

 

 

Водещ: На 16 февруари 1878 г. 93-ти Иркутски полк освобождава Средец, който тогава се е наричал Карабунар. Г-н Стоилов, как отбелязахте празника?

Сергей Стоилов: Община Средец, област Бургаска, отбеляза 139 години от освобождението на град Средец – бившето село Карабунар, от турско робство с поднасяне на венци и цветя пред Паметника на загиналите във войните за национално обединение, който се намира в центъра на града. Беше изнесено и слово за освобождението на село Карабунар от Руската армия. Това е традиция в нашата община. Участваха в тържеството ръководството на общината, кметът на общината инж. Иван Жабов, представители на всички политически партии и обществени организации, представители на пенсионерските клубове, на училищата и социалните институции. Искам да ви разкажа с няколко изречения и събитията по освобождението на нашия град от турско робство. След епичните боеве при Шипка през януари 1878 г. ген. Гурко разбива силно отслабената армия на Сюлейман паша при Пловдив. Една част от Руската армия се насочва към Източна България. Бургас е освободен от частите на полк. Лермонтов. През село Дюлево към село Карабунар се насочва Първа стрелкова рота от 93-ти Иркутски полк под командването на майор Степанов, който освобождава село Карабунар. Неописуема е радостта на карабунарци. Датата 16 февруари 1878 г. става страница от историята на град Средец. След два дни в Карабунар пристига друга казашка част и започва преследването на турските войски, които отстъпват към Одрин. Населението на село Карабунар и съседните села оказват голяма логистична и материална помощ на руските войски. Отстъпвайки, турците извършват големи зверства в село Момина църква от нашата община, където избиват около 270 души, предимно жени и деца. Решителният и последен бой, който донася свободата в цяла Средецка община и цяла Западна Странджа, стават в село Варовник, където турските части са разбити и се оттеглят дезорганизирано към град Одрин. Много скоро след тези събития на 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано е сключен мирния договор между Русия и Турция. По принцип нашият град и община е наследник на славни войнски традиции. Гражданите на Средец си тачат историческите събития и винаги ги отбелязваме подобаващо. Нашата община е дала свидни жертви във войните за национално обединение през Балканската 1912 г., Междусъюзническата 1913, Първата световна война 1915-1918 г. и през Втората световна война. Дедите ни са се сражавали в състава на 24-ти Пехотен Черноморски полк и в 11-ти Пехотен Сливенски полк и са показали чудеса от героизъм във войните. Ние, техните потомци, се гордеем с тях и във всяко населено място от общината има паметници на загиналите във войните. Това са 32 населени места. Искам да отбележа, че само след три дни на 19 февруари пак по традиция ще отбележим и кончината на Васил Левски – идеолога и организатора на българската национална революция. С голяма любов и признателност и с голяма скръб ще сведем глави пред делото на Апостола. Изграждайки мрежата от революционни комитети, на път за Одрин Левски посещава и нашата община, преминавайки през село Бей махле – сега село Светлина, село Карабнуар – днешен Средец, и село Факия. Годишнината от кончината на Апостола ще отбележим със заупокойна литургия в градската църква „Всях светих“, изнесена от нашия свещеник поп Недялко. Ще бъдат поднесени цветя и венци пред Паметника на загиналите във войните за обединението на България, където отбелязваме всички тези събития. Г-жа Донка Вълчева ще изнесе слово за живота и делото на Апостола на свободата Васил Левски.

Водещ: Г-н Стоилов, какво е посланието към съвременниците на събитията в онези години?Сергей Стоилов: Посланието към съвременниците е никога да не забравят как е освободена България и трябва нашата свобода да се отстоява и в днешни времена, и какви скъпи жертви е дала не само община Средец – скъпи жертви е дала цяла България. Само в рамките на няколко години ние водим три големи войни, както отбелязах – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, за обединението на българския народ. Това нещо не трябва да се забравя.

Водещ: Г-н Стоилов, а какво се случва с Карабунар след Освобождението?

Сергей Стоилов: След Освобождението Карабунар от малко село започва да се превръща в център. Той е естествен център на община Средец – започват да процъфтяват занаятите, земеделието, животновъдството и от едно малко село се превръща в сравнително голям център на община Средец и става център на Карабунарска околия.

Водещ: Средец днес, като наследник на Карабунар, на Карабунарска околия, като наследник и на хората, които са живели през онези години, какви перспективи има?

Сергей Стоилов: Средец изживява трудни години в момента. Преходът беше много тежък за нашата община, защото отбелязах, че тя е предимно селскостопанска община, без значителна индустрия. Поделенията, които бяха основният поминък, защото град Средец беше един от големите войскови райони – дислоцирани бяха един мотострелкови, един артилерийски полк, имаше ракетен дивизион, около 2000 сержанти, офицери и войници бяха дислоцирани в Средец и това беше в голяма помощ на местната икономика. Но това нещо вече е минало. Най-големият работодател в община Средец в момента е самата община, която дава поминък на над 700 човека. Развито е горско стопанство в момента, имаме държавно горско стопанство, имаме и общинско горско стопанство, където има резерви, имаме бъдеще в тая насока. Имаме голямо общинско предприятие по чистота и благоустройство. Имаме две средни училища. И понеже нашият град е много близко до град Бургас, голяма част от хората, които не могат да намерят работа и поминък в община Средец, пътуват до Бургас и работят в икономиката на Бургас и в сферата на туризма предимно в летния период.

Цоня СЪБЧЕВА