Сийка Кетева: Промяната на ценностната система и представите за добро и лошо доведе до пропаст между учител и ученици, настъпи разрив и между учител – родител

Сийка Кетева – пенсиониран учител с 34-годишен педагогически стаж в СОУ „Отец Паисий“ – Мадан, в интервю за Радио „Фокус“ – Смолян.

„Фокус“: Г-жо Кетева, колко години работихте като учител  и за Вас да си учител призвание ли е, или професия?

Сийка Кетева: Като учител работих 34 години и още като млад специалист постъпих  на работа в СОУ „Отец Паисий“ – Мадан. Помня есента на 1977 г. когато прекрачих прага на маданската гимназия и останах в нея до 2014 година. Убедена съм, че учителската професия е призвание. Много неща се изискват, за да бъдеш истински учител. На първо място е обич към децата, много търпение и вяра в собствените сили и възможности.

„Фокус“: В миналото,  даскалът, попът и кметът са били на особена почит. Имаше един период  по време на социализма,  когато учителите също бяха на особена почит, какво според вас се случи по време на Прехода и как се стигна дотам, че самият учител загуби своя авторитет?

Сийка Кетева: Това е така, но почитта към учителя, към свещеника и към кмета е била през епохата на Възраждането, когато ценностите и стремежите на хората са били съвсем други. Искам да споделя, че в първите години на моето учителстване аз също се радвах на уважение, на радушен прием, на добро разбирателство с родителската общност и учениците не бяха объркани в ценностната система на моралните устои. Някак си обществото беше по-консолидирано, нямаше го това разслоение. Духовното начало беше по-силно изразено и не се разминаваше учителят с подрастващите, с ученика, по отношение на мисленето и на стремежите.  Питате какво се случи?Случи се промяна на обществено-политическата обстановка, която според мен, не се разбра правилно от обществото и махалото се завъртя в противоположна посока. Стана така, че на децата се обърка ценностната система, представата за добро и зло, представата за стойностно и фалшиво, и самите те някак си обърнаха към материалното и към консумативното начало. Постепенно започна да се говори за реформи в образователната система, за промяна в образованието, но факт е, че между учителя и между учениците настъпи пропаст по отношение за представите за живота. Направи ми впечатление, че все по-трудно овладявах учениците в класната стая. Как можех да възпитам у едно дете – дъщеря на  бизнесмен в града любов към духовното, към истинското и стойностното, която разполагаше със сто лева джобни пари и всяко междучасие тичаше до павилиона и се връщаше с една чантичка с различни скъпи лакомства и в края на часовете под чина и беше пълно с опаковъчни отпадъци ? Моят стремеж да ги приобщя към онези ценности, които оформят човешкия мироглед и човешката личност се оказаха илюзорни. Друго нещо, което със съжаление ще кажа, че настъпи разрив между учителя и родителя. Моето усещане е, родителите са много объркани поради това, че ние живеем в трудно време и те искат в училището учителите да им дадат всичко –  познания, да ги направи силни, целеустремени и едва ли не да им осигури бъдещата реализация на децата, което е невъзможно. Най-главното е израстването на детето като личност, а родителите искат  това израстване да стане едва ли не с магическа пръчка и ако може това да стане в училище и като излезе от училище детето да бъде с оформен мироглед, със силна психика и с много устойчиви познания, и да се реализира успешно в живота.  Това израстване обаче не може да стане без общите усилия на учителя, на обществото и на родителя.

„Фокус“: Казахте, че да си учител е призвание, защо обаче няма интерес от страна на млади хора към учителската професия?

Сийка Кетева: Няма интерес защото учителят остана сам в своите духовни въжделения и материята, с която борави е много по-различна. В класната стая той трябва да предаде на високо ниво урока. Трябва да спечели доверието на учениците, а учениците сега са твърде сложни деца, в същото време не може да разчита на подкрепа нито  от страна на ръководството, нито от страна на родителите и сам трябва да се справя с предизвикателствата. Тук ще дам един пример от последните ми години. Бях дала на учениците да напишат един публицистичен текст, заложен в учебната програма и за да им дам личен пример, аз също написах такъв текст и го дори го публикувах в регионален вестник, след което го прочетох в час. На другия ден една майка на ученик отишла направо при директорката да се оплаче, че учителката запълва времето на учениците като им  чете вестници.Младият учител усеща, че не е разбран. Не са разбрани стремежите му и трудът, който полага, защото е много трудно да си учител. Само който не е бил в класната стая не знае каква е отговорността, която носи учителя. Трябва да отговаряш и за живота на децата, не само да им дадеш знания и да ги подготвиш за матура или за национално външно оценяване. Младите нямат подкрепа. Обществото е негативно настроено към учителя и това, което прави впечатление е, че дори изявени творци, писатели нападат учителя. Четох изказвания и на министър Красимир Вълчев, че учителят трябва да минава през психотестове, че учителят е трябвало да има по-високи оценки като ученик, т.е. да не се приемат в педагогически специалности студенти с по-ниски дипломи и това не знам как ще стане, защото първо, че няма достатъчно желаещи да станат учители, а на следващо място и заплащането не отговаря на полагащия труд. За мен няма интерес от страна на младите хора, защото професията не е престижна.

„Фокус“: Г-жо Кетева, ако сега отново може да избирате професия, която да практикувате, бихте ли избрали пак да сте учител?

Сийка Кетева: Да, бих избрала отново учителската професия, защото досега с младите хора дава много. Те все пак ти преливат една свежа енергия, освен трудностите и многото неприятности носят и радост и удовлетворение. Освен това има нещо, което е много хубаво в часовете специално по литература. Дори и за кратко време попадаш в един друг свят когато четеш произведенията на Ботев, на Вазов, или на други, съвременни автори, в часа забравяш за злободневния свят, в който има много подлост, страхове, престъпления и т.н. Това са много хубави мигове, които ми липсват.

Даниела БОЙКОВА