Сийка Суркова, кмет: Една от основните причини за запазването на християнството в Момчиловци и развитието на селото е църквата „Св. св. Константин и Елена“

Снимка: Архиерейско наместничество - Смолян

Интервю с кмета на Момчиловци, по повод празника на селото и храмов празник на църквата „Св. св. Константин и Елена“.

 

„Фокус“: Госпожо Суркова, на празникът на светите равноапостоли Константин и Елена, църквата м Момчиловци чества своя храмов празник. Разкажете повече за нейната история?

Сийка Суркова: Храмовият празник на Момчиловци е днес и всяка година на тази дата всички жители и гости на селото се отправяме към 182-годишната ни църква, която носи името на светите равноапостоли Константин и неговата майка Елена. Това е изключително свят за нас празник, на който всеки отправя молитва за по-добро бъдеще на семейството си, близките и селото. Ние сме сигурни, че светците, които са на почит в селото, ни закрилят. На този ден се раздава благословена трапеза, като повечето от жителите на Момчиловци участват с дарения за нея. След светата литургия тя се освещава и се раздява на миряните. В околностите на Момчиловци има и параклис, който носи името „Св. св. Константин и Елена“. Той е построен на мястото на стар параклис преди 150 години. Неговото освещаване се случи през 2010 г, а честването на неговия храмов празник ще бъде на 26 май. Църквата ни е една от  гордостите в Момчиловци. Може би знаете, че камбанарията е част от 100-те национални туристически обекти на България. Много от туристите, които идват в Момчиловци, искат да влязат в нея, да я разгледат и да получат печата си в книжките за националните обекти. Църквата е осветена през 1836 година. По-късно йеромонах Григорий открива и килийното училище към нея. Тя е една от основните причини за запазването на християнството тук, за просветата и развитието на селото като такова средище, каквото е то в момента.

„Фокус“: Споменахте за параклиса „Св. св. Константин и Елена“, а знаем, че в околностите на Момчиловци има много параклиси. Колко се те, поддържат ли се от местните хора и посещават ли се често?

Сийка Суркова: Една от гордостите на Момчиловци и отличителен белег на хората, разбира се е точно силната вяра на хората тук. Момчиловци е изцяло християнско селище, което по времето  на потурчването в Родопите е успяло да съхрани своята религия и е заобиколено от 27 параклиса. Всички те носят имената на различни светци, като на храмовите празници на всички тях има водосвет и курбан за здраве. Обикновено хората, които носят имената на светеца, на който е кръстен параклиса, имат ангажимента да подготвят курбана, събират даренията за това и цялата организация за съответния празник тежи на техните плещи. Това е един от начините, хората тук да се събираме, да си говорим, да научаваме какво се случва с нас, освен че почитаме светците, които са дали имената на параклисите ни. Повечето от параклисите ни са свързани в туристически маршрути. Всеки, който дойде в Момчиловци може да обиколи близките до селото параклиси, както и по-далечните които са включени в екопътеки. В „Пътеката на дълголетието“ попадат три параклиса. В екопътеката „Торнал е Тодю на гурбет да иде“ попадат два параклиса. Няма маршрут, в който да няма параклис. Освен това Момчиловци е заобиколено от три светещи кръста. Вечер, в която и точка да попаднете в селото ще видите единият от тях.

„Фокус“: Знаем, че на особена почит в Момчиловци е и лековитото Аязмо, разкажете повече за него?

Сийка Суркова: Наистина, освен с всичко казано досега, Момчиловци се слави и с лековитото си аязмо. Особено в нощта срещу Гергьовден тук идват хора от близо и далече, за да си налеят от водата. Историята за откриването на аязмото е много интересна. Туристите са чували за нея, питат и вярват, че водата ще им помогне. Най-важното в случая е вярата, защото човек, когато вярва нещата се получават по лесно.

„Фокус“: А каква е историята на аязмото и какви болести лекува то?

Сийка Суркова: Аязмото е открито от едно семейство, което дълго време е нямало деца. Те решават да се допитат до една от пророчиците тогава известна в България, наричала се Кортеза. Тръгват на дълго пътуване от Момчиловци до нея а тя им казва, че проблемът ще бъде решен, когато отидат на определено място, което е посочила, разкопаят и оттам бликне лековита вода. Точно така се е случило. Жената преди това в продължение на дълго време е имала мнима бременност, а тази вода й е помогна тя да се избави от болките и от неудобството, което е носила. По-късно върху водата се изгражда параклис и той е осветен в присъствието на жената, която е предрекла, че там има лековита вода. Както казах, на 6 май е най-посещавано това място. Водата лекува очни болести, кожни болести, а имаме и случай на нямо дете, което е проговорило в параклиса на аязмото. Историята помни и други интересни случаи, които се помнят от местните хора и се предават от уста на уста като легенда и с надеждата те да помогнат и на други хора, които имат нужда от това.

Нели ГЕРГЬОВСКА