След Освобождението учебната година в градските и селски школа е различна продължителност заради началото на селскостопанския сезон

снимка: Община Асеновград

Велико Търново. 15 септември се налага като начало на учебната година в България през 1957 година. До тогава, през различните епохи, за старт на новите учебни занятия са се приемали различни дати, разказват за Радио „Фокус“ – Велико Търново от Националния музей на образованието в Габрово.

През Възраждането, например, в килийните училища, които дават предимно религиозни знания, липсват конкретни дати за начало и край на учебната година. Продължителността й зависи най-вече от учителите. На места се преподава само през зимата, а на други – през цялата година. Когато ученик изучи определена книга, неговите родители се събират на обяд заедно с учителя и съучениците му. Там „завършилият” е повдиган от своите другари, които с викове „достоен” допират главата му в горния праг на вратата, а учителят получава подарък от семейството. Във взаимните училища също липсва точна дата за начало и край на учебната година. Обикновено тя продължава няколко месеца – от Димитровден до Гергьовден.

В средата на XIX век се изработват школски закони, които поставят по-категорични граници. Децата започват училище в края на август или началото на септември и приключват през юни. На Петровден – в края на учебната година, се провежда Публичен изпит, на който присъстват училищното настоятелство, родителите на учениците, голяма част от населението. Там децата и младежите демонстрират какво са научили през годината, а като подарък за успешно положения изпит  получават книга.   За ангажираните със земеделска работа деца обучението започва 2-3 месеца по-късно и този въпрос постепенно се урежда нормативно. Проблемът се поставя на учителски и епархийски събори през 70-те години на XIX век. На събора в Шумен през 1873 година се изработва „Устав на селските училища”, според който учебната година за тези деца е девет месеца. След Освобождението традицията не се прекъсва. Законодателните актове постепенно изграждат, оформят и регламентират училищна организация, която в общи линии съществува и днес.

През 1879 година с циркулярно писмо на проф. Марин Дринов, управляващ Отдела за народно просвещение и духовни дела (Временното Руско управление), се определя за начало на учебната година датата 1 септември. На следващата година е взето решение нейната продължителност в градовете да е 10 месеца, а в селата между 7 и 8 месеца, поради участието на децата в селскостопанската дейност. Тази законова рамка се запазва до 1885 година.

В българските земи извън пределите на Княжеството учебните занятия започват от първия понеделник преди 15 август и завършват на 29 юни.

В периода 1920-1923 година, когато министър на просвещението е Стоян Омарчевски, са извършени редица реформи в образованието, включително и в организацията на учебния процес. Учебната година за градовете започва на 15 септември и завършва на 12 юли. За селските училища тя приключва месец по-рано – на 15 юни.

Датата 15 септември се запазва до 1949 година.

По-динамична е промяната за край на учебната година в периода 1937-1942 г., когато често се сменят министрите на народното просвещение. Разделението на градски и селски училища остава. Например през 1938 г. учебните занятия  завършват на:

28 май (селски първоначални училища)

4 юни (селски начални, основни, прогимназии)

11 юни (градски начални, основни, прогимназии)

22 юни (градски гимназии, средни училища)

През 1952 година се извършва промяна в рамките на учебната година под влияние на образователната система в СССР – от 1 септември до 15 – 19 май. Въведено е наклоненото писане с лилаво мастило, четири учебни срока, петобална система за оценка на знанията и др.

Моделът се оказва неприложим за българската образователна традиция и от 1957 година до днес началото на учебната година е 15 септември.

Луиза ТРАНЧЕВА