Снежана Пенева, Специално училище за деца с нарушено зрение във Варна: Работим за това децата да са самостоятелни и обществото да придобива една култура за комуникиране с хората с нарушено зрение

Снежана Пенева, учител в Специално училище за деца с нарушено зрение „Проф. д-р Иван Шошманов“ във Варна, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна.

Фокус: Госпожо Пенева, какво представлява Брайл и в какво се състои вашата работа?

Снежана Пенева: Брайловото писмо представлява комбинация от 6 точки в една клетка. Тези 6 точки са разположени в 2 колонки по три и са номерирани. В зависимост от това коя точка е обозначена, те носят някакво значение в себе си. Например първа точка само е буквата А, първа и втора точка е буквата „Б“ и така комбинацията от точки дава различните и букви, числата се означават с един цифрен знак и буквата. Например цифрата едно и буквата „А“, това например е числото 1. Първите букви от латинската азбука и в комбинация с цифрения знак дават цифрите. Главна буква например се обозначава с два знака, в две клетки. Има символ за главна буква и след това съответната буква. Тоест да се прочете една главна буква, децата трябва да прочетат два символа – две клетки.

Фокус: Всъщност Брайла отнема доста повече пространство от нормалната азбука, която използваме?

Снежана Пенева: Да, да. Малко по-сложно е, защото не може един символ да се чете по няколко различни начина. Например корен четвърти, аз защото съм математик, корен от 4 се записва с помощта на 6 клетки. Това на зрящите хора е малко сложно, малко трудно за възприемане, но да ви кажа децата се справят идеално с начина на записване. Има си знак за степен, има си знак за индекс, въобще всички възможни неща са описани е един справочник за брайлово писане. Това се учи едно по едно, не всичко наведнъж. Постепенно е и децата се справят идеално – много лесно и много бързо. Аз самата пишейки на Брайл работя малко по-бавно от тях, защото това не ми е първото писане.

Фокус: Това за вас са един вид допълнителни знания?

Снежана Пенева: Да, това са мои допълнителни знания. Особено в  самото начало, когато се ограмотявах аз самата, започваме да решаваме квадратно уравнение, и децата се справяха по-добре и по-бързо от мен. В самото начало говорим, писането ми на Брайл и донякъде това им дава стимул и на тях самите на решават задачи.

Фокус: Госпожо Пенева, какво може да ни кажете за обучението на децата с нарушено зрение за боравенето с пари?

Снежана Пенева: Що се касае до банкнотите и боравенето с пари, това умение за разпознаване се изучава в един специален предмет, наречен „Полезни умения“. Ние имаме такъв специален предмет за децата, които имат нужда. В него се учат всички онези умения, които се учат подражавайки и гледайки другите. Едно сляпо дете няма как да подражава на другите. Как да си оправи леглото, как да се облече, как да си сгъне дрехите, как да подреди, въобще всичко което е свързано с ежедневието. Как да се пазарува, как да се потърси помощ, да речем, в един магазин на самообслужване от големите супермаркети. Това се учи в часовете по полезни умения. Часовете там да индивидуални, може и групови – готвене, чистене, всички възможни неща, които децата учат чрез подражание основно, се изучават в този предмет.

Фокус: Има ли обучение за това как да се разпознават банкнотите и как да се справят с паричните средства?

Снежана Пенева: Точно така. Започваме с монетите. Монетите са с различна големи, но например, една стотинка и 10 стотинки са много близки по големина. Да, но белите монети имат на ръбчето си едни чертички, които като се одраскат с нокът и се разпознават. По този начин единица и десетка се разпознават. По същия начин 5 и 20 стотинки. Те са много близки по големина, но 5 стотинки обиколката на монетата е гладка, а на 20 стотинки има ръбчета. По този начин се различават. За да не се опипват всички една по една, защото това отнема време, има едни специални монетници, които са тип портмоне, където се разпределят монетите по големина и се сортират. Подобно на монетниците в касовите апарати. Но това е направено тип портмоне, много лесно се сортират и после много лесно се работи в магазина. Даваме, например, такива задачи на децата – една шепа монети да ги разпределят, за да могат да ги научат. Всичко е въпрос и на техника и на практика, реално.

Фокус: Обяснихте как става разпознаването на монетите, а как става разпознаването на банкнотите?

Снежана Пенева: Първо пак сравняваме по големина банкнотите. Второ, едно от най-важните неща слепите хора и хората с нарушено зрение, е добрата подредба. В едно портмоне се слагат в първото джобче 2 лв. банкнотите, във второто 5 лв., в третото 10 лв. и така в различни преградки на портмонето се слагат различните видове банкноти, които да са разпределени. За един зрящ човек всичко, ако е на едно място, лесно по цвят може да ориентира и по-бързо да реагира. Но тук подредбата е много важна – кое къде се слага, за да може после да си го намериш. За всяко нещо си има определено място. Имаме дете, например, то всеки различно се справя. Ние даваме няколко идеи, а всеки вече възприема това, което на него му е най-удобно. Например имаме колежка, която си слага между показалеца и средния пръст банкнотата, и ширината докъде достига, тя разпознава коя е банкнотата. Просто тя си е запомнила докъде стигат 2 лв. и 5 лв. и може така да ги разграничи банкнотите като големина.

Фокус: Какво ще кажете за елементите за незрящи по новата банкнота от 100 лв., която бе пусната в обръщение?

Снежана Пенева: В момента на тези банкноти, които имат обозначение, но те не са толкова добре четими. Имам на предвид банкнотите, които досега имат обозначения. Надявам се тази нова столевка, която излезе, видях  само на снимка, не съм я пипала – там ми изглежда, че са малко по-добри тези брайлови обозначения. Но на досегашните брайлови банкноти, обозначенията в момента не са много четливи.

Фокус: А тези обозначения могат ли да се изхабят? Все пак ползваме банкнотите, те минават през множество различни ръце. Тази грапавина, която е нужна, дали изчезва с течение на времето?

Снежана Пенева: Ами на тези действащите банкноти досега, тази система в момента не работи. Може би само, когато е супер нова банкнотата. На всичкото отгоре, и човека трябва да е с добра сетивност, за да различи знаците. В момента това не е работещ механизъм. По-скоро по големина или по подредба, и от там нататък може да работи незрящият човек с банкнотите.

Фокус: В тази връзка, задължително ли трябва човека с нарушено зрение да е запознат с брайловата система, за да може да различи тези грапавини по банкнотите?

Снежана Пенева: Не, по-скоро трябва да има развита сетивност на ръцете, за да разпознае. Брайловото четене си в точно това. Около една година може би трае брайловото обучение при незрящите за развиване на тази сетивност. Брайловото обучение при незрящите отнема около 2 години. Като голяма част от времето, първата година може би, е развитието на тази сетивност, за да може да се разчита с пръсти, това което е релефно. Брайла е релефно изображение, релефни точки се разчитат. Не е трудно, но отнема време. Затова и брайловото ограмотяване е в рамките на около 2 години, подготвителен клас и първи клас. Първо се учи тази сетивност, после се учи клетката като разположение – първа, втора, трета, точките къде се намират, и постепенно докато се достигне до стандартната брайлова клетка със стандартния релеф.

Фокус: Да ви попитам относно използването на банкомати. Може ли да ни кажете има ли такова обучение в училище и какви са трудностите?

Снежана Пенева: По принцип ние обучаваме децата, в зависимост от това кой банкомат – на точно определен банкомат. Едно дете се учи на точно определен банкомат да работи, защото има много различни видове банкомати, на различни места са разположени, клавиатурата е различна. Някои банкомати имат брайлови обозначения, които са в полза на децата. Но основно всяко дете се обучава на точно този банкомат да може да работи, защото да речем има такава карта или банкомата е в неговия район и е най-удобния банкомат. Би могло да се научи какви са последователностите. Макар и да не говори банкомата, има такъв звуков сигнал, който подсказва, че е свършило едното действие, след това какво действие следва и това се учи, както се учи да кажем клавиатурата на компютъра. То просто и пръстите вече имат памет. Научно е доказано, че слепите хора могат да пишат по-бързо от зрящите хора – хората, които не са с нарушено зрение. Те не разчитат на очите си. Плюс това говорещата програма им говори, кои букви са натиснати, каква е думата, което е изписана. Учейки клавиатурата на компютъра, на същия принцип се учи и клавиатурата на банкомата, но за строго определен банкомат. Този банкомат работи така  и оттук нататък се прави това, това и това, като последователност от действия. Трябва да има и желание само детето да се справи.

Фокус: Предполагам, че в останалите случаи се разчита на възрастен или придружител?

Снежана Пенева: Точно така. Но разчита ли се само на придружител не може да се развие самостоятелност. Идеята ни е тези деца да са мотивирани, да бъдат самостоятелни и те самите да имат увереност, че могат да се справят.

Фокус: Госпожо Пенева, искате ли да добавите нещо?

Снежана Пенева: Това, което бих казала, е че много е похвално как в последно време се говори за трудностите при комуникирането с хората с нарушено зрение. Всеки би бил полезен на човек с нарушено зрение, но не бива да се прекалява с помощта – необходимо е човека с нарушено зрение сам да потърси помощ. Бихме могли да попитаме: „Имате ли нужда от помощ“, но незрящия човек трябва и той да потърси помощ, ако е необходимо. Това също е доста трудно да се накарат децата, например на спирката, да попитам „Това моят автобус ли е?“ или „Номера, който търся ли е?“. Затова работим – да са самостоятелни и обществото вече започва да придобива една култура за комуникиране за хората с нарушено зрение.

Бояна АТАНАСОВА