Снежана Стоименова, сдружение „Хора и традиции“: Светът е по-добър, когато през него преминават хора като Николай Кимчев

3 февруари 2018 година след тежко боледуване от този свят си отиде големият български актьор, певец и почетен гражданин на Симитли Николай Кимчев. В предаването „Симитли – минало, настояще и бъдеще“ на Радио „Фокус“ – Пирин Снежана Стоименова, зам.-председател на сдружение „Хора и традиции“ и един от близките приятели на Кимата разказа повече за животът му.

Фокус: Г-жо Стоименова, кой беше Николай Кимчев?

Снежана Стоименова: Винаги, когато мисля за него, мисля като за огън. Дар Божи. Безумно надарен и талантлив, безкрайно човечен. Помня го, когато за пръв път се сблъсках с неговия талант : неговите братя дойдоха в нашия дом – татко е побратим – останал пълен сирак, е намерил семейство в големия Кимчевски дом. Татко все говореше за Николай. Опънахме трапези, пяха всички, и мама пееше, и татко помоли: Коле, айде, батко, да изпълниш „Два са братя“… А той стана и зареди: Де, гиди, вино червено и тая лута ракия, никому добро не стори ни тая вечер, ни друга….“ Изпълни докрай народната песен. А ние всички мълчим. И плачем… За него нямаше малка и голяма публика. Беше отговорен към словото. Към песента. Към театъра. Семейството. Имаше някаква лудост в сърцето му. Да провокира. Да преодолява. Да достига. Помня, че с един от синовете му, в тийнейджърска възраст, както при всички, не е могъл да разговаря…- Написах му писмо, ми каза той. Как да му кажа какво мисля, като е в такава възраст… Дано помисли над думите ми. Не съм от най-близките му хора, но винаги съм го обичала и ценяла за огромния му талант. Талант, който избухваше. На сцената в театъра. На съборите Пирин пее, на сцените на големите събития в целия регион, на селските събори. И всяка сцена за него беше важна. Отговорна. Професионалист, отдаден докрай да достига с изкуството си, да променя с  изкуството си. Познаваше хиляди хора. И те го познаваха. Говореше без капка високомерие с всички. Беше достъпен. Няма да говоря за неговите роли в театъра и киното. За силата на духа да бъде  директор на театъра в трудни времена. За теразията след всяка роля. Николай Кимчев беше велик в човечността си. В отношението към братята, към сестра му, към родителите, към неговото семейство. Когато всички правим помени, той направи рожден ден на починалата си майка – баба Ристена и събра родата. Обичаше Пиринска Македония. И затова я изпя в неговата песен така, както никой друг не може. Обичаше нашата изстрадана земя България…Песните, въдишките, струните Струма и Места…хората, традициите. Пирин пее, мале ле, Пирин пее! Този вик на бял кон е запетан завинаги в съзнанието на всички, които обичат големия фолклорен фестивал Пирин пее. Светът е по-добър, когато през него преминават хора като Николай Кимчев. Страст. Любов. Талант. Човечност. И с Бог в сърцето, той изгря  и изгоря в своя огън… Огънят на обичането. И тъпаните, и зурните, изпратени от Симитли – за да го върнат, не го достигнаха, защото се превърна в звезда, която винаги ще свети.

Ливия НИНОВА