Снежана Стоименова, Сдружение „Хора и традиции“: Възстановките на Бъдни вечер и Слуга, които ще направим на 18 януари, показват уникалните традиции на село Брежани

Снимка: Сдружение "Хора и традиции"

Снежана Стоименова, заместник – председател на Сдружение „Хора и традиции“, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Г-жо Стоименова, какво ще видят нашите слушатели и читатели ако на 18 януари посетят село Брежани?

Снежана Стоименова: На Атанасовден – 18 януари ще направим възстановка на два обичая от региона на село Брежани – Бъдни вечер и Сурва. Правим това с идеята да съхраним в художествени снимки, в документален филм и малки рекламни спотове едни традиции, които са позабравени или традиции, които се поизменят, особено Слугата. По отношение възстановката на Бъдни вечер, то може би малко закъсняхме, защото традициите в Брежани, свързани с този празник са много красиви и щеше да е хубаво да ги представим, когато бе самият празник. Но не направихме така, защото нашата основна цел е преди всичко да опишем и представим етапите, наричанията, песните и традициите, кулинарията и красотата на трапезата по време на празника. Ще се опитаме също да пресъздадем уникалността на атмосферата. Крайната ни цел е всичко това да бъде обобщено и представено чрез книга, като по този начин ни се иска да успеем да ги популяризираме и да достигнат до младите хора. Проектът „Обредна култура от региона на Брежани – наследство и съвременност“ спечелихме през месец май 2019 година към програмата за културно наследство от Национален фонд „Култура“. Искам да кажа, че това е една изключителна възможност за читалища, за физически лица, за хора, които се занимават и които обичат традициите и културата – да може да съхраним паметта и да останем повече българи.

Фокус: Как ще се проведат двете събития и защо решихте да направите възстановките през месец януари?

Снежана Стоименова: Първо ще започна с това, че специално Бъдни вечер решихме да направим през януари, защото почитането на празника в село Брежани все още е особено важно. Традицията на Бъдни вечер е жива в почти всяко българско семейство от нашия край, затова не искахме да нарушим светостта на тази вечер, не искахме да я снимаме, не искахме да я направим показна. Идеята ни е съвсем последователно и вярно да я представим в друг етап, когато отново ще съберем семействата, но традицията ще бъде представена под формата на възстановка, тоест ще имаме една театрализирана и художествено представена Бъдни вечер. С представянето на този вид традиции основно се зае живото съкровище на село Брежани – Райна Гюрова. А Слуга ще представи Катя Лулейска от село Ракитна.  И двете дами са много атрактивни български жени. Те до такава степен са отговорни към паметта, която носят, че и двете са изписали едни страници с последователността на традицията, обредните действия, песните, които се пеят. Всичко това е нещо, което лично мен винаги може да ме трогне като едно отношение към културата, която може да изчезне или да се измени.   Бъдни вечер, Райна Гюрова ще направи с цялото си семейство. Поканила е и гости, които ще посрещне. Възстановката ще направим в нейния уютен дом като е важно да споменем, че всеки, който желае може да се присъедини към нашата група. Тоест тази възстановка ще бъде отворена за хората от село Брежани, но и не само, както и за медиите. Всички ще могат да станат свидетели на традициите, които се изпълняват при нас на Бъдни вечер като всичко ще бъде режисирано. Точно поради тази причина искаме възстановката да бъде извън контекста на святата Бъдни вечер. Слугата, което представлява традиция от нашия регион ще представи Катя Лулейска. Този вид традиция представлява нещо като курбан. Когато човек е преживял нещо много страшно, то някога не са могли да си обяснят тези явления, затова са си наричали светец, който да ги покровителства и който ги е избавил от случилото се. Всъщност Слугата е повод да се благодари на Бог и на всички, че сме живи и здрави. Слугата е вид наричане за здравето на цялата къща и хората, които живеят в нея. Курбаните, които се правят са два вида – постни или жертвени, като видът зависи от времето, в което се намираме. Най-важното на самата вечеря обаче не е нещо друго, а отдаването на почит към стопанина, който организира тази вечеря в памет на неговия светец. Интересното е, че в региона на Брежани съществуват много песни, които са посветени на Слугата. Аз помня песен, която майка ми пееше, когато ходихме на гости на Слуга. Текстът започва така: „Хайде попей ми слуго, попей ми да ти е честна трапезата“. Много красота има в българските традиции. Искрено се радвам, че към нашите дейности се присъединяват много млади хора-студенти, които с интерес наблюдават проучването на самите традиции. Тук е мястото да кажем, че много ни се иска да издирим и други носители на традициите, които да са от Крупник, Полето и така нататък. Надявам се, че те ще се свържат с нас, за да може да обогатим тази обредност и характерност на обичаите, които се надяваме да бъдат живи и за в бъдеще.

Фокус: Заснемането на въпросните обичаи на по-късен етап ще представите ли някъде и ще бъде ли достъпно за хората, например в интернет?

Снежана Стоименова: Това е идеята. Първото, което плануваме да направим е да издадем един прекрасен цветен Алманах. Книгата ще подготвим заедно с председателят на Сдружението Румяна Панова и с видния фолклорист проф. д-р Костадин Динчев. Изданието ще представи носителите на традициите, тяхната родова памет, история и така нататък. Целта ни е да представим нашите живи съкровища. Също така в момента проучваме и още няколко обичая, който ще опишем подробно. Това са Сурва, Прошки, Благовец, Предой  и Брежанската сватба – все обичаи, които са свързани с богати традиции, но някои от тях се забравят. По отношение вашият въпрос, то ще направим кратък филм до 3 минути, както и къси рекламни спотове от по около 30 секунди, които да представим на хората.

Фокус: Тъй като споменахте, че се надявате с Вас да се свържат и хора от други население места, то означава ли това, че вече планувате и по-голям проект?

Снежана Стоименова: Ние непрекъснато мечтаем. Какво да Ви кажа – при нас идеите и мечтите са много. В момента актуалното е, че разработихме един проект, който ни отне страшно много време. Идеята за него възникна по време на един от празниците на брежанския кестен. Тогава една жена искаше да разреже едни изключително красиви традиционни тъкани, които ние наричаме одевка. В този момент аз и председателят на Сдружението възкликнахме „Не! Това е толкова красиво, то е изкуство“. Така с Румяна Панова започнахме да мислим как да спасим малкото неща, останали по сандъците, което не се употребява и което би могло да бъде погубено завинаги. В същото време установихме, че никой не си е поставил за цел да изследва красотата на тъканите, на накитите, специфичността на Брежанската носия и на носията от регион Симитли. И така разработихме един много голям проект с партньори от Норвегия по Норвежката програма. Надяваме се, че ще успеем да го изпълним. Името на проекта е „Изчезващо изкуство“. Искаме да направим етнографска експозиция в  Брежани, която да е постоянна и в която да покажем неизчезващата красота на българката и на традиционната култура.

Фокус: Как хората от Брежани, а и не само, гледат на нещата, които правите?

Снежана Стоименова: Бих казала, че имаме изключително съдействие от ръководството на Община Симитли и това не е от куртоазия. Според мен точно по този начин трябва да се отнася и държавата, и общината към хората, които с ентусиазъм се опитват да възраждат и да правят специфични културни празници в малките населени места. Помощ имаме от тяхна страна, за което изключително благодаря на кмета Апостол Апостолов.  Оттам насетне, то в началото хората посрещаха нашите идеи с недоверие, със съмнение, че това, което искаме да направим няма да се случи. В крайна сметка нещата се случиха, защото ние решихме, че няма да мислим за негативите. Ние сме много позитивни, имаме страхотни живи съкровища и то не само в лицето на Райна, Катя, баба Велика и така нататък. Те са факт, съществуват и ние трябва да ги показваме. Всичко зависи от нас. Ние сме тези, които може да променяме средата и когато имаме такива поводи за гордост, то защото да не го правим заедно. Щастлива съм, че Сдружение „Хора и традиции“ успя да заработи в тази посока като вече дори мислим за разширяване на териториалния ни обхват, защото „малко ни стават тесни тези дрешки“. Единственото, което искаме е да правим неща, с които хората да се гордеят. Такива са нашата картинна галерия, празника на Брежанския кестен, имаме последователи, така че продължаваме напред.

Ливия НИНОВА