Соня Ковачева, художник: В изложбата ми  „Фокусиране: Благоевград, Париж, Мюнхен“ ще представя серия от лебеди

Соня Ковачева, художник в интервю за Радио „Фокус“- Пирин.

Фокус: Г-жо Ковачева, днес в Благоевград ще представите свои творби. Какво могат да видят жителите и гостите на Благоевград в Градска художествена галерия- Благоевград?

Соня Ковачева: Много съм щастлива, че мога да представя изложбата си в Благоевград в Градска художествена галерия. Изложбата се казва „Фокусиране- Париж, Благоевград, Мюнхен“. Тя е съсредоточена върху мои преживявания в последните години и насочване на вниманието към определени обекти, които са ме вълнували в дадените градове.  През последните години имах възможност да бъда няколко пъти в Париж, а и често посещавам Благоевград, тъй като има различни инициативи за съвременно изкуство. Бях вдъхновена от различни неща при пътуванията си, като тези мои работи съм ги събрала на едно място в Благоевград. Ползотворните пътувания, които вдъхновяват художника и след това той продължава да реагира по някакви теми, които разработва в ателието си.

Фокус: Колко творби ще представите и в какъв стил са те?

Соня Ковачева: Както казах те са направени през различно години. Може да бъде видяна ръчна хартия- „Парижки дневници“. Това е един цикъл от серии, които правих през 2010 година. След първото ми пребиваване в Париж бях в резидентна програма. Имах възможност да посетя отново този град, като продължих работата си отново върху ръчна хартия, като отгоре вече има и принт отгоре и съм използвала различни фотографии. Има много пътувания във времето, като включително и миналата година бях там и тогава правих рисунки, фронтажи и работи върху платно. Представените работи в Благоевград ще бъдат много. От самия град имам една серия от рисунки- лебеди, които са в Бачинов. Те са два бели и два черни лебеда, които още с първото ми отиване чисто символични ме впечатлиха. След това бях поканена на един пленер от Елена Панайотова и Сашо Стоицов, който се организира в Благоевград. Тогава нарисувал лебедите, като имах възможност да ги наблюдавам, да гледам реакцията на хората и разбрах техните имена. Двата бели се казват Бони и Клайд, а черните Пепа и Пепи, така са кръстени от местните. Със времето аз много пъти ходя и разбрах, че някои местни или децата ги кръщават и по друг начин, но за мен те си останаха Бони и Клайд, както и Пепа и Пепи. Направих една серия, като ги наблюдавах в различни състояния- спящи, когато се хранят или чистят, в различни ситуации и това ще бъде акцента ми към Благоевград. Мюнхен е третото място, на което ще наблегна. Там бях поканена от културния отдел на град Мюнхен за  творчески престой през 2012 година в един съвместен проект с немски художници. Тама започнах да правя за първи път фронтажи. Това е една техника върху хартия, на която се пренасят различни орнаменти, части от въпросната къща, която се казва вила Валберта и се намира близо до Мюнхен. Това е културна резиденция към културния отдел на град Мюнхен. Тя много ме впечатли с еклектиката си, с културното наслагване, което има и използването на различни мебели, орнаменти от различни региони по света в различно време. Това място през последните 20 години е посещавано от художници, музиканти и писатели, направих връзката с духа на орнаментите. Това, което те носят и попиват като информация спрямо хората, които са обитавали къщата. Ще има голяма възможност да се видят разнообразни, но взаимно свързани по някакъв начин, защото фронтажи продължих да правя и във Франция, но вече на открито.

Лора КАЛЧЕВА