Сотир Иванов, ИМ – Петрич: За жителите на Хераклея Синтика родината е била единствено градът, от който произхождат

Сотир Иванов, директор на Исторически музей – Петрич в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Г-н Иванов, тази вечер в голямата зала на общинска администрация ще се проведе едно много интересно събитие, което се организира от Община Петрич и Исторически музей – Петрич. Каже за нашите слушатели и читатели какво е то?

Сотир Иванов: Става дума за представянето на една изключителна книга, която е дело на д-р Калин Стоев – „Да бъдеш римлянин в Мизия. Антропонимия и просопография на романизираното население в Горна и Долна Мизия (І–ІІІ в.)“. С автора на книгата и с Борислав Павлов, представител на издателството ѝ се разбрахме да направим не просто  представяне, но и една по-разширена лекция, която да бъде тясно свързана с резултата от археологическите проучвания на античен град „Хераклея Синтика“. Затова от 18.30 часа пред жителите и гостите на Петрич, които ще дойдат на представянето ще бъде представена една лекция на тема „Да служиш във Вечния град. Военни от Хераклея Синтика на служба в Преторянските кохорти в градската стража на Рим“.  Знаем, че по времето на император Август, Хераклея Синтика и съответно нейните жители, по различни причини са се полазвали от благоговението на императора и поради това много мъже от града служат в Преторянските кохорти. Очевидно началото на I век е било свързано със страхотен разцвет в рамките на Хераклея Синтика, но и може би в цялата долина на Средна Струма между Кресненското и Рупелското дефиле.

Фокус: Лично за Вас какво е най-интересното нещо в тази книга?

Сотир Иванов: Тя е интересна от гледна точка на това, че е много близка до нашето съвремие, когато виждаме налагането на европейската идея и усещането за общност на по-голям кръг от хора. Всъщност идването на Рим е бил един първообраз на Европейският съюз, но разбира се е епохата на Античността с нейните културни, политически и икономически традиции. Това е бил един първи опит за обединение и създаването на общоевропейски продукт в областта на културата, управлението и обществения живот. В този смисъл идването на римляните, навлизането на Римската империя – дали ще говорим за Мизия и Тракия, дали ще говорим за Хераклея Синтика, която е в била в провинция Македония, всъщност ние виждаме една голяма идентичност към която се присъединява местните жители. Това се е случило без да губят своята идентичност, защото за жителите на Хераклея Синтика патрис или родина е единствено градът, от който произхождат, но в тяхното схващане за отечество е съществувала и по-голямата административна единица – региона или Римската империя.

Фокус: А какво се случва в Хераклея Синтика в този период? Има ли нещо интересно, което да е съхранено като историческо сведение?

Сотир Иванов: Хераклея Синтика преживява изключително интересен исторически период в тази римска епоха, когато Римската република постепенно отстъпва място на Римската империя като форма на управление. Интересното е, че гражданите войни, свързани с първият Триумвират по времето на Гай Юлий Цезар и Гней Помпей и вторият Триумвират между Марк Антоний от една страна, заедно с неговата сподвижница египетската кралица или царица Клеопатра и Октвиан Август от другата страна, водят най-решителните сражения много близко до Хераклея Синтика на територията на Балканският полуостров. Ние имаме данни, включително епиграфски и исторически за контактите на Гай Юлий Цезар с Хераклея Синтика, както и за вероятни срещи в античния град на Гней Помпей и негови сътрудници, близки до тракийските династии, търсещи подкрепа и военни сили от тракийските династии. По-късно по време на втория Триумвират, Македония и  Гърция както провинции застават зад Марк Антоний и Клеопатра. Има редици сведения, особено проучвания на нашия италиански колега Марио Волта, че всъщност Хераклея Синтика остава лоялна на Октавиан Август. Вероятно това се дължи на факта, че неговият баща Гай Октавий в известен период от живота си е пребивавал в Хераклея Синтика. Предполага се, че освен кариера, в този период той е създал и приятелски контакти, които по-късно помагат на неговия син в борбата за власт в Римската империя. Подкрепата на Хераклея Синтика за Октавиан Август рефлектира и върху неговата благосклонност към самият град и редицата права, които той му предоставя. Тук имам предвид не само службата на местните в Преторианската гвардия на Рим, но и разрешението да слагат контра марки на монети. Известни са контра марките, които подчертават, че градската управа на Хераклея Синтика признава тези монети за законни платежно средство. Малко по-късно самата Хераклея Синтика започва да сече свои монети с надпис: Монета на хераклеиците от долината на река Стримон.

Ливия НИНОВА