Сотир Иванов, Исторически музей – Петрич: За първи път по време на Европейската нощ на музеите в Петрич ще бъде представена изложба с минерали, фосили и вкаменелости от динозаври

Сотир Иванов, директор на Исторически музей – Петрич в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Г-н Иванов, на 20 май Исторически музей – Петрич за поредна година ще се включи в европейската инициатива Нощ на музеите, която се провежда във връзка с Международния ден на музеите. Какво сте подготвили като програма за тази вечер?

Сотир Иванов: Нашата концепция за Европейската нощ на музеите е всеки път да провокираме аудиторията ни с материали, експозиции и дори може да се каже гледна точка, която е различна от всичко, което сме показвали до момента. Това е така защото културата и природата, която ни заобикаля е разнообразна и една по-различна експозиция дава възможност да откриваме нови светове. Тази година за първи път в историята на музея, който е създаден през 2006 година, ние предлагаме една изложба, която е свързана с минерали, фосили и древни артефакти  от периода Юра и Триас с вкаменелости от динозаври и от онзи древен живот, който е бил на територията на земята  в един период от преди 500 до 150 милиона години.

Фокус: Какви са Вашите лични впечатления – имат ли хората интерес към тази инициатива?

Сотир Иванов: Да. По принцип ние като млад музей може да експериментираме всеки път с вкусовете и настроенията на хората, защото в крайна сметка не сме зависими от дълги традиции, които определят някакъв по-строг начин на поведение. Ние дори може да кажем, че все още учим нови начини за комуникация с нашата аудитория. Миналата година имахме повече то 40 хиляди туристи, а в Нощта на музеите имахме близо 2 000 души, които останаха с нас не просто до 00.00 часа, а до малките часове на следващия ден. Надявам се, че ще повторим тази бройка, а дори и да я надминем, въпреки че темата свързана с геологията, с минералите, с фосилите, с вкаменелостите от една далечна епоха до този момент по никакъв начин не са показвани като експозиция в Петрич.

Фокус: Всички отдели към Исторически музей – Петрич ли ще работят и с какво работно време?

Сотир Иванов: Всички колеги ще работят, но не и всички отдели. Ние традиционно събираме всичко в една зала, защото нашия екип е сравнително малък, а обектите ни са доста диверсифицирани. Ние имаме четири обекта, от които два са в град Петрич – това са Централна експозиция и Къща-музей „Ванга“, другите два са извън града – Национален парк-музей „Самуилова крепост“ и античен град Хераклея Синтика. Освен централната експозиция, в Нощта на музеите за посетителите ще бъдат отворена и Хераклея Синтика, която ще бъде осветена от прожектори. Там хората могат да видят доста архитектура, която е изключително добре запазена за територията на България – имаме Гражданска базилика, Агура или площад, който е от средата на II век изключително добре запазен, защото е бил „запечатан“ от земетресение през 388 година. Както казах другия обект, който ще работи е централната експозиция, където ще се опитаме да покажем не само изложбата, която е посветена на минерали, фосили и вкаменелости, но също така ще има етнография и материална култура, която е свързана с историята на град Петрич, ще имаме експонати и от къща „Ванга“. Но отново подчертавам те ще бъдат на разположение за туристите в Централната експозиция, защото екипът ни е от 8 човека и няма как да осигурим хора цяла нощ и на четирите обекта. Разбира се вашия въпрос е много важен и ще кажа, че нашето желание е в следващите години в Нощта на музеите да работят всички наши четири обекта, защото те се намират в различни части на Петрич и удовлетворяват различни аудитория.

Фокус: Тъй като споменахте Хераклея Синтика, то важно е да отбележим, че съвсем наскоро приключихте първия етап от археологическите проучвания на обекта за този сезон. Каква е равносметката Ви след него?

Сотир Иванов: Хераклея Синтика се оказва вероятно най-големия археологически обект на територията на България и в най-добро състояние, не само защото е извън съвременен урбанизиран център и няма много строителство, което да разрушава старите сгради, ами и защото дълго време е бил неизвестен за науката. Търсен е бил на юг от планината Беласица и по този начин в миналото не е имал възможност за разрушаване, разкриване и заради недобра консервация разрушаване на самия обект. На практика това което се случва с Хераклея Синтика е едно малко чудо. Ние разполагаме с една Гражданска базилика и Централна градска част, които бяхме разкрили през последните 2015 – 2016 година, имахме страхотни сгради от ранно елинистическата епоха, свързани с Филип II и Александър Македонски, но тази година в края на месец април и началото на месец май в изключително добро състояние открихме площада, форума или агурата на града. Перфектно запазени са стилобата или това са стълбите, които водят към площадното пространство, мрамора, с който е бил покрит този площад. Искам да отбележа, че неговите размери са удивителни – до този момент сме разкрили 30 метра, но със сигурност това площадно пространство ще се окаже по-голямо, защото не сме стигнали до края. На този етап дори не може да предположим какви са реалните размери, но това което в момента може да се види със сигурност е повече от запазените антични градове на територията на Република България. Проучванията ще подновим на 13 юни. Другото интересно, свързано с Хераклея Синтика е нейният много сериозен консерватизъм, свързан със самочувствието на местното население. На практика този пази културни мотиви и модели на поведение, които са наследени от тракийското и елинистическо минало на града, дори и в много късна римска епоха. Така например един надпис на Есхинян от средата на II век след Христа, това е времето на Антонините, Златния век на римската империя, съдържа формули, имена и постановка, които са характерни за 400 години преди написването на паметника. Очевидно е, че в този район има голяма самочувствие, базирано на богатото тракийско минало. Не случайно синтите са били включени от Омир в Илиада и Одисея. Това самочувствие е било свързано с македонската царска династия на Аргеадите и по-скоро на Филип II и Александър Македонски. Те по някакъв начин са се чувствали съпричастни с този град. Също така има много богато наследство, свързано с етническото разнообразие, защото освен траки, синти, македони, тук са заселени елини, римляни, илири, келти или гали. Всичко това ражда един бихме казали Мегаполис за онова време, който поражда много културни течения, които са устойчиви и оказват влияние на един много голям регион, който може да се свърже едва ли само със средна Струма, а с един голям централен регион на Балканския полуостров.

Фокус: В навечерието на Европейската нощ на музеите, няма как да не Ви попитам и каква според Вас е ролята на тези културни институции в нашето съвремие, имайки предвид, че вече сме изключително облагодетелствани от към технологии, има и доста виртуални музеи…

Сотир Иванов: Вижте, виртуалните музеи са вариант, с който ние може да информираме нашата аудитория какво може да се види. Бих Ви споделил една много стара фраза от един класически филм „Добрият Уил Хънтинг“ – „Съвсем различно е да знаете, а друго е да пипнете, да помиришете и да видите тази материална култура, която Ви вдъхновява дори като образ в учебника“.

Фокус: Какво искате да пожелаете на всички Ваши колеги в музеите по повод празника?

Сотир Иванов: Искам да им пожелая тази дързост и себеотдаденост и ентусиазъм, с който всички български колеги проявяват в опазване и популяризиране на културното наследство. Мисля, че в последните години музеите се превърнаха в запазена марка на България и не случайно, защото ние сме дали много на света. Със сигурност имаме много ресурс да продължаваме, тъй като това което имаме във фондовете на нашите музеи провокира, емоционално е, съдържа спомен и може да бъде ползвано в бъдеще както за художествено и културно решение, така и за политическо и икономическо. Това е съхранената памет. Без нея ние няма как да оцелеем, няма как да успеем.

Ливия НИНОВА