Сотир Иванов, Исторически музей – Петрич: Хераклея Синтика генерира огромен посетителки интерес

Сотир Иванов, директор на Исторически музей – Петрич в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Г-н Иванов, поводът ни за разговор днес с Вас е една плоча, която преди време, с помощта на органите на реда, успяхте да спасите от иманяри и през предходната седмица, след извършена реставрация, изложихте на античен град Хераклея Синтика. Първо припомнете ни малко повече за самия артефакт и за неговата стойност.

Сотир Иванов: Тази плоча, която ние условно нерекохме „Плочата на Касандър“, защото разказва една криминална история, случила се през втората половина на II век или началото на III век сл. Хр. е свързана с историята на Касандър, който е убит на връщане от Пауталия (съвременен Кюстендил) до Хераклея Синтика, близо до Петрич. Интересното при плочата е, че тя е от един сравнително късен период когато предполагахме, че градът вече е бил в упадък. Самата плоча, високия стил, влиянието от епоса и епическата трагедия, самата мерена реч показват висока култура и стандарт на Хераклея Синтика дори през тази късна епоха. Очевидно Хераклея Синтика запазва статута си на столица на средна Струма около 1000 години – от IV век пр. Хр. поне до сериозните земетресения от 355 и 388 година сл. Хр. Тази плоча е с височина около 1.70 метра, тежи около 1.200 кг. За нас бе изключително важно да я покажем, заедно с прекрасен превод на гръцки и на български. Разбира се показан е и оригиналния текст. Всичко това бе направено благодарение на съвместната ни работа с колегата Николай Шаранков от Софийския университет. Всичко това беше експонирано в естествена си среда, дори нишата, в която е поставена плочата е заобиколена от същия тип и цвят камък. За нас е от изключително значение да покажем града не само като архитектура, но и като култура. Мисля, че това се оценява и от нашата посетители. Бях изключително изненадан от румънски колеги, които в събота посетиха обекта само защото са чели за него в интернет.

Фокус: От експонирането на плочата на обекта до момента, освен румънските посетители, за които споменахте – какъв е интереса?

Сотир Иванов: Като цяло Хераклея Синтика генерира огромен интерес и аз се радвам, че за първи път в моите съграждани, в местната общност виждам една силна привързаност към миналото и към това, че това минало е част от нашата идентичност, а също така е нашата визитна картичка пред света. Знаете, че всеки един музеи в България най-често се посещава от представители на други области или чужденци. Обикновено музеят в даден град е най-малко популярен сред собствените си съграждани, но специално в Исторически музей – Петрич съотношението беше някъде 80 към 20 %, тоест по-голямата част от посетителите ни бяха от райони извън Благоевградска област и чужденци, а по-малката част  от област Благоевград, Петрич и Петричка община. Тази тенденция обаче вече се обръща и за мен е голямо удоволствие, че жителите на общината ни се радват и посещават обекта след всяка информация за нови открития. Очевидно е, че сме свършили нашата работа като културна и образователна институция. Що се отнася до туристическия поток като цяло мога да кажа, че още на шестмесечието се оказа, че ние имаме такъв обем от посещаемост, който надвишава с 40 % този от миналата година. Ако тази тенденция се запази, то Исторически музей – Петрич ще бъде една изключително добре представена сред публиката институция и дори лидер по посещаемост на музеите в страната, разбира се съобразно мащаба си. Една посещаемост от 70 – 80 хил. туристи годишно, представлява изключително постижение за един провинциален музей.

Фокус: Тъй като плочата на Касандър е спасена от иманяри, то няма как да не Ви попитам към днешна дата как стои въпроса при Вас с този проблем? Имате ли някакви затруднения или мерките, които предприехте през предходните години вече дават своя резултат?

Сотир Иванов: Иманярските набези са един много сериозен проблем за цял България. Иманярска дейност и желанието за комерсиална печалба, за сметка на общото ни историческо минало за съжаление преди години беше изключително модерно и достигна големи мащаби, още през 90-те години. За съжаление в тази сфера глобализацията на света и възможността да продадете нещо в чужбина е много по-широка от преди, когато границите бяха затворени.  В този смисъл Исторически музей – Петрич има няколко политики. Първата от тях е свързана с превенцията – когато ние, като общество осъзнаваме значимостта на нашето културно наследство, то всеки един от нас по свой начин става пазител на това наследство, грижи се и създава онези условия, които не допускат грабителство. Тази превантивна дейност е изключително тясно свързана с археологическата дейност и експониране на Хераклея Синтика, защото обществото ще бъде заинтересовано от  културното си наследство само когато го познава като свое собствено. За щастие ние имахме успех в тази посока, без разбира се да подценяваме и другите дейности, които се свързват с охранителна дейност. Всички наши обекти се охраняват, като поддържаме както хора, така и наблюдение на всички наши обекти извън града, които са Самуилова крепост и Хераклея Синтика. Поддържаме контакти с хора по селата. Непрекъснато присъстваме в онези местности, които са свързани с някакво историческо наследство. Освен това правим теренни обходи и тук изключително важна е нашата съвместна дейност с Национален археологически институт с музей към Българската академия на науките (НАИМ към БАН). Директорът на институцията доц. д-р Людмил Вагалински организира теренни обхождания както миналата година, така и тази ще бъдат проведени такива. Целта е да може да се запознаем с културното наследство не само в района на обектите, които охраняваме, но и на всичко онова, което е разположено на територията на община Петрич. Само по този начин ще имаме възможността да вземем както превантивни, така и охранителни мерки за неговото опазване. Радвам се, че в последните години абсолютно се вижда, че иманярската дейност се ограничава. Ако преди да започнем археологическите разкопки хълмът Джонков връх, където е разположена основната урбанизирана територия на Хераклея Синтика и Червените скали, които са некропола на античния град, представляваха „швейцарско сирене“. В момента заради видеонаблюдението и присъствието на охрана 24 часа, тази дейност е силно ограничена. Друга причина за добрите ни резултати по отношение на иманярските набези в района на Хераклея е и широкия туристически поток, защото  няма как при условия, че обекта се посещава от повече 100 – 150 човека дневно от ранна сутрин до късно време, пред очите на тези хора да се извършва иманярска дейност. Нещо повече. Благодарение на Хераклея Синтика, община Петрич ще придобие нови мащаби, защото през месец октомври предстои до обекта да се изгради асфалтов път, което ще позволи идването до обекта не само на автомобили, но и на автобуси. При това положение ние ще можем да сключим договор с туроператори и съответно нашия обект да се посещава от много повече хора.

Фокус: Тази година отбелязвате 10 години от започването на проучванията на Античен град Хераклея Синтика. В наш предишен разговор споменахте, че планувате да организирате постерна изложба по този повод. Ясна ли е вече датата на събитието?

Сотир Иванов: Дата е 12 септември като решихме, че  ще покажем освен една страхотна постерна изложба, която показва как от един хълм, който беше бунище за зеленчукова продукция и терен за иманярска дейност изниква един страхотен град и форум, с невероятна архитектура каквато не сме очаквали. В същото време на този ден отново ще покажем златната римска верижка от IV век, тип „Истимион“, която открихме не отдавна в агурата, в търговските помещения на античен град Хераклея Синтика.

Ливия НИНОВА