Спас Карафезов, предс. на Национално читалище на слепите: Брайловото писмо не е изгубило значението си 210 години след рождението на своя създател

снимка: pixabay.com

Председателят на Националното читалище на слепите „Луи Брайл 1928” Спас Карафезов, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна

Фокус: Г-н Карафезов, във Варна предстои да се проведе своеобразен маратон на брайловото четене, обяснете повече за инициативата?

Спас Карафезов: Благодарение на Агенцията на хората с увреждания е одобрен един проект – „Голямото брайлово четене“. Той е посветен на 210-тата годишнина от рождението на Луи Брайл. Ще се състои в София, Пловдив и Варна, както и в двете училища за деца с нарушено зрение в страната. В Габрово вече мина. Проектът приключва до 15-ти ноември. Той е по подобие на събитията в Германия, да кажем, където голям фестивал е посветен на брайловата година.

Фокус: Как ще протече събитието във Варна?

Спас Карафезов: Характерно за него е, че неограничено, без състезателен характер. Ще може да участва всеки, който желае, да ползва какъвто източник иска. Въпросът е участникът да чете с пръстите си пред всички. Ще има, разбира се, в зависимост от бройката на участниците, някакъв регламент. Да кажем до три – четири минути ще може да се представи всеки участник. Но ако някой много красиво чете и се хареса на публиката, разбира се, ще има комисия, която ще даде възможност да довърши текста.

Фокус: Кое е важното в целия проект?

Спас Карафезов: В днешния ден на дигитални технологии, на IT технологии, слепите ползват и компютри, и смартфони, и лаптопи, и различни електронни средства, за да могат да слушат записи, да трансформират текст с глас. Имаме и една програма, която ние наричаме накратко „Гергана“. Но брайловото писмо е едно незаменимо средство, защото слепият човек може да си чете сам, със своя вътрешен глас. Така, както вътрешно изпитва интерпретацията на текста. Според неговите възгледи, според душата и нагласата си. Със сладост може да си прочетат стихотворения на Яворов – има такива, отпечатани на брайлов шрифт, на Димчо Дебелянов, текстове на лирици от нашата и световната класика. А всичко друго е чрез посредник – електронен глас. Разбира се, много е близък до човешкия, но не е същото да го слушаш. Това е и смисълът на дългото четене. Да възкресим отново значението на този шрифт. Милиони слепи по света сами са писали и са си чели, получавали са образование до професори, композитори. Тук визирам Петко Стайнов, големият български композитор. Имаме научни работници, професори, които са си служили с брайловото писмо. Така че то не е загубило своето значение и днес.

Диана СТОЕВА