Станислава Етова, Вегетариански клуб-Пазарджик: Хората имат хранителна, психологически и емоционална обвързаност с храната и заобикалящия ни свят

Свидетели сме на широка дискусия в целия свят – какво и как ядем, какъв е произходът на храната и доколко е полезна за нас. Промените в околната среда, глобализацията, нагледните материали за пътя на месото вдъхнови и спечели завинаги феновете на вегетарианството. Тази кауза роди и много други – за опазването на околната среда, за хуманно отношение към животните, за здравословен начин на живот. Тези и още въпроси, за Радио „Фокус” – Пазарджик коментира Станислава Етова, председател на Вегетарианския клуб в Пазарджик.

Фокус: Каква е същността на вегетарианството и веганството и това диетичен режим на хранене ли е или цяло философия?
Станислава Етова: В началото, когато се заражда вегетариантството, отказът на част от хората да не ядат месо е по етични причини и емпатия към животните и нежелание те да бъдат наранявани. Когато започва масовото отглеждане на животни във фермите, тогава започва и своеобразният бунт на веганите и вегетарианците и те започват да се отказват от месото, както и от продуктите на животните от фермите, които включват яйцата и млечните продукти. От 50 години насам се формира веганството първоначално като бойкот срещу нехуманното отглеждане и убиване не животните от фермите. По-късно то става цяла философия на живот и здравословно хранене.
Фокус: Може ли един веган да си изгради пълноценен начин на хранене, като изключи местните и млечните продукти от менюто си ?
Станислава Етова: Има дългогодишни вегани, които са светъл пример за това как човек може да изживее живота си много добре, водейки вегански начин на живот. Пример са част от хората от Тибет, които водят отшелнически начин на живот и консумират само сурова и натурална храна. Много е важно за здравословния начин на живот какво точно усвоява организма ни , а не от какво ние мислим, че той има нужда. Всеки трябва да се вглежда в това към кои храни е склонен. Но преди всичко е важно човек да се чувства добре.
Фокус: Какво можем да кажем на хората ,които тепърва искат да станат вегани – има ли преходен период, в който трябва да се откажем от месото и да приспособим организма си към новия вид хранене?
Станислава Етова: При всеки е индивидуално. Но всеки един трябва да го прави плавно. Месото може да се спре напълно от раз с преходен период от риба. Ако изключваме месните продукти и яйцата, периодът на синхронизиране с растителния начин на живот е по-дълъг. Препоръчително е да се започне с правене на диета само с растителни продукти. Много важно е да не изключваме бобовите растение от менюто си, тъй като те са протеинът, който замества липсващото месо. Също така всеки нов вегетарианец, който е поел пътя към веганството, яде млечни продукти и това е именно преходния период. За да може да се спре консумацията на местни продукти се увеличава приемат на млечните. Но този период не трябва да е дълъг, защото пренасищането на организма с млечни продукти има негативни отражения върху него.
Фокус: Как се справя един веган с липсата на сладки неща, шоколадови изделия, които са приготвени на основата на мляко и яйца? Медът може ли да бъде техен заместител?
Станислава Етова: Тази битка е дълга. Пристрастените към сладкишите хора трудно се отказват от тяхната консумация, тъй като те имат преди всичко емоционална потребност да ги консумират. Затова първо трябва да се преодолее емоционалният дисбаланс, които поражда потребността от ядене на сладко. Има много заместители на шоколадовите изделия – лешниковият тахан отлично замества шоколада. Сред храните, които заместват сладкишите са медът и тахана, кленовият сироп и вегенските бонбони, които са смесица от фурми, кокосово масло, косови стърготини и ядки. Всъщност, ние не трябва да търсим удоволствие от храната, а да търсим усещането ни към живота. Всекидневната работа и удоволствие от нещата, които правим, биха ни накарали да забравим за сладкото. Веганството затова е философия, защото то действа освен на хранителна и на емоционална и психологическа основа. То е начин на живот, не е само диета и не цели да не ядеш постни храни. Целта на веганството е природосъобразен начин на живот, който включва и благуването на душата и радостта от всичко, което правиш.
Фокус: Децата могат ли да бъдат вегани и от каква възраст е добре да се ориентират към тази философия? И, разбира се, може ли едно бебе да израсне пълноценно, без да консумира млечни и местни продукти?
Станислава Етова: Известни са всички варианти на деца, родени от вегани и вегатарианци, които остават такива, и такива, които стават месоядни, въпреки родителите си. Ако родители видят, че децата имат влечение към месото, не бива да ги лишават, защото това е потребност на организма. Много семейства отглеждат здрави и пълноценни деца с вегатнски начин на живот и хранене. Ако искаме да превърнем детето си във веган, то предварително трябва да увеличим вегетарианския период в неговото хранене, за да стане плавно. Виждам, че децата са склонни още от малки да разбират, че животните не се ядат и това им е много достатъчно и им създава вътрешна дисциплина. Те имат склонност да повярват на идеята, че животните не са храна за тях.
Фокус: Каква е дейността на Вегетарианския клуб в Пазарджик и колко са неговите членове?
Станислава Етова: Засега Вегетарианския клуб в Пазарджик има около 20 членове. Нямаме възможност за много външни изяви, тъй като те са обвързани с време за подготовка и лично финансиране, но се надяваме да разширим дейността си, като разбира се, сме отворени и за нови членове и симпатизанти. На този етап можем да си позволим веднъж годишна да имаме външна изява и ще работим върху възможността да можем да презентираме дейността и философията си за здравословен и пълноценен начин на живот под формата на базар през топлите месеци на годината.
Албена ЖИЛЕКОВА