Станислав Пандин, ДАЗД: Предстои поетапно закриване на останалите домове за деца, лишени от родителска грижа

Снимка: Личен архив

Станислав Пандин, представител на Държавната агенция за закрила на детето, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Господин Пандин, какви са възможностите за преобразуване на грижите за деца у нас?

Станислав Пандин: Аз бих започнал така: това е една целенасочена работа. Това, което и преди малко от Фондация „Сийдър“ чухме, и това се извършва не само от държавата и от гражданските организации, това трябва да е дело и на цялото ни общество. Защо е така? Защото ще имаме само ползи, след малко това ще го уточним защо. Какви са възможностите? Целта е останалите, „Домове за деца, лишени от родителска грижа“, които са осем на брой, в най-скоро време да бъде преустановена тяхната дейност, като на тяхно място ще има центрове за настаняване от семеен тип, такива резидентни услуги, за които чухме преди малко.

Водещ: Да. Госпожа Александрина Димитрова, която беше наш гост от Фондация „Сийдър“, каза обаче, че държавата трябва да вложи повече. Какво прави държавата, господин Пандин по този въпрос?

Станислав Пандин: Държавата какво прави, това ще кажат хората от различни институции, аз мога да говоря конкретно за Държавната агенция за закрила на детето. Да, работи се по европейски проекти. Това е финансирането, що се отнася до Центровете за настаняване от семеен тип. Специално Държавната агенция за закрила на детето това, което прави, е да дава лиценз на такива Центрове за настаняване от семеен тим, или да отнема съответно този лиценз, ако евентуално нещо не върви вътре в него, да дава предписания. Това е ролята на Държавната агенция. Също така председателят на Държавната агенция за закрила на детето, в лицето на д-р Елеонора Лилова, участва в една група от министри, междуведомствена работна група, където тя е секретар на тази група. Там се взимат големите решения, що се отнася до Центровете за настаняване от семеен тип. Има и една по-малка работна група, също така междуведомствена. Тя е постоянна работна група, където участват експерти от много министерства, от граждански организации като УНИЦЕФ, от сдружението на работодателите, що се отнася до общините. Там се решават нещата, като работата между институциите, как ще става самото деинституционализиране, практическата дейност.

Водещ: Имаме ли информация какъв е броят на домовете за деца с увреждания, за деца от 4 до 7 години на територията на страната?

Станислав Пандин: Аз доколкото знам, тези домове са закрити изцяло. В момента има домове за лица, лишени от родителска грижа. Три са в Стара Загора, във Враца има. Общо мисля, че са 8, това е лично моята информация. Децата са под 100. Лично разговарях с директорите на тези домове. Имаме една страхотна инициатива на Държавната агенция, заедно с едно пловдивско училище. Дечицата от това пловдивско училище „Антим І“ лично подариха книжки на тези деца с послания. Нашата работа е ние да ги препратим. Що се отнася до календарна възраст, до умствена възраст – да, има деца с ментални проблеми в тези домове, но оттук насетне идеята е да бъдат, както ви казах, закривани поетапно и да се случват нещата в Центрове за настаняване от семеен тип.

Водещ: Вчера вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева съобщи, че България е намалила броя на деца в институции с 90%. До 2025 г. страната ни ще е наложила пълна деинституционализация в грижата за деца. Господин Пандин, какви са ползите за обществото от деинституционализацията на деца?

Станислав Пандин: За ползите за обществото можем да говорим цял ден. Общо да кажем – огромни, защото изчезват, закриват се, меко казано, едни мрачни домове за деца с увреждания. Те са закрити. Намираха се в почти недостъпни места. Имаше неприемливо и агресивно отношение от страна на персонала към децата. Гарантирането на правата на децата, особено пък на тези, които по една или по друга причина не могат или има риск да не могат да се отглеждат от своите биологични родители, изисква да има условия за това. И едно от тези условия е именно въпросната деинституционализация на грижата. И ако мога да изляза от експертния език, преди години работех и като училищен психолог, така образно да го кажа. Събирахме храна, дрехи, обувки, водех децата в такива домове. Говоря за средношколци, за по-големите. Искам да ви кажа, че и най-големите хулигани, жаргонно казано, плачеха след тези срещи в тези домове от комунистически тип.

Водещ: Понеже споменахте това, искам да ви попитам какви са наблюденията ви за обществените нагласи спрямо социалните теми?

Станислав Пандин: Разбирам за какво става въпрос. Що се отнася до това, което се случва, до протестите – живеем в демократична държава, всеки има право да изрази своето мнение, гласът на всеки трябва да бъде чут. За съжаление, през годините се постигна, и негласно и ние го знаем това нещо, към гражданските организации едно негативно настроение. Но струва ми се, че трябва да има повече яснота и повече предавания като настоящото, за да може колегите от фондации, от НПО да излизат със своите резултати и със своята дейност, да бъде ясно на хората за какво иде реч. Иначе останалото е популизъм и предизборна кампания, това е моето мнение.

Йоланда ПЕЛОВА