Станка Димитрова, историк: Варна е последният освободен град в България

Това каза Станка Димитрова, историк в интервю за Радио „Фокус“ – Варна

 

Фокус: Госпожо Димитрова, как започва Освобождението на България?

Станка Димитрова: Последните думи на Георги Бенковски „Моята цел е постигната вече! Аз забих ръждясалия 500-годишен нож в сърцето на тирана“ се оказаха пророчески за Освобождението на България. Априлското въстание накара целия свят да разбере каква държава е имало на Балканския полуостров. Дори без да имат официална държава в последните 5 века, поданиците и населението на България иска Освобождение. А то е започнало с Априлското въстание. Целта на това велико събитие е постигната, именно да се обърне поглед към Източния въпрос. След Априлското въстание светът и всички дипломатически представители и интелигенцията на Европа са започнали да говорят за България. От този период има толкова много написани статии, рисунки  и множество кореспонденции. Освободителната мисия е била изпълнена с  Априлското въстание, макар и то да е било потушено.

Фокус:  Кога е освободен град Варна?

Станка Димитрова: Варна е един от последните градове в България, който пада под Османска власт след битката на Владислав Варненчик и съответно градът ни е освободен последен.

Фокус: Защо Варна пада под Османска власт последна и защо е последният освободен град?

Станка Димитрова: Град Варна е имал огромно значение за отбранителна сила на Османската империя.  Той е град-пристанище и значителен търговско износен пункт. Заедно с градовете Шумен, Силистра и Русе образува крепостния четириъгълник, служещ за отбрана на Османската империя. Той е силна крепост със стабилен гарнизон,  който преди Освободителната война е укрепяван и увеличен многократно.

Фокус: Как варненци са се осведомявали за развитието на Руско-турската освободителна война?

Станка Димитрова: Варненци научават за  Руско-турската освободителна война когато се събират в сградата на училището, читалището и общината във Варна на улица „27-ми юли“. Сега там се намира сграда на църквата Св. Архангел Михаил“. Събирайки се там, те четели руския вестник “Голос“. Те се осведомявали се за развитието на войната, научавали информация от пресата и така започват да се подготвят да посрещнат руските войски.

Фокус: Как са се подготвяли са посрещнат руските войски?

Станка Димитрова: Писали до Добрич или както тогава се е наричал Хаджиоглу Пазарджик и искали да им изпратят платове с цветовете на българското и руското знаме. Подготвили арка, под която да преминат руските войски когато пристигнат във Варна. С една неизвестност и трепет са ги очаквали, но междувременно, когато се сключва мира в Сан Стефано въпросът за Варна и другите градове от крепостния четириъгълник остава нерешен.

Фокус: Как се е решила съдбата на Варна?

Станка Димитрова: Сан-Стефанският мирен договор определя границите на бъдещата  българска държава, заключени в нейните етнически рамки. Скоро след това на Берлинския конгрес съдбата на Варна и на Шумен, който е другия важен укрепителен пункт остава неясна. Въпросът за Варна не е бил решен и в Берлинския конгрес било изписано да се освободят крепостите Шумен и Варна, но така и не е била фиксирана конкретна дата. Чак на Петото заседание на Берлинския конгрес се решава тези крепости да бъдат изпразнени от османските войски. Докато се стигне до заповедта за тяхното освобождаване, в околностите на Варна вече били струпани руски войски. Водели се сериозни преговори между двете командвания-руските и османските за предаването на варненската крепост. Потенциално бил решен въпросът, но окончателното решение се забавило. Командващият османските войски- Фазлъ паша се мести от Шумен към Варна  и не желае да предаде крепостта. Водещият преговори  от името на руската страна бил Аркадий Дмитриевич Столипин. След като разбрал, че въпросът е решен, той отишъл до Цариград да вземе заповедта за предаването на варненската крепост. Когато се връща я  връчва на Фазлъ паша.

Фокус: На коя дата е Освобождението на Варна?

Станка Димитрова: Берлинският конгрес се провежда през месец юни и юли 1878 година, а на 27 юли 1878 руските войски тържествено са посрещнати  във Варна в двора българското училище, църква,читалище и седалище на общината на улица  „27-ми юли“. На тази дата е освободена Варна.

Фокус: В двора на храм „Св. Архангел Михаил“ на улица „27 юли“ се намира паметникът „Посрещане на братята-освободители“.

Станка Димитрова: Да, това е един малък, но много изразителен паметник, разположен на улица „27 юли“. Той  е открит по повод 100 годишнината от Освобождението на Варна през 1978 година. Паметникът напомня за това така важно за историята на Варна събитие, което бележи един нов етап и период в развитието на българската държава. Освобождението на България е първата сериозна политическа стъпка, от която започва образуването на новата българска държава. България, която е била заличена като държава почти 5 века, възкръсва на политическата сцена и със Сан-Стефанския мирен договор се слага началото на Третото българско царство.

Сияна БУХЛАРСКА