Стела Балтова: Пристигащите полети по някои дестинации ще имат 30% ръст за Великден

Стела Балтова, служебен министър на туризма, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: До 8-ми април Велико Търново е столица на културата на България, защо не и на Европа. Министърът на туризма, Стела Балтова, участва в официалното откриване на Международното туристическо изложение „Културен туризъм“ в старата столица, което се провежда за 14-та поредна година. Какви успехи отчита изложението, г-жо Балтова, което очевидно се превръща в традиция, каква е неговата резултатност?

Стела Балтова: Преди да кажа за резултатността бих желала да кажа, че изложението е организирано за първи път през 2004 г. и до днес то се превърна в реален културен феномен. Това не само е първият специализиран форум за популяризиране на културния туризъм на България като туристическа дестинация, а също така изложението  във Велико Търново, се превърна в територия на сътрудничество между държавните, неправителствени организации, общините, музеите, научните среди, бизнеса, които представят изключително атрактивно, с удоволствие и с невероятно настроение своята дейност, своите добри практики и събития. Определено мога да кажа, че създават приятели и печелят нови приятели на региона и на България. Изложението, както вие самата споменахте, се провежда за 14-ти път, и в този период са се представили близо 50 държави. И мога да кажа, че много от тях са черпили от българския опит за популяризирането на културния туризъм. Сред тях са и водещи сили в сектора като Испания, като Португалия. Тази година има над 70 изложители, но като цяло през годините около 30 000 посредници, посетители на година, различни възрасти, различни професии. Освен туроператори и общини на изложението има много занаятчии, представители на приложните изкуства, които боядисват яйца по методи използвани още от древността и наистина е много вълнуващо. Освен това се показват по-малко познати дестинации. Има представители на посолства на Азербайджан, на Бразилия, на Виетнам, на държавата Палестина, на ЮАР. Вие не можете да си представите с какво настроение са хората тук. Освен това градовете партньори на Велико Търново са тук –  Прага, Бурса, от Охрид, настроението наистина е фантастично. Програмата е много, много добре организирана. Ние работим съвместно като партньори с Община Велико Търново, Българската хотелиерска и ресторантьорска организация, както и  Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции, сътрудничество, което наистина превърна културния туризъм в Търново в кауза и има своето устойчиво развитие. В рамките на самото изложение  приключи научна конференция с международно участие, чиято тема е „Културно историческо наследство“, която представи различни иновации в тази област. А освен това, приключи и още една кръгла маса, която беше посветена на дигитализацията на туристическата дейност. Тя беше организирана от Министерството на туризма с фокус върху модерния маркетинг и мобилното приложение на „Аз обичам България“. Освен това има експерти от няколко държави, които представиха успешни практики, и това  представяне на успешни практики за културен туризъм в селските райони по международната инициатива „Юръп тур“ ще продължи и в следващите дни. Връщам се от реставрираната Шишманова баня където имаше деца, които участваха в ромски фестивал. Един проект, който е финансиран от Норвежката програма. Невероятно настроение, наистина.

Водещ: Истински празник на културни събития и програми, но аз се питам, доц. Балтова, знаят ли вече българските туроператори и всички останали по веригата, ангажирани с туристическия бизнес, що е то културен туризъм, защото страната ни има сравнително малък опит в този вид туризъм?

Стела Балтова: Считам, че определено знаят. Особено след 2007-2008 г. в България бяха разработени много добри културно-исторически продукт на културно-историческия туризъм, които на първо място дават възможност на България да бъде представена като конкурентна, търсена целогодишна дестинация, с ясно разпознавана национална идентичност. Знаят много добре какво е това културно и културно-исторически туризъм, умеят да го показват. Освен това и на българите, които пътуват с цел познаване на своята култура, както и на чуждестранните посетители в България. И тук ще си позволя две цифри, тъй като в света хората все повече и повече пътуват към дестинации с цел опознаване на културата. Но според едни данни на Европарламента за 2016 г., 26% от анкетираните сочат културата като един от основните мотиви за пътуване. В България този процент е около 10% и в момента проучването, което правим, го показва. Вероятно ще има и по нататъшно развитие, но е факт, че Търново е целогодишна туристическа дестинация, определено е на първо място и за културно-исторически туризъм. И това е предпоставка за това, че ще има повече продукти, че те по един много атрактивен начин вече са представени. Има изключително дигитализирани обекти, мултимедийни продукти. Насърчават младите хора, тези, които са постоянно свикнали с мобилните устройства, да получават информация, да посещават тези обекти. Търново само за миналата година имаше нов ръст на посещение, нов ръст на нощувките в категоризираните места за настаняване. Може да се каже, че тук най-посещаваният обект в Търново е Архитектурно-музейният резерват Царевец. По данни на Регионалния исторически музей крепостта е била разгледана от над 230 000 туристи миналата година. Но както ви казах, има и други, разбира се, обекти какъвто е мултимедийния каталог на посетителския център Царевград -Търнов, много добри ръстове има в посещенията на средновековните църкви – „Св. Петър и Павел“, “Св. Георги“, на храмовете и къщите на Арбанаси.

Водещ: Търново определено има какво да покаже, има и традиции в това отношение. Може би останалите общини, които все още не са разработили този вид туризъм, а имат потенциал, могат да се възползват от тези изложения. Има ли интерес от страна на общините?

Стела Балтова: Да, има. Както ви казах, има  малко повече от 70 изложители, от които преобладаващата част са общини. Тук са и по-малки и по-големи общини, така че тук се представя примерно като столица на културата Пловдив – един изключително атрактивен щанд, представя се Варна като столица на младежта, също така се представя с много атрактивен и голям щанд Община  Несебър. Но тук са също така Стрелча с уникални продукти, тук са разбира се и други по-малки общини, които с удоволствие представят онова, което са направили през годините.

Водещ: Споменахте за представената днес платформа „Аз обичам България“. Може ли да се каже, че тази платформа е съвременната интерпретация на призива на Алеко Константинов „Опознай родината, за да я обикнеш“?

Стела Балтова: Бих желала да бъде така. Бих желала и така да се възприема, защото тя дава информация. В  момента в нея можете да намерите информация за националните туристически обекти. Нашата амбиция е все повече и повече в тази платформа да се включат и други туристически обекти, също така събития, които предстои да се случат или в момента се провеждат в страната, така че наистина чрез нея бихме могли да насърчаваме хората да си правят и маршрути. Да, ние ще приветстваме всички пътуващи сега в събота и неделя с парния локомотив, ще ги приветстваме, ще ги насърчим да използват активно това приложение.

Водещ: Парният локомотив, който ще пътува за Кюстендил?

Стела Балтова: Първо за Кюстендил, а в неделя за Черепишкия манастир.

Водещ: Говорихте днес и за развитието на единната система за туристическа информация, която по думите ви е от ключово значение за бранша. Кажете моля ви за нашите слушатели какви са предимствата на тази система и как на практика тя ще допринесе за развитието на туристическия бранш?

Стела Балтова: С удоволствие бих информирала. Тя е още на ниво проект, тъй като в своята основа стои предмет, който ще доведе до много положителни резултати изцяло за развитието на икономиката. Защо? Идеята за създаване на единната система за туристическа информация се базира на това да бъдат свързани в една система регистъра на категоризираните обекти, който е в Министерството на туризма, в който влиза регистрираните места за настаняване, но съща така там са и информационните центрове, и тя да бъде свързана с регистъра на хотелите. Тоест, в момента, в който постъпи посетител в хотел, той да бъде регистриран, и тази система веднага да има връзка с Агенцията за приходите, с МВР, с Министерството на финансите, с общините. И всяка от тези структури в зависимост от нивото и вида на информацията, която може да ползва, ще има такъв достъп в системата. И това определено ще изсветли състоянието на бизнеса в България и ще го направи много по-отворен и ясен за всички, които са част, за всички заинтересовани страни в туристическия бизнес в страната. За съжаление, както ви казах, е все още на проектно ниво. Амбициите на Министерството на туризма и на заинтересованите страни са наистина да има законова рамка много ясно, да успеем да задвижим още през септември, октомври. Засега нещата са в ръцете на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), тъй като обществената поръчка, която е стартирала, за съжаление има жалба, по която още не се е произнесла КЗК.

Водещ: На прага сме на великденските празници. Какви са очакванията по отношение на туристическите посещения и как те се съпоставят с предишни години?

Стела Балтова: В момента правим анализ, който ще бъде обявен на страницата на Министерството на туризма. Първоначалните данни показват, че туроператорите, хотелиерите, собствениците на туристически бизнес трябва да са готови да посрещнат много българи и чужденци. Има ръст в полетите, които се очакват във великденската седмица при някои дестинации да нараснат с по 30%, в други – 10% на пристиганията спрямо същия период на миналата година. Така че можем да очакваме един изключително положителен период около Великден, говоря за туристите, които ще останат в страната и тези, които ще дойдат при нас. Надявам се времето да бъде хубаво, така че да има настроение и за туристите, както и за домакините, които ще ги посрещнат.

Водещ: Очакваме и летния туристически сезон, но в началото на тази седмица областният управител на Бургас съобщи за нашата медия, че 62 плажа в областта са обявени за неохраняеми. Ще бъде ли решен този проблем преди началото на активния летен сезон, тъй като допускам, че неохраняеми плажове съществуват не само на територията на Област Бургас?

Стела Балтова: Неохраняеми плажове съществуват на територията на три области: Бургас, Варна и Добрич. От неохраняемите плажове в тези трите области има 21 плажа, по които ние продължаваме да работим. Има и такива, по които в момента се провеждат търгове. 7 други плажа, по които всеки момент ще бъдат стартирани и има 7 плажа, по които има съдебни спорове, които надяваме се да бъдат решени в наша полза. По останалите, мога първо да кажа, че сме в много добри и непрекъснати контакти включително и с г-н Вълчо Чолаков, и надявам се да успеем да намерим най-доброто и максимално бързо решение, за да бъде осигурена сигурността, чистотата и водоспасителната дейност на тези плажове, които към 31 март бяха обявени за неохраняеми.

Росица АНГЕЛОВА