Стела Семерджиева, психолог: Всеки родител иска най-доброто за детето си, така че грешките, които допуска, са най-често поради неосъзнатост, а не защото родителят е лош

В Деня на детето – 1-ви юни, Радио „Фокус”-Бургас разговаря с психолога Стела Семерджиева за грешките, които допускаме като родители, моделите на възпитание и как да бъдем по-добри родители.

Фокус: Г-жо Семерджиева, кои са най-честите грешки, които допускаме като родители към нашите деца?

Стела Семерджиева: Първо бих искала да кажа, че всеки родител иска най-доброто за детето си, така че грешките, които допуска, са най-често поради  неосъзнатост, а не защото родителят е лош. Причина за това е, че този родител е възпитаван по този начин, такива са били неговите родители, това е получил той от тях . Старите модели на поведение, които носим, почиващи на страха, върху чувството за вина, върху гнева, неосъзнатият родител продължава да предава и напред.

Фокус: Бихте ли посочили по-конкретни модели на възпитание, които оставят своето отражение у вече порастналото дете, т.е. възрастния?

Стела Семерджиева:  Ако човек си позволи да е много, много искрен и дълбоко да се вгледа в себе си ще открие, че се отнася по абсолютно същия начин към себе, както някога неговите  родители са се отнасяли с него. Ако родителите са били силно критични и са имали прекалено високи изисквания към детето, то това може да доведе чувство на малоценност у него и в последствие вече до един възрастен, който има прекалено високи изисквания към себе си и една постоянна нагласа – “не съм достатъчно добър”, “не се справям достатъчно добре”. Това са хора, които развиват една много висока самокритичност.  Другата крайност на критичното възпитание е свързано с липсата на такова, при него липсва едно родителско „не“ и детето получава всичко, което пожелае. Или казано по друг начин, липсват ясно поставени граници от родителя. Като възрастен, такъв човек е непостоянен, трудно следва и докарва докрай целите си.  Друг вид  родителско поведение е свръх закрилата и прекомерното обгрижване. Свръхобгриженото дете в последствие трудно може да се превърне в независим възрастен. Чувства се несигурен, има проблем с това да определя собствените си потребности, както и да търси тяхното удовлетворение, въобще човек, който не поема отговорност за живота си. Ако родителите се отнасят пренебрежително, то и възрастния се отнася пренебрежително към себе си. Ако са си служили с физически наказания, с някакво физическо насилие, то вероятно възрастният ще развие саморазрушително поведение и навици към себе си или ще се превърне в насилник над другите. Ако родителят не е изразявал емоции към детето, то и възрастният няма да изразява своите емоции.  Така можем да продължим с тези изброявания още дълго, но съвсем обобщено би могло да се каже, че тази емоционална енергия от детството остава да живее в нас и като възрастни, във вътрешния ни свят, в така нареченото вътрешното  дете, това е детският аспект вътре в нас.

Фокус: А как да бъде добри родители?

Стела Семерджиева: Като станем  добри родители първо на себе си, да успеем да се научим  като възрастен да изградим една топла връзка с това наше вътрешно дете, да се опитаме да преодолеем нагласите, които ни карат да критикуваме, да подтискаме емоциите си, потребностите си, да вярваме, че не заслужаваме, че нямаме право да започнем отначало и да изградим една такава цялостна вътрешна грижа за това дете.

Фокус: Как бихме могли да се погрижим за това наше вътрешно дете?

Стела Семерджиева: Като започнем първо от това да се научим да общуваме с това вътрешно дете, да го запитаме от какво има нужда, да се опитаме да разберем от какво се страхува, какво го притеснява, защото всъщност зад образа на това малко дете стоят онези незадоволени човешки потребности и желания, които сме забравили, които сме изхвърлили някъде, захвърлили, подтиснали, а  след като стигнем до тях да се погрижим и за сбъдването им. Ако усетим, че това дете е неразбрано, да се опитаме да го разберем, ако се страхува, да го успокоим, да го подкрепим, да се превърнем в един любящ родител за това дете като му дадем една вътрешна сила и увереност. Изобщо родителят, който разбира емоциите на това дете, свързва се с тях, търси каква потребност стои зад тях и се грижи за удовлетворяването, само че без да очаква друг да задоволи тези потребности. Днешният празник е една чудесна възможност да се обърнем към това малко момченце или момиченце в нас и да му дадем свобода да се изяви, да бъде игриво спонтанно, да направи това, което му се иска. Да ходи босо, да се полюшка на люлките в парка, да си направи книга с постиженията или просто да си гушне любимата играчка. Да се опитаме да бъдем малко по-добри родители към себе си.

Деница ДИМИТРОВА