Стела Семерджиева, психолог: Да се търси психологична помощ е нещо напълно нормално, като това да отидеш на лекар, когато те боли някоя част от тялото

Днес, 4-ти април, отбелязваме професионалния празник на българския психолог. За работата на психолога, търсят ли хората тази услуга, какви митове битуват за психолозите и има ли рецепта за щастие, Радио „Фокус“-Бургас разговаря с психолога Стела Семерджиева, която днес освен професионален празник има и личен – рожден ден.

Фокус: Г-жо Семерджиева, първо честит двоен празник, как се чувствате днес и какво означава за Вас да сте родена на тази дата?

Стела Семерджиева: Благодаря, чувствам се щастлива и се вълнувам. Аз съм човек, който обича да си чете знаците по пътя, а този, че съм родена на Деня на психолога, приемам за голяма в живота, че съм по моя си път, че съм на верния път и всъщност това е пътя на моето сърце.

Фокус: Търсим ли психологична помощ днес, отворени ли сме към тази услуга и приемаме ли ходенето на психолог за нещо нормално?

Стела Семерджиева: Да се търси психологична помощ е нещо напълно нормално, като това да отидеш на лекар, когато те боли някоя част от тялото. Така и да отидеш при психолог, когато страда душата ти, е абсолютно нормално. Разбира се, невинаги търсенето на консултация с психолог е свързано с някакви страдания. Понякога човек съвсем осъзнато избира този път като една възможност за себепознание. Все повече хора са осъзнати и отговорни както към своето тяло, така и към душата и са готови да се обърнат навътре. Паралелно с това обаче продължават да битуват и вярвания, че ако си промениш прическата или си купиш билет за желаната дестинация, това може да доведе до някаква качествена промяна отвътре, но правенето отвън не може да замени правенето отвътре.

Фокус: Какви са най-често срещаните заблуди в очакванията ни от психолога?

Стела Семерджиева: Една от все още съществуващите заблуди, въпреки многобройната информация по темата, е, че само лудите ходят на психолог. Това схващане е не само невярно, но и отхвърлящо по отношение на тези хора, наречени луди. Психотичните пациенти, както е коректно да се наричат, се лекуват от лекар-психиатър, който притежава и съответното медицинско образование. Съществува и една заблуда, че психологът може да поправя клиента или че може да решава проблемите му, вместо него, което също е невярно. Клиентът сам взима решенията си, върви по пътя, който е избрал, подкрепян от психолога. Един път, който преминава през много препятствия, много съпротиви, но и един път, който е много благодарен и позволява в края му човек да се срещне с едно автентично „Аз“. Една друга заблуда е, че можем да накараме човека до нас да отиде на психолог, за да го „оправят“. Но ако някой отиде при психолог заради друг човек, а не заради себе си и по собствени подбуди, то най-вероятно нищо няма да се получи. Липсата на вътрешно желание, мотивация, освен ако не се появи в началото на процеса, е сигурен знак, че човекът няма горивото, което е необходимо, за да извърши вътрешната си трансформация. Такъв човек вероятно не е готов още, той не е узрял. Това не го прави, разбира се, лош човек, просто той се движи със своята собствена скорост и понякога просто се разминаваме.

Фокус: Има ли рецепта за щастие?

Стела Семерджиева: Рецепта за щастие ми звучи, като да отворим шкафа с продукти, да извадим необходимите съставки, да ги разбъркаме до хомогенна смес, да сложим сламката и коктейлът „щастие“ е готов. Не знам! Психологът не дава готови рецепти за щастие, въобще психологът не дава рецепти. Ако използвам тази метафора, то всеки би могъл да предизвика себе си и сам да напише своята рецепта за щастие, като потърси верните за него съставки и в съответно необходимите количества. Аз мога да споделя моята рецепта за щастие, която е вярна за мен. Това, което ме прави щастлива, са любимите ми хора, разходките, природата, особено когато се събужда за нов живот, както е сега в момента пролетта – това е любимият ми сезон. Обичам да вдишвам аромата на цъфналите дръвчета, да слушам звуците на течаща река, да съм боса, да усещам зелената трева под ходилата си, обичам да слушам вътрешния си глас. Това са такива съвсем обикновени неща, за които се опитвам да намирам време.

Фокус: Какво ще пожелаете за празника на себе си и на нашите читатели?

Стела Семерджиева: Ще използвам една мисъл по памет на Стив Джобс, който казва: „Времето ви е ограничено, затова не го пилейте и не живейте живота на някой друг“. Аз бих добавила – пожелавам си и пожелавам на всички да живеем живота си по-малко в „трябва“ и повече в „искам“.

Деница ДИМИТРОВА