Стела Семерджиева, психолог: Краят на влюбването, често е начало на истинската любов

На 14-ти февруари – Денят на влюбените, Радио „Фокус“-Бургас разговаря с психолога Стела Семерджиева за разликата между влюбване и любов и откъде идват най-честите грешки в любовта.

Фокус: Г-жо Семерджиева, по повод днешния ден, Денят на влюбените, нека да си поговорим за влюбването и любовта. Какво означава да си влюбен?

Стела Семерджиева: Да приемаме влюбването за любов е една често срещана заблуда. Между това да си влюбен и да обичаш има голяма разлика. Много често влюбването се бърка с любов. Влюбването е химия и се различава от истинската любов по няколко неща. На първо място то не е акт на волята или съзнателен избор. Без значение дали и колко искаме да се влюбим, ние не можем да го предизвикаме. От друга страна, може дори и да не търсим преживяването, то просто да ни се случи.

Фокус: Ако влюбването не е истинска любов, то какво е?

Стела Семерджиева: Както вече казах, влюбването е химия, при това е генетично предопределена, за да се продължи човешкия род. Когато се влюбим, в нашия организъм се произвежда коктейл от хормони, които водят до различни телесни усещания и преживявания. Например повишава се количества на допамин т. нар. хормон на удоволствието, нивото пък на серотонина се понижава, което предизвиква състояние, наподобяващо едно психичното разтройство, което се нарича ОКР или т. нар. обсесивно-компулсивно разстройство. И точно както при него, човек започва да има натрапливи и влудяващи мисли, които не могат да бъдат изгонени. Натрапливо си мислим за човека, предизвикал вниманието ни, заспиваме и се събуждаме с тази мисъл, последвани от компулсивни действия, които могат да се изразяват в това например постоянно да поглеждаме телефона си, за да видим дали не ни е търсил или писал любимият човек, отваряме снимката му и пак, и пак. Тук обаче има една съществена разлика  с обсесивно-компулсивното разстройство и тя е, че при влюбването ни е приятно. Това доказва, как нашата гледна точка оцветява това, което преживяваме и усещаме, като “добро” или “лошо”. “Пеперудите в стомаха” също са нещо реално като усещане и то се дължи на „химията“. Това е адреналинът, който се произвежда в нашето тялото, когато виждаме човека, в който сме влюбени. Чувството пък на възбуда, на еуфория, въодушевление и романтично настроение на влюбения се дължи на едно вещество фенилетиламин, което се синтезира в мозъка на влюбения, наречено още “любовна молекула”. Това е веществото, което се съдържа и в шоколада, така че ако сме пристрастени към хапването шоколад, то е много възможно, без да осъзнаваме да търсим преживяване на влюбеност и да се опитваме да си го набавим през шоколада. Влюбването като преживяване е толкова интензивно, че създава една илюзия за близост и сигурност във връзка, готови сме дори да правим и казваме неща, които никога не сме правили преди. Изследванията показват, че активното производство на допамин продължава максимално до около 24 месеца, така че това състояние на влюбеност е сравнително кратко.

Фокус:  А какво се случва тогава, когато „химията свърши“?

Стела Семерджиева: Е, тогава започваме да виждаме реалността. Не малко хора, започват да се питат: „Как въобще съм се оженил за този човек?“ Вече можем да видим брадавиците, пъпките и бенките на другия, които всъщност винаги са си били там. Започваме да виждаме мръсните чинии в мивката, незатворения капак на тоалетната чиния, разхвърляните дрехи и др., т.е. събуждаме се в реалността. На дневен ред се появява най-същественият въпрос: „Какво да правим сега? Дали след като сме се събудили да останем в тази реалност с партньора си недоволни, или пък да опитаме отново, нова връзка, нов брак, да потърсим ново любовно преживяване?

Фокус: И какво бихте ни посъветвали, какво да направим в такъв случай?

Стела Семерджиева: Преди обаче напълно да сме се отчаяли, да сме избрали някоя от изброените възможности, можем да разгледаме и още една, която може и да ни спаси. И тя започва с признанието, че влюбването е химия, това, за което говорих и тя вече е свършила. Свършило е влюбването, но добрата новина е, че започва истинската любов. Аз ще започна с това, че “обичам” е глагол. Любовта като чувство е “детето”, на глагола „обичам“. Това е действие, движение, затова е важно, какво правим след периода на влюбването за любовта. Осъзнатият човек знае, че любовта се прави, отглежда се, храни се, за нея се полагат грижи, иска се постоянство, защото когато човек е влюбен, той няма нужда от съзнателни усиля, той прави нещата с лекота, без да мисли. Любовта се прави чрез осъзнати любовни действия. Връзката трябва да се развива непрекъснато, т.е. „Аз избирам да обичам някой и избирам да давам на някой“. Да обичам означава „аз съм щастлив“, но да искам и другият да е щастлив, да се интересувам и от неговото щастие. За мен другият е важен като личност и аз отделям време за него, вълнувам се от това, с което той се занимава, и все пак оставам себе си, запазвам автентичността си.

Фокус: От къде, според Вас, се пораждат проблемите в любовта?

Стела Семерджиева: Един от „подводните камъни“ в правенето на любовта е да вярваш, че си половинка, която намира друга такава и ставате едно цяло. От тук идват и много от драмите в една двойка, защото това е болният начин, чрез който едни хора стоят във връзката в пълна зависимост. Така партньорите започват взаимно да се задушават и да спират развитието си. Когато партньорите не са половинки, а две самостоятелни личности, те поемат отговорност за решенията си и подкрепят индивидуалното си развитие. Това е важно, защото  непрекъснатото развитие на една връзката, носи енергията за любовта. При влюбения няма нужда от подкрепа за развитието на другия, защото го виждаме съвършен, но няма и развитие. Разбира се, за една връзка е необходимо и време и определени стъпки, за да могат двама души да се напаснат, чисто характерово и поведенчески. Необходимо е да научат любовните си езици, на които те изразяват и на които разбират на любовта си един към друг, за да преживяват радостта и удовлетворението от връзка си. Накрая бих искала да кажа, че да обичаш не означава и липса на трудности и само безоблачно време в отношенията, те са част от предизвикателството да правим любовта. Правете любов!

Деница ДИМИТРОВА